Как 4 прочути исторически личности са се възползвали от карантината
Едно от многото неща, които ни донесе пандемията от COVID-19, е повече свободно време. Разбира се, пандемията е интервал, в който слагаме над всичко своето ментално и физическо здраве.
След терзанието за здравето и неналичието на работа идва моментът да се посветим на занимания, за които все не ни доближава време или да стартираме напълно нови такива. А за какво не и да преоткрием себе си.
Дремваш и твориш: Методът на Салвадор Дали потвърдено работи
Учени от Сорбоната потвърдиха метода на Салвадор Дали за повишение на креативността Учени от Парижкия университет (Сорбоната) във Франц...
Прочети повече
Нашите предшественици също са прекосявали през такива интервали и някои от тях са създавали същински шедьоври. Ето какво са сътворили някои фамозни персони в сложни времена.
УИЛИЯМ ШЕКСПИР
Със сигурност от март 2020 година сте чували по какъв начин Уилиям Шекспир написа “Крал Лир ” по време на карантина. И това е самата истина. Всъщност Шекспир става лице на продуктивността по време на карантина. В края на XVI и началото на XVII век Лондон страда от поредност от чумни епидемии. Прекратени са огромни събирания, всеобщи мероприятия, представления.
По това време великият драматург е артист и акционер в Кралския спектакъл. Театралният живот е изцяло затворен през цялата 1606 година Останал без работа и с доста свободно време, Шекспир съумява да приключи 3 от най-великите си творби: “Крал Лир ”, “Макбет ” и “Антоний и Клеопатра ”.
Дали е случайност, че в тези чумави времена, в сюжетите на Шекспир се преплитат бурни пристрастености, обич, ненавист, убийства, призраци… И дали, в случай че бяха писани в по-спокойни времена, щяха да имат този величествен триумф? Само може да гадаем.
5 метода да дадете подтик на креативното си мислене
На човек му минават хиляди хрумвания през главата непрекъснато. Някои са положителни, други пък – не. Някои от тези мисли са концепциите са за...
Прочети повече
ИСАК НЮТОН
Само няколко десетилетия по-късно Англия още веднъж страда от бубонна чума. Това слага студента в Кембридж Исак Нютон под карантина. През 1665 година Нютон е единствено на 22 години, всички лекции са прекъснати, по тази причина се завръща в фамилното имение в Линкълншир. В тези далечни времена няма отдалечено образование, интернет, връзки с преподаватели и други студенти. Затова младият талант се отдава на математическите задания, по които работи още в университета.
Започва да прави опити в стаята си. Той даже продупчва пердетата на спалнята си, с цел да пропусне дребен вързоп светлина. Именно тези опити водят до научни открития в оптиката. В този интервал се разиграва и историята с ябълката, която удря младия академик по главата и той стига до прозрението за гравитацията и придвижването на небесните сфери.
Да, може би това с ябълката в действителност е мит, само че е реалност, че в двора на Нютон е имало ябълково дърво и сигурно той е прекарвал доста време в съзерцаване. Чумната зараза бушува до 1667 година, когато Исак Нютон се завръща в университета. Само 2 години след завършването той към този момент е професор.
ДЖОВАНИ БОКАЧО
Разходките ни вършат изобретателни
Хората стават два пъти по-креативни, когато се разхождат, а не са седнали, установи американско изследване, представено от в. " Дейли мей...
Прочети повече
Цяла Европа страда от чумна зараза през междинните епохи. Когато пандемията обгръща Флоренция през 1348 година, писателят и стихотворец Джовани Бокачо губи и двамати си родители от заболяването. Той оцелява, като напуща града и живее в изолираност в Тоскана.
Именно в този интервал Бокачо написа “Декамерон ”, алманах разкази, в които група другари си описват истории и анекдоти, до момента в който се крият от “Черната гибел ”. Точно този “карантинен план ” се смята за най-големия шедьовър на Бокачо и оказва голямо въздействие върху литературата в Ренесансова Европа.
МЕРИ ШЕЛИ
През 1815 година страховитото изригване на вулкан на връх Тамбора в Индонезия убива над 100 000 души. Ефектът отеква даже в Европа. Следващото лято Европа е покрита в мъгла и даже скреж. Настъпва международна рецесия, апетит и зараза от холера. По това време Мери Шели е единствено на 19 години, затворена във вила на брега на езеро в Швейцария с хазаин лорд Байрон.
Мрачното и мъгливо време води до дълги диалози, отдадени на вампири и опитите на философа и стихотворец Еразъм Дарвин, живял през XVIII век, който се е занимавал с галванизация на трупове. Точно в този интервал младата писателка основава най-големия си шедьовър “Франкенщайн ”.
Още от ЛЮБОПИТНО:
След терзанието за здравето и неналичието на работа идва моментът да се посветим на занимания, за които все не ни доближава време или да стартираме напълно нови такива. А за какво не и да преоткрием себе си.
Дремваш и твориш: Методът на Салвадор Дали потвърдено работи
Учени от Сорбоната потвърдиха метода на Салвадор Дали за повишение на креативността Учени от Парижкия университет (Сорбоната) във Франц...
Прочети повече
Нашите предшественици също са прекосявали през такива интервали и някои от тях са създавали същински шедьоври. Ето какво са сътворили някои фамозни персони в сложни времена.
УИЛИЯМ ШЕКСПИР
Със сигурност от март 2020 година сте чували по какъв начин Уилиям Шекспир написа “Крал Лир ” по време на карантина. И това е самата истина. Всъщност Шекспир става лице на продуктивността по време на карантина. В края на XVI и началото на XVII век Лондон страда от поредност от чумни епидемии. Прекратени са огромни събирания, всеобщи мероприятия, представления.
По това време великият драматург е артист и акционер в Кралския спектакъл. Театралният живот е изцяло затворен през цялата 1606 година Останал без работа и с доста свободно време, Шекспир съумява да приключи 3 от най-великите си творби: “Крал Лир ”, “Макбет ” и “Антоний и Клеопатра ”.
Дали е случайност, че в тези чумави времена, в сюжетите на Шекспир се преплитат бурни пристрастености, обич, ненавист, убийства, призраци… И дали, в случай че бяха писани в по-спокойни времена, щяха да имат този величествен триумф? Само може да гадаем.
5 метода да дадете подтик на креативното си мислене
На човек му минават хиляди хрумвания през главата непрекъснато. Някои са положителни, други пък – не. Някои от тези мисли са концепциите са за...
Прочети повече
ИСАК НЮТОН
Само няколко десетилетия по-късно Англия още веднъж страда от бубонна чума. Това слага студента в Кембридж Исак Нютон под карантина. През 1665 година Нютон е единствено на 22 години, всички лекции са прекъснати, по тази причина се завръща в фамилното имение в Линкълншир. В тези далечни времена няма отдалечено образование, интернет, връзки с преподаватели и други студенти. Затова младият талант се отдава на математическите задания, по които работи още в университета.
Започва да прави опити в стаята си. Той даже продупчва пердетата на спалнята си, с цел да пропусне дребен вързоп светлина. Именно тези опити водят до научни открития в оптиката. В този интервал се разиграва и историята с ябълката, която удря младия академик по главата и той стига до прозрението за гравитацията и придвижването на небесните сфери.
Да, може би това с ябълката в действителност е мит, само че е реалност, че в двора на Нютон е имало ябълково дърво и сигурно той е прекарвал доста време в съзерцаване. Чумната зараза бушува до 1667 година, когато Исак Нютон се завръща в университета. Само 2 години след завършването той към този момент е професор.
ДЖОВАНИ БОКАЧО
Разходките ни вършат изобретателни
Хората стават два пъти по-креативни, когато се разхождат, а не са седнали, установи американско изследване, представено от в. " Дейли мей...
Прочети повече
Цяла Европа страда от чумна зараза през междинните епохи. Когато пандемията обгръща Флоренция през 1348 година, писателят и стихотворец Джовани Бокачо губи и двамати си родители от заболяването. Той оцелява, като напуща града и живее в изолираност в Тоскана.
Именно в този интервал Бокачо написа “Декамерон ”, алманах разкази, в които група другари си описват истории и анекдоти, до момента в който се крият от “Черната гибел ”. Точно този “карантинен план ” се смята за най-големия шедьовър на Бокачо и оказва голямо въздействие върху литературата в Ренесансова Европа.
МЕРИ ШЕЛИ
През 1815 година страховитото изригване на вулкан на връх Тамбора в Индонезия убива над 100 000 души. Ефектът отеква даже в Европа. Следващото лято Европа е покрита в мъгла и даже скреж. Настъпва международна рецесия, апетит и зараза от холера. По това време Мери Шели е единствено на 19 години, затворена във вила на брега на езеро в Швейцария с хазаин лорд Байрон.
Мрачното и мъгливо време води до дълги диалози, отдадени на вампири и опитите на философа и стихотворец Еразъм Дарвин, живял през XVIII век, който се е занимавал с галванизация на трупове. Точно в този интервал младата писателка основава най-големия си шедьовър “Франкенщайн ”.
Още от ЛЮБОПИТНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ