Едно от многото наследства, оставени от кралица Елизабет II, са

Едно от многото наследства, оставени от кралица Елизабет II, са нейните облекла. Стилът ѝ и безпогрешният асортимент на тоалети за всяко едно събитие демонстрира по какъв начин облеклата на кралицата могат да сплотят цяла една нация.

За цялото си над 70-годишно ръководство английският монарх нито за момент не се отклони от вроденото си и тънко схващане за характера, който всеки един тоалет носи.

Стойността на модата и основаването на имидж преди този момент е изследвана с позитивни резултати и от бащата на Елизабет - крал Джордж VI. В задачата си да си възвърне публичното доверие, откакто брат му Едуард VIII абдикира, с цел да се ожени за два пъти разведената американка Уолис Симпсън, той кани дизайнера Норман Хартнел да прегледа сбирката от творби на изкуството на Бъкингамския замък.

Кралят тогава поръчва за брачната половинка и дъщерите си рокли от Викторианската ера.



След гибелта на татко й през 1952 година, възкачването на кралица Елизабет II на трона донесе със себе си бързата нужда да успокои своя народ. Тогава тя заблестява като бласкава и харизматична персона, с цел да покаже на политиците, интернационалните държавни глави и поданиците, че е най-подходяща да поеме ръководството на Англия.

Бележки от “Royal Collection Trust ” разкриват, че Хартнел е показал девет разнообразни дизайна за роклята за коронацията ѝ, по-късно младата Елизабет е избрала неговото осмо предложение. Рокля, украсена с триизмерни бродерии, зашити перли, диамантени и златни мъниста.



Така Елизабет съумява да притегли цялото публично внимание върху себе си и да запише в историята на страната един от най-великите моменти на аления килим.

Кралицата през целия си живот по този начин и не се поддава на ексцентричните фешън трендове, а вместо това обрисува своя почерк посредством облеклото си.

По този метод Елизабет в никакъв случай не пропуща опцията да съобщи на публиката си обръщение за надеждност, непоклатимост и непреклонност.

Разбира се, през годините тя постоянно е взаимствана от модата в частта за по-вталените сака и рокли както и по-късите поли, роклите без ръкави, шапките и цветните нюанси.



С течение на времето Елизабет съумява да се утвърди като занаятчия в избирането на точната рокля или костюм по отношение на мотива. Едва ли в миналото ще забравим нейните цветни шапки в лилаво, оранжево и алено. Това, което съвсем не се виждаше несъмнено беше бежовият цвят.

В записките си един от кралските шивачи Харди Еймис написа: „ Стилът е доста по-задоволителен от шика. Стилът има сърце и зачита миналото; шикът, въпреки това, е безсърдечен и живее напълно за сегашното. "

Стилът също по този начин съпровожда огромна част от ръководството и, работейки с Анджела Кели, която е нейният приближен персонален помощник и консултант по облекло, Елизабет основава един неоспорим личен жанр.



За пътувания в чужбина тоалетите на Елизабет са направени по този начин, че едвам доловимо да се подчертаят обичаите и културата на приемащата нация.

Белите ръкавици от време на време се сменят няколко пъти дневно, а шапките постоянно са точният цвят, който се съчетава с желаните ѝ обувки със междинен ток Rayne или Anello&Davide. Цялата тази приказност от добре подбрано облекло постоянно е съвършено допълнена от нейната кожена чанта от Launer.



Тоалетите ѝ са били регистрирани по имена и каталогизирани съгласно това къде ги е носила и кого е срещала. Това е и повода хората да помнят с какво облекло е била в дадения миг.



Когато Елизабет беше измежду конете си, нейното облекло постоянно е в неутрални цветове. Ботушите и водоустойчивите облекла постоянно ще бъдат допълнени с присъщия копринен триъгълен шал.

Докато беше в замъка Балморал в Шотландия за фамилни празници и публични събития, кралицата с горделивост носеше кариран шал, запазена марка на нейният пра-пра дядо принц Албърт.

Така кралица Елизабет II съумява за целия си живот да остави един ослепителен отпечатък в историята на модата.