Чумна пандемия покосила Европа в края на неолита
Едно от “липсващите части в пъзела” е внезапният спад в броя на популацията на Евразия в края на неолита и началото на Бронзовата епоха. Този феномен е още по-учудващ, в случай че вземем поради обстоятелството, че точно по това време земеделието и отглеждането на животни са в напредък.
До момента съществуват две съществени теории, обясняващи спада в неолитното население на Стария континент. Едната теза гласи, че нашите прародители, които са живели измежду обширните широколистни и иглолистни гори, се затрудняват да се приспособят към разширяващия се степен ареал. Това обезлесяване води до внезапно разреждане на популацията на горски фермери и до плавното нарастване на набиращите мощност степни номадски племена.
Другата доктрина гласи, че основателите на първите огромни селища в Европа и Западна Азия стават жертва на смъртоносна зараза. И въпреки и тази теза да не е изцяло доказана, в последните години учените намират от ден на ден доказателства в нейна изгода. Последното такова е намерено от интернационална група археолози, изследващи гробница на 5000 години, намираща се във Frälsegården, Швеция.
Учените правят ДНК разбор на едно от телата и намират в останките следи от заразяване с бактерията Йерсиния пестис. Едноклетъчните са добре познати в медицината като причинители на смъртоносната болест чума. И защото труповете в гробницата са 78 и са заровени в относително къс интервал, може умерено да се заключи, че некрополът е първото доказателство за праисторическа вълна на Черната гибел.
Археолозите, работещи по плана, свързват находките си с няколко други странни открития. Учените от дълго време знаят, че през същия интервал доста селища в Източна и Северна Европа са изоставени и даже изгаряни след напускането им. Тези дейности доста наподобяват на ограниченията против разпространяване на чумната зараза, осъществявани от нашите прародители през 14-и век.
Историците, разглеждащи новите находки, считат, че е изцяло допустимо смъртоносната болест да се е предавала от населено място в населено място и от район в район по комерсиалните направления.
Противно на упованията, още през неолита се построява цяла система от пътища, която разрешава продан на артикули из цяла Евразия. Въпреки новите доказателства теорията за неолитната чумна пандемия към момента не е изцяло законна. Но учените от обекта във Frälsegården, Швеция, сигурно способстват за разрешаването на загадката посредством новата информация, добита посредством техните проучвания.
Епидемии от заразни болести, върлували от I до III век
С епидемиите са свързани немалки загуби на почтени хора, което се е отразявало върху антични цивилизации, в които е функционирал робовладелски строй. Пример за това е древноримската цивилизация, а многото епидемии, които са я покосявали, са измежду главните аргументи, "виновни " за западането й.
Сред античните създатели, описали картината на сходни катаклизми, преди всичко се откроява името на Омир в "Илиада " (песен I, където Аполон "поразява " ахейците с мор). В цялата антична здравна и историческа литература с думата "лоймос " се означавали разнообразни епидемии, без това да значи тъкмо чума. Дори "Чумата на Тукидид " евентуално не е била чума, а петнист тиф, върлувал по време на Пелопонеската война.
След I вeк могат да се открият значително сведения, касаещи следните четири епидемии:
- след изригването на вулкана Везувий през 79 година в региона Кампания в Южна Италия избухнала зараза, покосила живота на хиляди невинни;
- така наречен "чума на Оризий ", която е почнала в африканските провинции Нумидия и Картаген през 125 година след инвазия на скакалци. В Утика живота си изгубили 4000 древноримски войници;
- епидемията на Марк Аврелий (известна като Галеновата чума) от 164 до 180 година почнала в източните провинции. В Рим се показала през 166 година, защото била донесена от войски, идващи от Сирия. И в този случай се допуска, че съответното заболяване е петнист тиф;
- епидемията в Северна Африка е наречена "Киприянова " на името на картагенския свещеник Киприян, който се прочул със самоотвержената си битка с нея. Счита се, че съответното заболяване е било вариола
Продължителните войни, които Рим водил с дакийската цивилизация през I и II век и с готите през III век, безспорно били съпроводени с трагичното утежняване на санитарното положение на провинциите. Така от Руф Ефески е непокътната къса записка, описваща зараза от 100-ата година, която имала изключително висок леталитет и е вилняла измежду жителите на Египет. За чума се оповестява измежду племената на готите през III век, от която били обхванати и римските войски.
Историкът Зосим от V век, на който принадлежи трудът "Нова история " (той е част от книгата "Гръцки извори за историята на България "), е написал следното във връзка готските набези в антична Тракия: "Когато властта минала в ръцете на Гал... пък и чумата, която нападнала градовете и селата, погубвала не по-малко от тежката във всяко отношение война това, което било останало от популацията. По-рано тя в никакъв случай не била поразявала толкоз доста люде ".
Съвременните историци свидетелстват, че думата "лоймос " е преведена като "чума ". "Чума измежду готите...
Но когато чумата нападнала всички, едни умрели в Тракия, други в Македония…, когато чумата засегнала и римляните, починали доста бойци. Умрял и Клавдий. "
Гал е императорът Требониян Гал (251-253 г.), а Клавдий - Клавдий II Готски (268-270), наименуван по този начин заради триумфите му против готите.
Вижда се, че двете събития са отдалечени с 20 години едно от друго. За страдание, не могат да се открият сведения, посредством които да се реши дали се касае за една зараза, продължаваща със затишия, или става дума за две епидемиологични талази. За тях има и други сведения.
Неизвестни историци пишат: "След като готската война била изцяло приключена, избухнала прекомерно тежка зараза (от лат. - gravissmus morbus increbruit). Тогава и Клавдий, инфектиран от нея, напуснал смъртните ".
Историкът Евтропий (IV век) също загатва за тази зараза: "Скоро за императори били издигнати Гал и Хостилиан... Царуването им е известно единствено с чума (pestilentia), заболявания и премеждия ".
Епидемиите през I и изключително през II в. изиграват пагубна роля върху стопанската система на антична Тракия
Населението намаляло, което се отразило негативно върху производството. Разреждането на културното локално население принуждавало римската администрация да прибягва до принудително заселване на пленници-варвари на пустеещите земи. Това от своя страна разрушавало основите на робовладелския строй, защото пленниците към този момент не били плебеи, а полусвободни хора.
Създавали се условия за прекосяване към колонат, при който работещият земята не е плебей, а има известни права върху добития артикул. От друга страна, посредством тези етнически промени се стигнало до смесени бракове, което, въпреки и нежелано и преследвано от римската власт, защото също подкопавало романизацията III век, е преход към упадъка на Римската империя и разделянето й на Източна и Западна.
До момента съществуват две съществени теории, обясняващи спада в неолитното население на Стария континент. Едната теза гласи, че нашите прародители, които са живели измежду обширните широколистни и иглолистни гори, се затрудняват да се приспособят към разширяващия се степен ареал. Това обезлесяване води до внезапно разреждане на популацията на горски фермери и до плавното нарастване на набиращите мощност степни номадски племена.
Другата доктрина гласи, че основателите на първите огромни селища в Европа и Западна Азия стават жертва на смъртоносна зараза. И въпреки и тази теза да не е изцяло доказана, в последните години учените намират от ден на ден доказателства в нейна изгода. Последното такова е намерено от интернационална група археолози, изследващи гробница на 5000 години, намираща се във Frälsegården, Швеция.
Учените правят ДНК разбор на едно от телата и намират в останките следи от заразяване с бактерията Йерсиния пестис. Едноклетъчните са добре познати в медицината като причинители на смъртоносната болест чума. И защото труповете в гробницата са 78 и са заровени в относително къс интервал, може умерено да се заключи, че некрополът е първото доказателство за праисторическа вълна на Черната гибел.
Археолозите, работещи по плана, свързват находките си с няколко други странни открития. Учените от дълго време знаят, че през същия интервал доста селища в Източна и Северна Европа са изоставени и даже изгаряни след напускането им. Тези дейности доста наподобяват на ограниченията против разпространяване на чумната зараза, осъществявани от нашите прародители през 14-и век.
Историците, разглеждащи новите находки, считат, че е изцяло допустимо смъртоносната болест да се е предавала от населено място в населено място и от район в район по комерсиалните направления.
Противно на упованията, още през неолита се построява цяла система от пътища, която разрешава продан на артикули из цяла Евразия. Въпреки новите доказателства теорията за неолитната чумна пандемия към момента не е изцяло законна. Но учените от обекта във Frälsegården, Швеция, сигурно способстват за разрешаването на загадката посредством новата информация, добита посредством техните проучвания.
Епидемии от заразни болести, върлували от I до III век
С епидемиите са свързани немалки загуби на почтени хора, което се е отразявало върху антични цивилизации, в които е функционирал робовладелски строй. Пример за това е древноримската цивилизация, а многото епидемии, които са я покосявали, са измежду главните аргументи, "виновни " за западането й.
Сред античните създатели, описали картината на сходни катаклизми, преди всичко се откроява името на Омир в "Илиада " (песен I, където Аполон "поразява " ахейците с мор). В цялата антична здравна и историческа литература с думата "лоймос " се означавали разнообразни епидемии, без това да значи тъкмо чума. Дори "Чумата на Тукидид " евентуално не е била чума, а петнист тиф, върлувал по време на Пелопонеската война.
След I вeк могат да се открият значително сведения, касаещи следните четири епидемии:
- след изригването на вулкана Везувий през 79 година в региона Кампания в Южна Италия избухнала зараза, покосила живота на хиляди невинни;
- така наречен "чума на Оризий ", която е почнала в африканските провинции Нумидия и Картаген през 125 година след инвазия на скакалци. В Утика живота си изгубили 4000 древноримски войници;
- епидемията на Марк Аврелий (известна като Галеновата чума) от 164 до 180 година почнала в източните провинции. В Рим се показала през 166 година, защото била донесена от войски, идващи от Сирия. И в този случай се допуска, че съответното заболяване е петнист тиф;
- епидемията в Северна Африка е наречена "Киприянова " на името на картагенския свещеник Киприян, който се прочул със самоотвержената си битка с нея. Счита се, че съответното заболяване е било вариола
Продължителните войни, които Рим водил с дакийската цивилизация през I и II век и с готите през III век, безспорно били съпроводени с трагичното утежняване на санитарното положение на провинциите. Така от Руф Ефески е непокътната къса записка, описваща зараза от 100-ата година, която имала изключително висок леталитет и е вилняла измежду жителите на Египет. За чума се оповестява измежду племената на готите през III век, от която били обхванати и римските войски.
Историкът Зосим от V век, на който принадлежи трудът "Нова история " (той е част от книгата "Гръцки извори за историята на България "), е написал следното във връзка готските набези в антична Тракия: "Когато властта минала в ръцете на Гал... пък и чумата, която нападнала градовете и селата, погубвала не по-малко от тежката във всяко отношение война това, което било останало от популацията. По-рано тя в никакъв случай не била поразявала толкоз доста люде ".
Съвременните историци свидетелстват, че думата "лоймос " е преведена като "чума ". "Чума измежду готите...
Но когато чумата нападнала всички, едни умрели в Тракия, други в Македония…, когато чумата засегнала и римляните, починали доста бойци. Умрял и Клавдий. "
Гал е императорът Требониян Гал (251-253 г.), а Клавдий - Клавдий II Готски (268-270), наименуван по този начин заради триумфите му против готите.
Вижда се, че двете събития са отдалечени с 20 години едно от друго. За страдание, не могат да се открият сведения, посредством които да се реши дали се касае за една зараза, продължаваща със затишия, или става дума за две епидемиологични талази. За тях има и други сведения.
Неизвестни историци пишат: "След като готската война била изцяло приключена, избухнала прекомерно тежка зараза (от лат. - gravissmus morbus increbruit). Тогава и Клавдий, инфектиран от нея, напуснал смъртните ".
Историкът Евтропий (IV век) също загатва за тази зараза: "Скоро за императори били издигнати Гал и Хостилиан... Царуването им е известно единствено с чума (pestilentia), заболявания и премеждия ".
Епидемиите през I и изключително през II в. изиграват пагубна роля върху стопанската система на антична Тракия
Населението намаляло, което се отразило негативно върху производството. Разреждането на културното локално население принуждавало римската администрация да прибягва до принудително заселване на пленници-варвари на пустеещите земи. Това от своя страна разрушавало основите на робовладелския строй, защото пленниците към този момент не били плебеи, а полусвободни хора.
Създавали се условия за прекосяване към колонат, при който работещият земята не е плебей, а има известни права върху добития артикул. От друга страна, посредством тези етнически промени се стигнало до смесени бракове, което, въпреки и нежелано и преследвано от римската власт, защото също подкопавало романизацията III век, е преход към упадъка на Римската империя и разделянето й на Източна и Западна.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ