Националът Николай Колев започва да играе волейбол на 16 години, преди това е тренирал водна топка
Едно ново име бе изненадата в разширения състав на националния тим, който разгласи Силвано Пранди преди 15-ина дни. За необятната публика името на Николай Колев от Черно море (Варна) е изцяло непознато, само че за тези, които наблюдават родното състезание, повиквателната не е изненада.
Любопитното в тази ситуация е, че 21-годишният новизлюпен национал на процедура потегля по стъпките на капитана на трикольорите ни Виктор Йосифов.
При първия си престой отпред на България, незнайният дотогава Йосифов, който играе също в Черно море е извикан от италианския експерт. Мнозина тогава дефинират като меко казано „ необичайно “ включването на роденият в Омуртаг Йосифов, който е определян като „ средняк за българското състезание “. Опитното око на Сеньор Пранди обаче вижда „ белия лебед “ в 23-годишният тогава Йосифов, а развиването на кариерата му оттогава насам е общоизвестна.
По същия метод започва кариерата в този момент на 204-сантиметровия Колев. Започнал като играч по…водна топка в КПС (Варна), едвам на 16 години той влиза в спортната зала „ Христо Борисов “, за първата си подготовка по волейбол. „ Харесваше ми този спорт, само че го играех единствено в учебно заведение. В един миг, след диалог с татко ми, взех решение да опитам и по този начин се озовах в залата. Първата година бе най-трудната, тъй като си мислех, че поназнайвам волейбол, а то на процедура се оказа, че даже не можех да депозирам топката. Тъкмо започнах, само че се контузих и бях 8 месеца отвън спорта и след това напряко при младежите. Бях твърдоглав и се стараех всичко което ми споделя треньора Юли Тупанков да върша и последователно видях, че започнаха да се случват нещата. На има няма общо 30-40 тренировки и дебютирах на финалите в Дупница за старша възраст. Бях единствено едно височко момче, само че цялостно дърво. Няма да укривам, че се въртях в игрището като пумпал, тъй като даже не си знаех мястото, на което би трябвало да стоя. Около мен всички бяха на равнище, до момента в който аз… просто един кол в центъра. Тогава ми идеше да се откажа дефинитивно “, признава си чистосърдечно Колев.
Важна роля да продължи във волейбола изиграва обаче клубния президент Красимир Илиев. „ Не знам за какво и по какъв начин, само че беше подочул, че желая да се отхвърлям. В клуба въпреки всичко има доста деца и ми стана необичайно, че ме вика да приказваме, въпреки всичко бях едно от многото деца. Тогава ми описа цялата история към Виктор Йосифов, по какъв начин е почнал, по какъв начин е влезнал в националния тим, какви компликации е имал. Дотогава за Йосифов знаех единствено, че е състезател от международна големина, гледах по малкия екран по какъв начин играе и признавам си, че не повярвах на господин Илиев, че и той е имал доста мъчно начало. Та Виктор Йосифов за мен е приключен централен блокировач “, добавя Колев, който взема решение да си даде самичък на себе си втори късмет в този спорт.
За варненеца не е загадка, че е доста стеснителен. Съотборниците му тогава още го дефинират като „ спокоен, непретенциозен и без грам самочувствие “. Голямата стъпка обаче прави преди 2 години, когато отпред на варненския клуб застава Виктор Карагьозов. Най-успешният български треньор с подрастващите ни национални тимове вижда капацитета на Колев и го хвърля непосредствено при мъжете титуляр. „ Предната година господин Тупанков ме вкара в мъжкия тим и ми гласоподава доверие. При идването на Виктор Карагьозов, като знаех какво е постигнал като треньор бях уверен, че ще бъда на скамейката. Не съм очаквал тогава обаче подобен късмет. Г-н Карагьозов ми обръщаше самостоятелно внимание и постоянно разговаряше с мен. Няма да не помни след една подготовка думите му: „ Разбери най-сетне, че имаш качества за огромен волейбол и престани да се държиш като мижитурка на игрището. И Виктор Йосифов никой не го знаеше като беше тук във Варна, само че виж го къде е. От тук насетне всяка подготовка за теб би трябвало да е като формален мач “. Това ми подейства отрезняващо и започнах съществено да се влагам в тренировките, като самичък към този момент виждах израстването си “, споделя Колев.
„ През тази година имах много сполучили мачове изключително вторият сезон, само че няма да укривам, че огромна роля за това изигра и нашият разпределител Азизбек Исмаилов. Страхотен състезател, който ни зареждаше целия тим, а и е необикновен плеймейкър. Постепенно започнах да се отпущам на игрището и да демонстрирам страстите си. До преди ме беше позор даже да подвигна ръце като направя точка, а какво оставаше да се извикам. Но това е към този момент в предишното. Осъзнах, че изразходването на страстите оказва помощ, в противоположен случай единствено потиска “, добавя Колев. След мощните му игри през предходната година, водещите тимове у нас към този момент не е загадка, че демонстрират интерес към „ новия Йосифов “.
Така се стига до повиквателната. „ Бях на плажа и играех волейбол с другари. Обади ми се госпожа Гинчева и ми сподели, че има изпратена повиквателна от националния тим и би трябвало да съм разполагаем, с цел да се включа след идването на господин Пранди. А дали съм очаквал в миналото изобщо да упражнявам с националите-не, даже не съм и допускал. И защото не повярвах, и бях уверен, че е някаква смешка, отидох персонално до офиса на клуба, с цел да видя с очите си. Та аз съм ги гледал единствено в залата и по малкия екран, а единствено след няколко дни щях да упражнявам наедно с тях. После телефонът ми се подпали от позвънявания, откакто публично бе разгласен разширения състав. Цяла нощ не спах от неспокойствие, а сутринта на идващия ден още в 5 часа отидох на плажа да упражнявам. Няма да крия-вълнението е огромно “, признава новият национал.
„ Здраво стъпил съм на земята и знам кой съм и от кое място съм. Все още съм никой в този спорт, не съм постигнал безусловно нищо. Да упражнявам наедно с едни от най-хубавите централни блокировачи в света като Николай Николов и Виктор Йосифов е не просто сбъдната фантазия, а оттатък фантазиите ми и то в националния тим. Та аз даже и в младежки народен тим не съм бил. Осъзнавам, че просто получавам един неповторим късмет, от който би трябвало да се възползвам и да давам от тук насетне всичко от себе си. След като подобен треньор от международна големина като господин Пранди е видял капацитет в мен, аз нямам правото да отчайвам и ще не преставам да се влагам във всяка подготовка все едно е формален мач. Надявам се да продължа развиването си, което зависи единствено и само от мен и до 2-3 години да бъда към този момент част не от разширения състав, а измежду 14-те. Пиленцето един път каца на рамото и би трябвало да го сграбча, че отлети ли, отлитат и фантазиите. До тогава ще „ извършвам кражба поминък “ от Йосифов и Николов и абсорбирам всеки съвет от треньорите. Вчера следобяд ми бе първата подготовка с националния тим и адреналинът ми бе на макс “, не крие страстите си варненецът.
„ Както споделих, знам си мястото. Подготовка с националния тим, а след това здрави тренировки с Черно море за новия сезон. За чужбина не мисля към момента, тъй като съм към момента чужд. Не че има състезател, който да не желае да играе в чужбина, само че когато се наложа във вътрешното състезание, когато напредна още, тогава. Харесвам италианското и съветското състезание и нека един ден стигна да заиграя там. Но малко по малко, крепко стъпил на земята. А дали в миналото ще стигна Виктор Йосифов – единствено от мен зависи. Историите ни са идентични като начална кариера, само че толкоз към този момент. Много надалеч съм от Виктор Йосифов към момента, с цел да ме съпоставят с него. Но това ми дава още по-голям тласък в подготвителния развой при такива упования “, приключва Колев.
Любопитното в тази ситуация е, че 21-годишният новизлюпен национал на процедура потегля по стъпките на капитана на трикольорите ни Виктор Йосифов.
При първия си престой отпред на България, незнайният дотогава Йосифов, който играе също в Черно море е извикан от италианския експерт. Мнозина тогава дефинират като меко казано „ необичайно “ включването на роденият в Омуртаг Йосифов, който е определян като „ средняк за българското състезание “. Опитното око на Сеньор Пранди обаче вижда „ белия лебед “ в 23-годишният тогава Йосифов, а развиването на кариерата му оттогава насам е общоизвестна.
По същия метод започва кариерата в този момент на 204-сантиметровия Колев. Започнал като играч по…водна топка в КПС (Варна), едвам на 16 години той влиза в спортната зала „ Христо Борисов “, за първата си подготовка по волейбол. „ Харесваше ми този спорт, само че го играех единствено в учебно заведение. В един миг, след диалог с татко ми, взех решение да опитам и по този начин се озовах в залата. Първата година бе най-трудната, тъй като си мислех, че поназнайвам волейбол, а то на процедура се оказа, че даже не можех да депозирам топката. Тъкмо започнах, само че се контузих и бях 8 месеца отвън спорта и след това напряко при младежите. Бях твърдоглав и се стараех всичко което ми споделя треньора Юли Тупанков да върша и последователно видях, че започнаха да се случват нещата. На има няма общо 30-40 тренировки и дебютирах на финалите в Дупница за старша възраст. Бях единствено едно височко момче, само че цялостно дърво. Няма да укривам, че се въртях в игрището като пумпал, тъй като даже не си знаех мястото, на което би трябвало да стоя. Около мен всички бяха на равнище, до момента в който аз… просто един кол в центъра. Тогава ми идеше да се откажа дефинитивно “, признава си чистосърдечно Колев.
Важна роля да продължи във волейбола изиграва обаче клубния президент Красимир Илиев. „ Не знам за какво и по какъв начин, само че беше подочул, че желая да се отхвърлям. В клуба въпреки всичко има доста деца и ми стана необичайно, че ме вика да приказваме, въпреки всичко бях едно от многото деца. Тогава ми описа цялата история към Виктор Йосифов, по какъв начин е почнал, по какъв начин е влезнал в националния тим, какви компликации е имал. Дотогава за Йосифов знаех единствено, че е състезател от международна големина, гледах по малкия екран по какъв начин играе и признавам си, че не повярвах на господин Илиев, че и той е имал доста мъчно начало. Та Виктор Йосифов за мен е приключен централен блокировач “, добавя Колев, който взема решение да си даде самичък на себе си втори късмет в този спорт.
За варненеца не е загадка, че е доста стеснителен. Съотборниците му тогава още го дефинират като „ спокоен, непретенциозен и без грам самочувствие “. Голямата стъпка обаче прави преди 2 години, когато отпред на варненския клуб застава Виктор Карагьозов. Най-успешният български треньор с подрастващите ни национални тимове вижда капацитета на Колев и го хвърля непосредствено при мъжете титуляр. „ Предната година господин Тупанков ме вкара в мъжкия тим и ми гласоподава доверие. При идването на Виктор Карагьозов, като знаех какво е постигнал като треньор бях уверен, че ще бъда на скамейката. Не съм очаквал тогава обаче подобен късмет. Г-н Карагьозов ми обръщаше самостоятелно внимание и постоянно разговаряше с мен. Няма да не помни след една подготовка думите му: „ Разбери най-сетне, че имаш качества за огромен волейбол и престани да се държиш като мижитурка на игрището. И Виктор Йосифов никой не го знаеше като беше тук във Варна, само че виж го къде е. От тук насетне всяка подготовка за теб би трябвало да е като формален мач “. Това ми подейства отрезняващо и започнах съществено да се влагам в тренировките, като самичък към този момент виждах израстването си “, споделя Колев.
„ През тази година имах много сполучили мачове изключително вторият сезон, само че няма да укривам, че огромна роля за това изигра и нашият разпределител Азизбек Исмаилов. Страхотен състезател, който ни зареждаше целия тим, а и е необикновен плеймейкър. Постепенно започнах да се отпущам на игрището и да демонстрирам страстите си. До преди ме беше позор даже да подвигна ръце като направя точка, а какво оставаше да се извикам. Но това е към този момент в предишното. Осъзнах, че изразходването на страстите оказва помощ, в противоположен случай единствено потиска “, добавя Колев. След мощните му игри през предходната година, водещите тимове у нас към този момент не е загадка, че демонстрират интерес към „ новия Йосифов “.
Така се стига до повиквателната. „ Бях на плажа и играех волейбол с другари. Обади ми се госпожа Гинчева и ми сподели, че има изпратена повиквателна от националния тим и би трябвало да съм разполагаем, с цел да се включа след идването на господин Пранди. А дали съм очаквал в миналото изобщо да упражнявам с националите-не, даже не съм и допускал. И защото не повярвах, и бях уверен, че е някаква смешка, отидох персонално до офиса на клуба, с цел да видя с очите си. Та аз съм ги гледал единствено в залата и по малкия екран, а единствено след няколко дни щях да упражнявам наедно с тях. После телефонът ми се подпали от позвънявания, откакто публично бе разгласен разширения състав. Цяла нощ не спах от неспокойствие, а сутринта на идващия ден още в 5 часа отидох на плажа да упражнявам. Няма да крия-вълнението е огромно “, признава новият национал.
„ Здраво стъпил съм на земята и знам кой съм и от кое място съм. Все още съм никой в този спорт, не съм постигнал безусловно нищо. Да упражнявам наедно с едни от най-хубавите централни блокировачи в света като Николай Николов и Виктор Йосифов е не просто сбъдната фантазия, а оттатък фантазиите ми и то в националния тим. Та аз даже и в младежки народен тим не съм бил. Осъзнавам, че просто получавам един неповторим късмет, от който би трябвало да се възползвам и да давам от тук насетне всичко от себе си. След като подобен треньор от международна големина като господин Пранди е видял капацитет в мен, аз нямам правото да отчайвам и ще не преставам да се влагам във всяка подготовка все едно е формален мач. Надявам се да продължа развиването си, което зависи единствено и само от мен и до 2-3 години да бъда към този момент част не от разширения състав, а измежду 14-те. Пиленцето един път каца на рамото и би трябвало да го сграбча, че отлети ли, отлитат и фантазиите. До тогава ще „ извършвам кражба поминък “ от Йосифов и Николов и абсорбирам всеки съвет от треньорите. Вчера следобяд ми бе първата подготовка с националния тим и адреналинът ми бе на макс “, не крие страстите си варненецът.
„ Както споделих, знам си мястото. Подготовка с националния тим, а след това здрави тренировки с Черно море за новия сезон. За чужбина не мисля към момента, тъй като съм към момента чужд. Не че има състезател, който да не желае да играе в чужбина, само че когато се наложа във вътрешното състезание, когато напредна още, тогава. Харесвам италианското и съветското състезание и нека един ден стигна да заиграя там. Но малко по малко, крепко стъпил на земята. А дали в миналото ще стигна Виктор Йосифов – единствено от мен зависи. Историите ни са идентични като начална кариера, само че толкоз към този момент. Много надалеч съм от Виктор Йосифов към момента, с цел да ме съпоставят с него. Но това ми дава още по-голям тласък в подготвителния развой при такива упования “, приключва Колев.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ