Андрей Янкулов: Главният прокурор не притежава правомощие върху дейността на държавните органи и граждани
Едно нещо би трябвало да стане напълно ясно. Главният прокурор приказва към този момент няколко пъти за „ надзора за правда “. Главният прокурор не реализира контрол за правда върху активността на държавните органи и жителите. Просто не има такова пълномощие нито в спокойно, нито във военно, изключително и впрочем време.
Това написа във Фейсук Андрей Янкулов - някогашен зам.-министър на правораздаването и някогашен прокурор, който напусна прокуратурата след избирането на Гешев за основен прокурор.
Ето какво още отбелязва той в обществената мрежа:
Имал го е по конституцията от 1971г. (т.нар. Живковска конституция) Чл. 133 ал 1 от нея гласи: „ Надзор за точното и еднообразно осъществяване на законите от министерствата и другите ведомства, локалните държавни органи, стопанските и публичните организации, длъжностните лица и жителите се реализира от основния прокурор. “
В новата конституция подобен текст няма и това не е инцидентно, а напълно целеустремено – да няма сходен контрол.
Според нейния член 126 алинея 2 основният прокурор „ реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори “.
Няма и дума за министерства, други ведомства, жители и прочие Тоест обсегът на надзора за правда от основния прокурор явно е понижен до активността на прокурорите, а не на всички в страната.
Подобен текст като несъществуващия член 133 от Живковската конституция няма в новата и за прокуратурата като институция, в случай че приемем, че концепцията й е била просто „ надзорът “ да не се упражнява еднолично, а групово.
Прокуратурата и по Живковската, и по сегашната конституция има пълномощието „ да подхваща дейности за анулация на незаконосъобразни актове “ (отменят се от други органи) – член 133 алинея 4 от Живковската, респективно член 127 т. 5 от сегашната.
Това е напълно друго от „ общия контрол за правда “, тъй като в случай че съвпадаше с него, нямаше потребност това едно и също нещо да бъде написано по разнообразни способи и в разнообразни алинеи в член 133 от ЖК.
Нито едно от другите настоящи пълномощия на прокуратурата по член 127 от конституцията не допуска да надзирава активността на всеки в страната. Има пълномощие да надзирава единствено осъществяването на наказванията (а до момента не съм чул и една дума за обстановката в местата за отнемане от независимост, за които точно би трябвало да приказва основният прокурор, тъй като ръководената от него институция би трябвало да надзирава тъкмо тях) и други насилствени ограничения (например наложително лечение на психологично болни). Текстът споделя безусловно „ следи за съблюдаване на законността “, само че не по принцип и по всевъзможни способи, каквито откри за добре, тъй като категорично след „ законността “ е написано „ КАТО: “ и са посочени точните й изчерпателно изброени пълномощия, единствено посредством които може да следи за съблюдаване на законността.
В една правова страна държавните органи могат да упражняват единствено толкоз и такива пълномощия, каквито законът им е дал. Другото се назовава произвол – всеки с власт може да реши да си прави всичко, каквото му харесва.
Заглавието е на редакцията!
Това написа във Фейсук Андрей Янкулов - някогашен зам.-министър на правораздаването и някогашен прокурор, който напусна прокуратурата след избирането на Гешев за основен прокурор.
Ето какво още отбелязва той в обществената мрежа:
Имал го е по конституцията от 1971г. (т.нар. Живковска конституция) Чл. 133 ал 1 от нея гласи: „ Надзор за точното и еднообразно осъществяване на законите от министерствата и другите ведомства, локалните държавни органи, стопанските и публичните организации, длъжностните лица и жителите се реализира от основния прокурор. “
В новата конституция подобен текст няма и това не е инцидентно, а напълно целеустремено – да няма сходен контрол.
Според нейния член 126 алинея 2 основният прокурор „ реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори “.
Няма и дума за министерства, други ведомства, жители и прочие Тоест обсегът на надзора за правда от основния прокурор явно е понижен до активността на прокурорите, а не на всички в страната.
Подобен текст като несъществуващия член 133 от Живковската конституция няма в новата и за прокуратурата като институция, в случай че приемем, че концепцията й е била просто „ надзорът “ да не се упражнява еднолично, а групово.
Прокуратурата и по Живковската, и по сегашната конституция има пълномощието „ да подхваща дейности за анулация на незаконосъобразни актове “ (отменят се от други органи) – член 133 алинея 4 от Живковската, респективно член 127 т. 5 от сегашната.
Това е напълно друго от „ общия контрол за правда “, тъй като в случай че съвпадаше с него, нямаше потребност това едно и също нещо да бъде написано по разнообразни способи и в разнообразни алинеи в член 133 от ЖК.
Нито едно от другите настоящи пълномощия на прокуратурата по член 127 от конституцията не допуска да надзирава активността на всеки в страната. Има пълномощие да надзирава единствено осъществяването на наказванията (а до момента не съм чул и една дума за обстановката в местата за отнемане от независимост, за които точно би трябвало да приказва основният прокурор, тъй като ръководената от него институция би трябвало да надзирава тъкмо тях) и други насилствени ограничения (например наложително лечение на психологично болни). Текстът споделя безусловно „ следи за съблюдаване на законността “, само че не по принцип и по всевъзможни способи, каквито откри за добре, тъй като категорично след „ законността “ е написано „ КАТО: “ и са посочени точните й изчерпателно изброени пълномощия, единствено посредством които може да следи за съблюдаване на законността.
В една правова страна държавните органи могат да упражняват единствено толкоз и такива пълномощия, каквито законът им е дал. Другото се назовава произвол – всеки с власт може да реши да си прави всичко, каквото му харесва.
Заглавието е на редакцията!
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ