Едно момиче от Перник преди отива на тренировка по таекуондо, за да не се прибере. Убита за половин милион
Едно момиче от Перник преди 10 години отива на подготовка по таекуондо, с цел да не се прибере в никакъв случай, написа „ Труд “. Мирослава Николова изчезва и 2 месеца няма ни новина, ни кост от нея. Висш началник от ГДБОП декларира, че макар есемесите, които околните й получават за откуп, девойката не е отвлечена, а евентуално е избягала с другари в чужбина. Истината обаче се оказва злокобна – Мирослава е убита и заровена на безлюдно място край село Планиница. Полицията стига до двамата убийци, само че единият от тях се гръмва пред чиновници от ГДБОП и то, до момента в който е с белезници. Покрай самоубийството му към момента има куп неясноти, които ще останат загадка вечно. 17-годишната Мирослава е ученичка в елитна гимназия в Перник. Красивото момиче тренира таекуондо. Само след няколко месеца следва да стане абитуриентка. На 7 ноември 2011 година вечерта отива на подготовка в локалната спортна зала. Отвън в тъмното я причакват двама души – Марио Любенов–Заека и Стойчо Стоев–Чочо. Вторият е прочут на момичето, точно той взема решение, че би трябвало да я отвлекат. Двамата са научили, че приятелят на сестра й Елеонора – Борислав Чолев, е получил голямо завещание от умрелия си татко, с който не общувал от години. Похитителите считат, че няма да е проблем да получат половин милион лв. откуп от парите на Чолев. Стойчо е въоръжен с противозаконен револвер, който купил особено за задачата. Мъжете са с маски и се нахвърлят върху ученичката, събарят я на земята и връзват ръцете й със „ свински опашки “. Докато я влачат към автомобила им „ Фолксваген Голф “, Мирослава познава Чочо по гласа. Той смъква маската и й шепне: „ Спокойно! Нищо няма да ти се случи. Само би трябвало да вземем едни пари! “ Това се оказва неистина – бандитите са решили авансово за по-сигурно да убият заложницата, преди да получат претенции откуп. Карат Мирослава да напише писмо до сестра си, че е отвлечена и какъв брой пари ще спасят живота й. Момичето е било умерено – Чочо не е непознат човек, той е работел като водач при Чолев, значи няма да ѝ стори нищо неприятно. На 15-ина километра от Перник, в региона на с. Батановци, Чочо и Заека карат Мирослава да звънне на сестра си, с цел да й каже, че е отвлечена, че не би трябвало никога да се обажда в полицията. Момичето не знае, че му остава още минути живот. „ Голфът “ с нарушителите и жертвата стопира в гората над с. Планиница. Похитителите нямат проект някъде да я скрият и след това да я освободят, а носят в багажника въже с халки. Извеждат Мирослава на открито и Чочо я събаря на земята. Притиска я мощно, в същото време Заека премята примка през врата й, усуква въжето и стартира да тегли двете халки. След няколко минути Мирослава притихва и тялото й се отпуска. Двамата копаят плитък гроб, събличат момичето голо и заравят натрупа му. След това изхвърлят облеклата в кофа в близкото село Братановци. Притеснени, че Мирослава не се прибира след тренировката, околните й стартират да я търсят. Отначало при другари и съученици, по-късно декларират в полицията, че им се обадила, че е отвлечена. Разпитани са 30 индивида, десетина са подложени на детектор на лъжата. Заека и Чочо не са под съмнение, в първите дни те чакат поисканите от Борислав половин милион лв.. Заедно с второто писмо, което пишат, оставят и сим-карта, на която да се свързват. Още на идващия ден сътрудници на ГДБОП схващат от кое място е била купена. Бандитите помолили инцидентна жена да я заплати, само че тя съумява да опише външността им в детайли.
Телефонът се подслушва, до момента в който Чочо се обажда на Елеонора. Тя се съгласява да им даде парите, само че единствено при едно изискване – доказателства, че сестра й е жива. Разговорът е от махленски автомат и полицията съумява да засече Чочо в региона. Той е арестуван.
Вечерта на 11 януари 2012 година – два месеца след убийството, той признава, че в съучастничество с Марио Любенов-Заека са отвлекли Мирослава и са желали откуп. За да проговори обаче, той има изискване – да стане предпазен очевидец. Разследващите му го дават обещание.
Чочо води служителите на реда до гроба на девойката, където тялото е открито. Заека е арестуван, а Чочо стартира да схваща, че комай ченгетата няма да изпълнят обещанието си. През цялото време той е окован с белезници на гърба. Полицаите от ГДБОП го водят в дома му за още един оглед. Той моли да го откопчаят, с цел да отиде до тоалетната.
Полицаите реалокират белезниците начело. Стойчо излиза в кулоар, в който има железен долап за оръжие. Той и татко му са ловци и там са длъжни да си държат пушките. Там е и револверът „ Глок “ на Чочо. Той съумява да отвори вратата на шкафа, сграбчва пищова и се гръмва в главата. Антимафиотите, които съпровождат Чочо по време на самоубийство, са осъдени, само че въпросите към гибелта по този начин и не намират отговори. И до през днешния ден има хора, които считат, че е бил убит от чиновниците на ГДБОП, с цел да се завърши случая. Извършено е точно следствие, голям брой огледи и експертизи. Марио Заека се оказва по-твърд от двамата, мълчи месеци наред и се прави на вманиачен. Едва в съда през юни 2013 година признава присъединяване си в убийството на Мирослава и желае делото да се гледа по съкратената процедура. Получава 25 година затвор и апелира присъдата, след което Софийският апелативен съд му прибавя още 3 години. Върховният касационен съд удостоверява килърът на Мирослава да прекара 28 години зад решетките. През годините престъпно проявеният Стойчо Стоев – Чочо е получил 5 разрешителни за оръжие от полицията в Перник. Така той се е сдобил с 2 карабини, една ловна пушка и два револвера – единият от тях „ Глок “-а, с който се самоубива. На 19 декември 2003 година Стойчо получава първото позволение за пазаруване на „ Берета ” за самозащита, второто е на 31 август 2005 година – за ловна пушка. На 25 февруари 2008 година получава позволение за револвер за спортни цели. Купува си и карабина – ловният вид на автомат „ Калашников “. Отговор по какъв начин на престъпно проявен са издадени разрешителни за оръжия и има ли някой осъден старшина, по този начин и не беше даден от Министерство на вътрешните работи.
Телефонът се подслушва, до момента в който Чочо се обажда на Елеонора. Тя се съгласява да им даде парите, само че единствено при едно изискване – доказателства, че сестра й е жива. Разговорът е от махленски автомат и полицията съумява да засече Чочо в региона. Той е арестуван.
Вечерта на 11 януари 2012 година – два месеца след убийството, той признава, че в съучастничество с Марио Любенов-Заека са отвлекли Мирослава и са желали откуп. За да проговори обаче, той има изискване – да стане предпазен очевидец. Разследващите му го дават обещание.
Чочо води служителите на реда до гроба на девойката, където тялото е открито. Заека е арестуван, а Чочо стартира да схваща, че комай ченгетата няма да изпълнят обещанието си. През цялото време той е окован с белезници на гърба. Полицаите от ГДБОП го водят в дома му за още един оглед. Той моли да го откопчаят, с цел да отиде до тоалетната.
Полицаите реалокират белезниците начело. Стойчо излиза в кулоар, в който има железен долап за оръжие. Той и татко му са ловци и там са длъжни да си държат пушките. Там е и револверът „ Глок “ на Чочо. Той съумява да отвори вратата на шкафа, сграбчва пищова и се гръмва в главата. Антимафиотите, които съпровождат Чочо по време на самоубийство, са осъдени, само че въпросите към гибелта по този начин и не намират отговори. И до през днешния ден има хора, които считат, че е бил убит от чиновниците на ГДБОП, с цел да се завърши случая. Извършено е точно следствие, голям брой огледи и експертизи. Марио Заека се оказва по-твърд от двамата, мълчи месеци наред и се прави на вманиачен. Едва в съда през юни 2013 година признава присъединяване си в убийството на Мирослава и желае делото да се гледа по съкратената процедура. Получава 25 година затвор и апелира присъдата, след което Софийският апелативен съд му прибавя още 3 години. Върховният касационен съд удостоверява килърът на Мирослава да прекара 28 години зад решетките. През годините престъпно проявеният Стойчо Стоев – Чочо е получил 5 разрешителни за оръжие от полицията в Перник. Така той се е сдобил с 2 карабини, една ловна пушка и два револвера – единият от тях „ Глок “-а, с който се самоубива. На 19 декември 2003 година Стойчо получава първото позволение за пазаруване на „ Берета ” за самозащита, второто е на 31 август 2005 година – за ловна пушка. На 25 февруари 2008 година получава позволение за револвер за спортни цели. Купува си и карабина – ловният вид на автомат „ Калашников “. Отговор по какъв начин на престъпно проявен са издадени разрешителни за оръжия и има ли някой осъден старшина, по този начин и не беше даден от Министерство на вътрешните работи.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ