Едно малко, куршумовидно парче скала, открито през 1924 г. край

Едно малко, куршумовидно парче канара, намерено през 1924 година край Стоунхендж, може да се окаже ключът към най-голямата мистерия към мегалитния монумент - по какъв начин тъкмо е бил издигнат. Наречен камъкът на Нюол, този скромен откъс през днешния ден е в центъра на яростен теоретичен спор: пренесени ли са големите каменни блокове от хората, или природата (и по-точно ледниците) е свършила тежката работа?

Близо 200 години след гибелта на Бетовен, ДНК от косата на композитора разкрива огромна загадка

Какво откриват учените

Стоунхендж, ситуиран на Солсбъриската низина в южна Англия, е построен от неолитни общности, които са употребявали сурови материали от разнообразни елементи на Англия. Например по този начин наречените сини камъни произлизат от хълмовете Пресели в Уелс - на към 240 километра от обекта - а така наречен олтарен камък идва от североизточна Шотландия, на невероятните 700 километра разстояние.

Как тези колосални парчета канара са били преместени на такива големи дистанции и до през днешния ден остава мистерия. През 90-те години разбор на камъка на Нюол подсказва, че той може да е глетчерен ерратик - т.е. камък, пренесен от хладилник хиляди години по-рано. Ако това е правилно, значи множеството от строителните камъни са били открити непосредствено на мястото от античните строители, които не са имали потребност да ги местят отдалече.


Оттогава обаче учени яростно спорят. Едни пазят концепцията за ледниковия генезис, други я оспорват изрично. В ново, оповестено наскоро, създателите отхвърлят изцяло хипотезата за ледников превоз и упорстват, че всички камъни на Стоунхендж са били донесени от хората.

Проучването е отговор на по-ранен труд, съгласно който повърхността на камъка на Нюол демонстрира следи, присъщи за напредване под хладилник. Но съгласно новите откриватели, тези следи не са безапелационно доказателство за ледников генезис - същите белези можели да се получат и от дълготрайно излагане на атмосферни въздействия.


Учените показват и нещо друго: на Солсбъриската низина няма никакви доказателства за ледникова активност - нито глетчерни камъни, нито отсрочения. Това единствено по себе си слага под подозрение цялата доктрина за ледниковия превоз.

Тази дребна страна е най-добре защитаваната загадка на Европа

Но не за дълго

При по-внимателен разбор на камъка на Нюол, екипът заключава, че той най-вероятно е парче, отчупено от един от сини камъни на самия Стоунхендж. Неговите характерности съответстват изцяло с тип канара (риолит), открит в местността Крейг Рос-и-Фелин в Уелс - тъкмо където се намират и други сини камъни. А най-важното: няма доказателства, че ледници в миналото са се движили от това място към Стоунхендж, само че има безапелационни следи от антични каменни кариери в района.


Изводът на създателите е безапелационен: " Повтаряме нашето по-ранно умозаключение - камъкът на Нюол не е глетчерен ерратик. Няма следи от ледникова активност на Солсбъриската низина, а сините камъни са пренесени до Стоунхендж от хората, а не от лед. "