Георги Господинов ще запомни папата с присъствието му, което казва “няма страшно“
" Едно лице и едно огряно наличие, което като че ли споделя „ няма ужасно “. Невероятно натурален човек, лице като на дете, отворено, любопитно, бяло и богатство. Такъв ще запомня папа Франциск. "
Прочетете още
Това написа в формалния си профил във фейсбук писателят Георги Господинов във връзка кончината за главата на Римокатолическата черква.
Българският притежател на премията „ Букър “ споделя, че имал щастието да се срещне с папата преди време.
„ Беше на количка, тъй като имаше проблем с коляното по това време. Носех му италианското издание на „ Времеубежище “, подадох му го, той го взе, след това ми го подаде за подпис . Аз от терзание напълно забравих, че към този момент съм му го надписал, бръкнах в джоба на сакото и си дадох сметка, че този жест може да не наподобява почтен, а и усетих леката натегнатост на хората до него. Все едно, сетих се, че книгата е надписана, демонстрирах му, разменихме няколко думи, споделих нещо за Борхес, получих папската благословия “, споделя Господинов.
Той отбелязва, че пътувайки към срещата, на летището в Берлин срещнал собствен прочут - професор, теолог от Йезуитския медал, който му дал три съвета. Първият бил да не целува ръка на папата , тъй като той не обича непотребни ритуали. Вторият - да е подготвен на някаква доброжелателна смешка или подигравка. И трето - да знае, че папа Франциск е бил другар с Борхес, канил го е в учебното заведение си постоянно, до момента в който е бил преподавател в Буенос Айрес.
" И по този начин квалифициран с трите съвета влязох при папата. На фотографията се вижда, че съм последвал съвета и единствено притискам ръката му ", посочва Господинов.
Прочетете още
Това написа в формалния си профил във фейсбук писателят Георги Господинов във връзка кончината за главата на Римокатолическата черква.
Българският притежател на премията „ Букър “ споделя, че имал щастието да се срещне с папата преди време.
„ Беше на количка, тъй като имаше проблем с коляното по това време. Носех му италианското издание на „ Времеубежище “, подадох му го, той го взе, след това ми го подаде за подпис . Аз от терзание напълно забравих, че към този момент съм му го надписал, бръкнах в джоба на сакото и си дадох сметка, че този жест може да не наподобява почтен, а и усетих леката натегнатост на хората до него. Все едно, сетих се, че книгата е надписана, демонстрирах му, разменихме няколко думи, споделих нещо за Борхес, получих папската благословия “, споделя Господинов.
Той отбелязва, че пътувайки към срещата, на летището в Берлин срещнал собствен прочут - професор, теолог от Йезуитския медал, който му дал три съвета. Първият бил да не целува ръка на папата , тъй като той не обича непотребни ритуали. Вторият - да е подготвен на някаква доброжелателна смешка или подигравка. И трето - да знае, че папа Франциск е бил другар с Борхес, канил го е в учебното заведение си постоянно, до момента в който е бил преподавател в Буенос Айрес.
" И по този начин квалифициран с трите съвета влязох при папата. На фотографията се вижда, че съм последвал съвета и единствено притискам ръката му ", посочва Господинов.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ




