Царската гара в Казичене - на крачка от пълна разруха
Едно същинско украшение на архитектурата е напът да бъде дефинитивно изгубено. Това не е първата сходна постройка, надали ще и последната, която отива в небитието поради държавно неглижиране, само че сигурно загубата на тази постройка ще отекне в идващите генерации, които ще се питат за какво е позволена такава съсипия.
Става въпрос за Царската гара в столичния квартал Казичене.
През 1906 година на 9 км от София княз Фердинанд купува остарелия турски чифлик „ Чардаклия “ от хаджи Боне Петров. По-късно купува и обособени части земя от селяни в покрайнината и на оформилия се огромен терен основава хубав парк с дървета и шубраци от целия свят. Там построява и замък. Фердинанд е разпален фен на орнитологията и взема решение да кръсти двореца на първата кацнала на покрива му птица. По това време типични за Софийското поле са враните и цяло ято кацат върху двореца. Така той получава името си „ Врана “, именуван „ Враня “ по време на социализма.
В двореца „ Врана “ фамилията на Фердинанд прекарва по-голямата част от времето си, там кани и задграничните си посетители. За да не пътуват гостите прекомерно дълго с файтон от Централна гара, в случай че слизат там, Фердинанд взема решение да построи гара, покрай двореца. Така в Казичене се появява дребна гара, която става известна като „ Царската гара “. Оттам теснолинейка води гостите и царското семейство до двореца за не повече от 10 минути.
В предишното Царската гара в Казичене е била значима част от връзката на България с Европа. Построена в баснословен виенски жанр по времето на цар Фердинанд, " Царската гара " посреща и изпраща десетки знатни персони. Години наред оттова е пътувала теснолинейка до двореца Врана, с нея и посетители на цар Фердинанд, а по-късно и на сина му Цар Борис III. Сред тях са британските крале Джордж V и Едуард VIII, немският кайзер Вилхелм II, императорът на Австро-Унгария Карл I, бащата на светската турска република Мустафа Кемал Ататюрк, княгиня Мария Павловна Мекленбургска. През септември 1934 година на „ Царската гара “ идва и сръбският крал Александър Караджорджевич, единствено две седмици преди да бъде погубен в кървясъл атентат в Марсилия.
В приключения си тип „ Царската гара “ съставлява красива постройка във виенски жанр, с съществена част и две крила, с голям брой орнаменти по фасадата, прозорци във формата на арки, две козирки, чугунени колони, които крепят покрива и козирките, декоративни подпокривни корнизи, керамични подови плочки и голям брой други елементи и орнаменти. В специфични ниши в уютния салон-чакалня има две кахлени печки, които се пускат през зимата. Обособяват се и специфични места за царските файтони, а през 30-те години посредством заварки е инсталирана железна маркиза над южния вход на гарата – напълно нова технология за това време.
Това е мястото, от което цар Борис ІІІ е започвал пътуванията си със личния си локомотив, ръководен от него.
От тази гара през 1908 година Фердинанд ще отпътува за Велико Търново, където в църквата „ Св. Четиридесет мъченици “ на 22 септември е оповестена Независимостта на България, а Фердинанд, до тогава княз на България, е провъзгласен за цар.
Оттук Фердинанд І напуща и вечно България вечерта на 3 октомври 1918 година, деня на неговата абдикация, който прекарва в уединение в наоколо разположената резиденция " Врана ". Оттук по-късно и кралица Йоана с невръстните цар Симеон и княгиня Мария Луиза са екстрадирани от България.
През 2009 година тогавашният кмет на Казичене Антон Владимиров избавя гарата от разрушение, откакто по негова самодейност постройката е записана като монумент на културата. До през днешния ден обаче за възобновяване ѝ не е подхванато нищо и тя е оставена да се разрушава.
Днес, 14 години по-късно, бижуто от предишния век е напът да бъде изгубено - от постройката са останали изтърбушени прозорци, тухли и продънен покрив.
А през 1919 година влакът „ Ориент експрес “ минава тъкмо през „ Царската гара “ в Казичене - какво ли биха си помислили през днешния ден пасажерите от сходен трен, в случай че инцидентно попаднат измежду разрухата на едно време блестящата Царска гара?/БГНЕС
