Кучето пред парламента: Боях се само да не ме ухапе бесен де...
Едно изявление с достойното куче, което посрещна 240 озверели депутати пред Народното събрание и за девет дни стана най-известното живо създание в България, без да се броят плеймейтките.
- Защо се появихте пред Народното събрание, с политическа цел ли?
- Не, в началото желаех единствено да покажа, че с цел да станеш медийна звезда в България е задоволителен един елементарен акт: да изненадаш Народното събрание начело или откъм гърба с появяването си. Или напряко от вътрешната страна. Както го изненадват 240 двуноги през два-три месеца - публично през предния вход, а след това - от задния.
- Тоест, не е нужен огромен гений и непосилен труд…
- Никак дори. По света, с цел да станеш фамозно куче, би трябвало да полетиш в Космоса - като кучето Лайка да вземем за пример. Или като моя другар Хачико 9 години след гибелта на стопанина си да вървиш да го посрещаш на гара Шибуя и по-късно да ти вдигнат монумент. Или да вършиш добрини в снеговете на Аляска като Белия зъб и след това да те опишат в книга. Тук е задоволително да се отъркаш в депутатите, изключително пък в случай че сте от една порода…
- Твърдите, че има нещо общо сред депутатската и кучешката порода, по този начин ли?
- Така. Всички депутати са като кучето на Павлов. Получават слюноотделяне освен при типа на кокала, само че и при самата визия за него. Светне ли им алената лампичка, и стартират да се облизват. Иначе си приказват за червени линии, червени боклуци… Абе конвенционален инстикт, отработен абсолютно за 32 години на преход.
- Намеквате, че преходът продължава ли?
- Зависи. Ако си на власт, е приключил, в случай че си в съпротива - продължава. Зависи дали си от горната страна, или изпод. Всичко е въпрос на дислокация - къде си се дислоцирал при кучешката поза. И при френските разновидности на политическото другарство, несъмнено.
- Без полови подмятания, в случай че обичате.
- Абе какви полови, приказвам чисто политически. Трябва да сме виновни. А какво ли не прави един народен представител при голямата отговорност, която носи към жанр и татковина. И към родата. За два-три месеца - колкото траят в последно време мандатите, би трябвало да свърши работата за четири години. В скъсен интервал да се погрижи за родината. И за родата. За да си няма неприятности.
- С кого?
- С родата, естествено, която може да го нахока: Ние защо те изпратихме там бе, будала! А родината е безвредна, тя не може да приказва. Тя е единствено едно разбиране, преживявано като орис.
- Учудвате ме с познанията си по философия…
- Е, какво ни остава при този кучешки живот, с изключение на да философстваме. Извън Народното събрание България е цялостна с философи, без да броим таксиметровите водачи. А вътре са заети с по-конкретни неща, да вземем за пример по какъв начин да се образува глутница.
- Имате поради - коалиция…
- Може и по този начин да се каже. Но процесът не е елементарен, не може да сформирате безпринципна глутница. Трябва кардинално да се разберете кого ще разкъсате. А в този смисъл е нужно компромисно мислене…
- А вътре в партиите?
- Там пък да не приказваме, младите кутрета напират, но и старите главатари не се дават. Само да им споменеш за оставка или пенсия и демонстрират зъби… Абе комплицирано стана, изключително откак откриха имплантите.
- Твърдите, че нито в партията, нито в парламентарната група има място за индивидуалисти, по този начин ли?
- Не настоявам. Просто познавах един единак, той имаше лични хрумвания и лично мислене, при гласоподаване слушаше съвестта си, а не главатаря на глутницата… И знаете ли какво стана с него?
- Какво?
- Нищо не остана. И нокът даже. Затова на тази постройка е изписано, че съединението прави силата.
- То е в различен смисъл.
- Така де… В смисъл - да се съединим в името на една вдъхновяваща идея. Но по какъв начин да ви кажа… вдъхновението не е присъщо за нас, кучетата. Нас може да ни сплоти единствено огромна политическа плячка, или цел - както ви е комфортно. Така е по тези жълти павета, само че не можеш да избираш къде да се родиш. То и аз бих предпочел да съм уелско корги пембрук, щях да съм любим на кралицата, царство й небесно. Макар че можеше да се родя и във Виетнам и в този момент нямаше да беседваме.
- Е, и тук станахте звезда, за вас пишат балади, препоръчан бяхте за ръководител на парламента…
- Как пък не! Не че е невероятно, и аз мога да кажа, че Кучето ми се е обадило от Маями и плаче за мене, но не ща! Сред 239 озверени лица може да си изгубя човешкия образ, а той е единственото, което ми е останало в кучешкия ми живот. Така че ще си го доизживея на тая антична земя, където работата постоянно се закучва и една автомагистрала се строи повече време от Хеопсовата пирамида. Всички се боят от времето, единствено времето се бои от българските автомагистрали. И от някои български депутати, естествено, които влизат от парламент в парламент и заплашват да преминат във вечността.
- Последен въпрос: Когато застанахте пред Народното събрание, не се ли страхувахте?
- Страхувах се, естествено. Не съм имунизиран срещу бяс и най-големият ми боязън беше да не ме ухапе гневен народен представител.
- Защо се появихте пред Народното събрание, с политическа цел ли?
- Не, в началото желаех единствено да покажа, че с цел да станеш медийна звезда в България е задоволителен един елементарен акт: да изненадаш Народното събрание начело или откъм гърба с появяването си. Или напряко от вътрешната страна. Както го изненадват 240 двуноги през два-три месеца - публично през предния вход, а след това - от задния.
- Тоест, не е нужен огромен гений и непосилен труд…
- Никак дори. По света, с цел да станеш фамозно куче, би трябвало да полетиш в Космоса - като кучето Лайка да вземем за пример. Или като моя другар Хачико 9 години след гибелта на стопанина си да вървиш да го посрещаш на гара Шибуя и по-късно да ти вдигнат монумент. Или да вършиш добрини в снеговете на Аляска като Белия зъб и след това да те опишат в книга. Тук е задоволително да се отъркаш в депутатите, изключително пък в случай че сте от една порода…
- Твърдите, че има нещо общо сред депутатската и кучешката порода, по този начин ли?
- Така. Всички депутати са като кучето на Павлов. Получават слюноотделяне освен при типа на кокала, само че и при самата визия за него. Светне ли им алената лампичка, и стартират да се облизват. Иначе си приказват за червени линии, червени боклуци… Абе конвенционален инстикт, отработен абсолютно за 32 години на преход.
- Намеквате, че преходът продължава ли?
- Зависи. Ако си на власт, е приключил, в случай че си в съпротива - продължава. Зависи дали си от горната страна, или изпод. Всичко е въпрос на дислокация - къде си се дислоцирал при кучешката поза. И при френските разновидности на политическото другарство, несъмнено.
- Без полови подмятания, в случай че обичате.
- Абе какви полови, приказвам чисто политически. Трябва да сме виновни. А какво ли не прави един народен представител при голямата отговорност, която носи към жанр и татковина. И към родата. За два-три месеца - колкото траят в последно време мандатите, би трябвало да свърши работата за четири години. В скъсен интервал да се погрижи за родината. И за родата. За да си няма неприятности.
- С кого?
- С родата, естествено, която може да го нахока: Ние защо те изпратихме там бе, будала! А родината е безвредна, тя не може да приказва. Тя е единствено едно разбиране, преживявано като орис.
- Учудвате ме с познанията си по философия…
- Е, какво ни остава при този кучешки живот, с изключение на да философстваме. Извън Народното събрание България е цялостна с философи, без да броим таксиметровите водачи. А вътре са заети с по-конкретни неща, да вземем за пример по какъв начин да се образува глутница.
- Имате поради - коалиция…
- Може и по този начин да се каже. Но процесът не е елементарен, не може да сформирате безпринципна глутница. Трябва кардинално да се разберете кого ще разкъсате. А в този смисъл е нужно компромисно мислене…
- А вътре в партиите?
- Там пък да не приказваме, младите кутрета напират, но и старите главатари не се дават. Само да им споменеш за оставка или пенсия и демонстрират зъби… Абе комплицирано стана, изключително откак откриха имплантите.
- Твърдите, че нито в партията, нито в парламентарната група има място за индивидуалисти, по този начин ли?
- Не настоявам. Просто познавах един единак, той имаше лични хрумвания и лично мислене, при гласоподаване слушаше съвестта си, а не главатаря на глутницата… И знаете ли какво стана с него?
- Какво?
- Нищо не остана. И нокът даже. Затова на тази постройка е изписано, че съединението прави силата.
- То е в различен смисъл.
- Така де… В смисъл - да се съединим в името на една вдъхновяваща идея. Но по какъв начин да ви кажа… вдъхновението не е присъщо за нас, кучетата. Нас може да ни сплоти единствено огромна политическа плячка, или цел - както ви е комфортно. Така е по тези жълти павета, само че не можеш да избираш къде да се родиш. То и аз бих предпочел да съм уелско корги пембрук, щях да съм любим на кралицата, царство й небесно. Макар че можеше да се родя и във Виетнам и в този момент нямаше да беседваме.
- Е, и тук станахте звезда, за вас пишат балади, препоръчан бяхте за ръководител на парламента…
- Как пък не! Не че е невероятно, и аз мога да кажа, че Кучето ми се е обадило от Маями и плаче за мене, но не ща! Сред 239 озверени лица може да си изгубя човешкия образ, а той е единственото, което ми е останало в кучешкия ми живот. Така че ще си го доизживея на тая антична земя, където работата постоянно се закучва и една автомагистрала се строи повече време от Хеопсовата пирамида. Всички се боят от времето, единствено времето се бои от българските автомагистрали. И от някои български депутати, естествено, които влизат от парламент в парламент и заплашват да преминат във вечността.
- Последен въпрос: Когато застанахте пред Народното събрание, не се ли страхувахте?
- Страхувах се, естествено. Не съм имунизиран срещу бяс и най-големият ми боязън беше да не ме ухапе гневен народен представител.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ