Ответен удар: ЕС насочва търговската си „базука” към Силициевата долина и Уолстрийт
Едно е да удариш по моторите Harley-Davidson и бърбъна, напълно друго е да се насочиш към Силициевата котловина или Уолстрийт.
Точно това се кани да направи Европейският съюз, откривайки нов фронт, откакто президентът Доналд Тръмп се готви да наложи така наречен реципрочни мита на всички търговски сътрудници на Америка в сряда.
„ Денят на освобождението “, както го назовава Тръмп, ще означи най-голямата ескалация в комерсиалната война, която той стартира първо против Канада, Мексико и Китай след встъпването си в служба на 20 януари. Скоро последваха универсални мита върху стоманата и алуминия, а по-късно и върху колите. Това сложи Европейската комисия пред задължението да пази икономическите ползи на 27-членния блок.
Досега Брюксел играеше по обичайните правила на комерсиалната война, като отговаряше на по-широките мита на Тръмп върху индустриалните метали с еквивалентни данъци върху емблематични американски марки като Harley-Davidson. Този вид отговор имаше за цел да подхожда или да „ отразява “ ходовете на администрацията - само че не и да ескалира обстановката.
Сега, когато Вашингтон заплашва да накаже Европейски Съюз още повече освен за съществуващите мита, само че и за нетарифните бариери, като да вземем за пример софтуерните законодателства, Брюксел се готви да усили залога. Насочвайки се към американските услуги, Брюксел може да вземе на мушка банки от висок клас като J.P. Morgan и Bank of America, или софтуерни играчи като обществената мрежа X на Илон Мъск, колоса в търсенето Гугъл или Amazon, най-големия онлайн търговец на дребно в света.
„ Със сигурност не изключваме по-силен отговор, по-добър отговор, по-креативен отговор против различни услуги посредством правата на интелектуална благосъстоятелност “, разяснява пред POLITICO високопоставен чиновник на Европейския съюз. „ Всички тези благоприятни условия са на масата през днешния ден “.
Европейски Съюз е чист експортьор на коли, фармацевтични артикули и храни за Съединени американски щати, само че е чист вносител на услуги - и това му дава повече благоприятни условия за въздействие в търговски спор. (Като се вземат поради стоките и услугите, трансатлантическата търговия в действителност е в общи линии уравновесена. Европейски Съюз има общ остатък от едвам 50 милиарда $, или към 3% от годишната трансатлантическа търговия, възлизаща на 1,7 трилиона долара).
„ Американските софтуерни колоси, финансовата промишленост и фармацевтичните компании имат дълбоки корени в Европа. Ако се стигне прекомерно надалеч, Брюксел може да затегне гайките: цифрови такси за Силициевата котловина, регулаторни скоби за Уолстрийт или налози върху износа на американски медикаменти “, споделя пред изданието Тобиас Герке, старши помощник по политиките в Европейския съвет за външна политика. „ Америка може и да държи по-голямата сопа, само че Европа има доста остри камъни, които да хвърли “.
Удар за удар
На кръга на комерсиалната си война с Тръмп изпълнителната власт на Европейски Съюз до момента е употребила тактиката „ удар за удар ”.
След като в средата на март Вашингтон наложи нови и по-широки мита върху вноса на стомана и алуминий, Комисията удари износа на артикули от Съединени американски щати на стойност 26 милиарда евро. След сложни съвещания с държавните управления и бизнеса от Европейски Съюз Брюксел би трябвало да предложи тези тарифни описи още тази седмица.
„ Ако Тръмп наложи реципрочни мита, навлизаме в напълно нова игра “, споделя посланик от Европейски Съюз пред POLITICO.
Според личния справочник на Тръмп има два необятни метода, по които Комисията би могла да удари услугите.
Първо, тя може да употребява съществуващите регулации, които е построила през последните пет години, да затегне разпоредбите, регулиращи огромните софтуерни компании, да таксува с налози огромните американски банки или да забави издаването на лицензи за осъществяване на стопанска активност в Европейски Съюз.
„ Когато видите позиционирането на огромните американски софтуерни компании, които са близки до Тръмп, през последните няколко месеца, оставате с усещането, че те лобират пред Белия дом против Европа. Всъщност те са извънредно уязвими от ответни ограничения “, споделя Ив Мелин, съдружник-основател в адвокатската адвокатска фирма Cassidy Levy Kent.
Пример за това е Законът за цифровите пазари (DMA) на блока, който има за цел да ограничи властта на преобладаващите софтуерни играчи и да отбрани конкуренцията. Комисията би трябвало да реши още тази седмица дали Apple и Meta нарушават тези правила.
Но това е и област, в която Брюксел ще бъде внимателен да не разпалва огъня.
„ Проблемът с цифровата част е, че сега, в който Европейски Съюз направи това, натискът от страна на Съединени американски щати върху регулаторната рамка ще се усили още повече “, предизвестява Арно Вилемс, сътрудник по интернационална търговия в адвокатската адвокатска фирма King & Spalding.
Облагането с налози на финансовите преводи и цифровите потоци или принуждаването на американските самолетни компании да заплащат повече, с цел да кацат на европейските летища, са други лостове, с които разполага Европейски Съюз, прибавя той.
Блокът би могъл също по този начин да ограничи достъпа на американски компании до публични поръчки по силата на новия си Международен инструмент за публични поръчки. Ако Брюксел изключи американските енергийни или консултантски организации от публичните поръчки на Европейски Съюз, това ще засегне главен източник на доходи за тях.
Базуката
В краен случай Европейски Съюз може да употребява своята комерсиална „ базука “ - Инструмента за битка с принудата (Anti-Coercion Instrument). Както подсказва името, той дава опция за широкоспектърен отговор, в това число удар по услуги, в случай че Брюксел заключи, че дейностите на Съединени американски щати са несъразмерни.
В рамките на шест месеца Комисията може да стигне до такава степен, че да спре плана X на Мъск; да ограничи правата върху интелектуалната благосъстоятелност на американските софтуерни колоси или да им забрани да влагат в Европейски Съюз.
Въпреки че изпълнителният орган на Европейски Съюз ще взема решение по кое време да употребява тази нуклеарна алтернатива, той се нуждае от поддръжката на най-малко 15 от 27-те страни членки, с цел да реши дали и по какъв начин да нанесе удара.
„ Много страни членки не желаят да ескалират обстановката, като задействат този инструмент “, споделя дипломатът от Европейски Съюз.
Европейските предприятия също по този начин се тормозят, че сходен напън ще има отрицателен резултат и за самите тях.
„ Проблемът с всички тези хрумвания за напън е, че ще имат обратен тласък “, споделя Луиза Сантос, заместител общоприет шеф на корпоративната лобистка група BusinessEurope. „ Нашите стопански системи са толкоз преплетени, че даже да наложите мита или друга мярка във връзка с услугите, ще навредите на личния си интерес “.
Дори и да алармира за готовността си да ескалира комерсиалната война, Брюксел се надява да притегли Вашингтон на масата за договаряния. Комисарят по въпросите на търговията Марош Шефчович се надява, че американските му сътрудници ще могат да се спогодят за „ срочен документ “, който да дефинира рамката за договаряния - когато идващият кръг от мита влезе в действие.
Това би могло да включва понижаване на митата, вложения в американски отбранителни компании, увеличение на покупките на американски полутечен природен газ или намаляване на някои разпореждания на блока.
Точно това се кани да направи Европейският съюз, откривайки нов фронт, откакто президентът Доналд Тръмп се готви да наложи така наречен реципрочни мита на всички търговски сътрудници на Америка в сряда.
„ Денят на освобождението “, както го назовава Тръмп, ще означи най-голямата ескалация в комерсиалната война, която той стартира първо против Канада, Мексико и Китай след встъпването си в служба на 20 януари. Скоро последваха универсални мита върху стоманата и алуминия, а по-късно и върху колите. Това сложи Европейската комисия пред задължението да пази икономическите ползи на 27-членния блок.
Досега Брюксел играеше по обичайните правила на комерсиалната война, като отговаряше на по-широките мита на Тръмп върху индустриалните метали с еквивалентни данъци върху емблематични американски марки като Harley-Davidson. Този вид отговор имаше за цел да подхожда или да „ отразява “ ходовете на администрацията - само че не и да ескалира обстановката.
Сега, когато Вашингтон заплашва да накаже Европейски Съюз още повече освен за съществуващите мита, само че и за нетарифните бариери, като да вземем за пример софтуерните законодателства, Брюксел се готви да усили залога. Насочвайки се към американските услуги, Брюксел може да вземе на мушка банки от висок клас като J.P. Morgan и Bank of America, или софтуерни играчи като обществената мрежа X на Илон Мъск, колоса в търсенето Гугъл или Amazon, най-големия онлайн търговец на дребно в света.
„ Със сигурност не изключваме по-силен отговор, по-добър отговор, по-креативен отговор против различни услуги посредством правата на интелектуална благосъстоятелност “, разяснява пред POLITICO високопоставен чиновник на Европейския съюз. „ Всички тези благоприятни условия са на масата през днешния ден “.
Европейски Съюз е чист експортьор на коли, фармацевтични артикули и храни за Съединени американски щати, само че е чист вносител на услуги - и това му дава повече благоприятни условия за въздействие в търговски спор. (Като се вземат поради стоките и услугите, трансатлантическата търговия в действителност е в общи линии уравновесена. Европейски Съюз има общ остатък от едвам 50 милиарда $, или към 3% от годишната трансатлантическа търговия, възлизаща на 1,7 трилиона долара).
„ Американските софтуерни колоси, финансовата промишленост и фармацевтичните компании имат дълбоки корени в Европа. Ако се стигне прекомерно надалеч, Брюксел може да затегне гайките: цифрови такси за Силициевата котловина, регулаторни скоби за Уолстрийт или налози върху износа на американски медикаменти “, споделя пред изданието Тобиас Герке, старши помощник по политиките в Европейския съвет за външна политика. „ Америка може и да държи по-голямата сопа, само че Европа има доста остри камъни, които да хвърли “.
Удар за удар
На кръга на комерсиалната си война с Тръмп изпълнителната власт на Европейски Съюз до момента е употребила тактиката „ удар за удар ”.
След като в средата на март Вашингтон наложи нови и по-широки мита върху вноса на стомана и алуминий, Комисията удари износа на артикули от Съединени американски щати на стойност 26 милиарда евро. След сложни съвещания с държавните управления и бизнеса от Европейски Съюз Брюксел би трябвало да предложи тези тарифни описи още тази седмица.
„ Ако Тръмп наложи реципрочни мита, навлизаме в напълно нова игра “, споделя посланик от Европейски Съюз пред POLITICO.
Според личния справочник на Тръмп има два необятни метода, по които Комисията би могла да удари услугите.
Първо, тя може да употребява съществуващите регулации, които е построила през последните пет години, да затегне разпоредбите, регулиращи огромните софтуерни компании, да таксува с налози огромните американски банки или да забави издаването на лицензи за осъществяване на стопанска активност в Европейски Съюз.
„ Когато видите позиционирането на огромните американски софтуерни компании, които са близки до Тръмп, през последните няколко месеца, оставате с усещането, че те лобират пред Белия дом против Европа. Всъщност те са извънредно уязвими от ответни ограничения “, споделя Ив Мелин, съдружник-основател в адвокатската адвокатска фирма Cassidy Levy Kent.
Пример за това е Законът за цифровите пазари (DMA) на блока, който има за цел да ограничи властта на преобладаващите софтуерни играчи и да отбрани конкуренцията. Комисията би трябвало да реши още тази седмица дали Apple и Meta нарушават тези правила.
Но това е и област, в която Брюксел ще бъде внимателен да не разпалва огъня.
„ Проблемът с цифровата част е, че сега, в който Европейски Съюз направи това, натискът от страна на Съединени американски щати върху регулаторната рамка ще се усили още повече “, предизвестява Арно Вилемс, сътрудник по интернационална търговия в адвокатската адвокатска фирма King & Spalding.
Облагането с налози на финансовите преводи и цифровите потоци или принуждаването на американските самолетни компании да заплащат повече, с цел да кацат на европейските летища, са други лостове, с които разполага Европейски Съюз, прибавя той.
Блокът би могъл също по този начин да ограничи достъпа на американски компании до публични поръчки по силата на новия си Международен инструмент за публични поръчки. Ако Брюксел изключи американските енергийни или консултантски организации от публичните поръчки на Европейски Съюз, това ще засегне главен източник на доходи за тях.
Базуката
В краен случай Европейски Съюз може да употребява своята комерсиална „ базука “ - Инструмента за битка с принудата (Anti-Coercion Instrument). Както подсказва името, той дава опция за широкоспектърен отговор, в това число удар по услуги, в случай че Брюксел заключи, че дейностите на Съединени американски щати са несъразмерни.
В рамките на шест месеца Комисията може да стигне до такава степен, че да спре плана X на Мъск; да ограничи правата върху интелектуалната благосъстоятелност на американските софтуерни колоси или да им забрани да влагат в Европейски Съюз.
Въпреки че изпълнителният орган на Европейски Съюз ще взема решение по кое време да употребява тази нуклеарна алтернатива, той се нуждае от поддръжката на най-малко 15 от 27-те страни членки, с цел да реши дали и по какъв начин да нанесе удара.
„ Много страни членки не желаят да ескалират обстановката, като задействат този инструмент “, споделя дипломатът от Европейски Съюз.
Европейските предприятия също по този начин се тормозят, че сходен напън ще има отрицателен резултат и за самите тях.
„ Проблемът с всички тези хрумвания за напън е, че ще имат обратен тласък “, споделя Луиза Сантос, заместител общоприет шеф на корпоративната лобистка група BusinessEurope. „ Нашите стопански системи са толкоз преплетени, че даже да наложите мита или друга мярка във връзка с услугите, ще навредите на личния си интерес “.
Дори и да алармира за готовността си да ескалира комерсиалната война, Брюксел се надява да притегли Вашингтон на масата за договаряния. Комисарят по въпросите на търговията Марош Шефчович се надява, че американските му сътрудници ще могат да се спогодят за „ срочен документ “, който да дефинира рамката за договаряния - когато идващият кръг от мита влезе в действие.
Това би могло да включва понижаване на митата, вложения в американски отбранителни компании, увеличение на покупките на американски полутечен природен газ или намаляване на някои разпореждания на блока.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ