Легенди за карамфила
Едно дъхаво цвете е с нас при разнообразни мотиви в всекидневието ни и толкоз сме привикнали с неговото наличие, че го одобряваме като неизменима част от празнични събития или тъжни мотиви. Това е карамфилът. Дължим му малко повече внимание, с което да разкажем за пътя, който това кичесто цвете е извървяло, с цел да стигне до непрекъснат сателит на хората в наслада и горест.
Още в антични времена гръцката митология е основала именития облик на карамфила. Според мита цветето, което наричали още цвете на Зевс, е произлязло от трагична преживелица. Богинята Артемида, завръщайки се от неудачен лов, поради което била мощно ядосана, срещнала млад пастир, свирещ радостна мелодия на флейтата си. Гневната богиня незаслужено го обвинила, че е подплашил дивеча с музиката си и макар оправданията и молбите на овчаря, го ослепила.
След като божественият яд утихнал, Артемида съжалила за невъздържаната си постъпка и посяла извадените очи на младежа в земята. Оттам изникнали два червени карамфила, в памет на почтено пролятата му кръв.
Тази трагична легенда като че ли отворила вратата на значително други именити нещастия, в които по някакъв метод участва и карамфилът.
Идването му в Европа става през ХІІ век и се отнася към времето на свети Луи ІХ към 1270 година. Донесено е от французите при последния кръстоносен поход, в който подхванали дълга блокада на Тунис. Тогава избухнала мощна чумна зараза, лишила живота на доста хора.
Свети Луи бил уверен, че има природата е основала естествена противоотрова против тази злина и решил да я открие. Вниманието му привлякло красиво дъхаво цвете. Той бил уверен, че това е естественото знамение, с което животът протяга ръка на хората за излекуване. По негова заповед били набрани доста карамфили и от тях била приготвена запарка, която имала избавителния резултат, предстоящ от светеца. Епидемията утихнала, само че самия Луи умрял от чумата.
След това карамфилът станало знак на доста френски монарси. Такъв е Луи ІІ дьо Бурбон и карамфилът е освен негово цвете, само че и на цялата Бурбонска династия.
По време на Френската гражданска война с него се закичвали всички благородници на път към ешафода. Те желали да покажат с този жест, че умират за краля.
И в случай че у нас дамите закичвали мъжете, тръгнали за фронта, със здравец, във Франция цветето, с което им пожелавали щастливо завръщане, е карамфил.
В Белгия го считали за цвете на бедняка и знак на домашното огнище.
В Англия и Германия карамфилът е знак на обич и непорочност, а визията е пристигнала от националните митове.
Много международно известни създатели са обърнали внимание на карамфила в своите произведения - Шекспир, Гьоте, Леонардо да Винчи, Рафаело, Рембранд, Рубенс, Гоя и други. Всичко това приказва за устойчивото място, което карамфилът е заел в съзнанието на индивида.
