Рамбо от Пловдив спасява випове в Кабул СНИМКИ
Едни го назовават неразумно самоуверен, други го считат за авантюрист, трети пък напряко настояват, че няма ум в главата. Факт е обаче, че той постоянно е в най-горещите точки на света. И работи като телохранител.
Името на пловдивчанина Краси Панчев нашумя в последните дни, откакто стана ясно, че до последно е бил в най-горещата точка на света - Кабул, с цел да оказва помощ при евакуацията на европейците от дипломатическата задача на Европейски Съюз. И откакто съумява да извърши задачата и да хване последния аероплан от размирното летище на афганистанската столица, от няколко дни се намира в американска военна база в Катар и чака полет за България. Засега обаче не е ясно по кое време ще се случи това.
Последните 13 години от живота на Краси Панчев като
професионален бодигард на ВИП персони
са го отвеждали постоянно тук-там, където " въздухът трепери " - Ирак, Ливан, Афганистан. През последната петилетка е на работа в дипломатическото посланичество на Европейския съюз в Кабул като персонална защита на високопоставени лица. Само преди десетина дни Краси се прибира за малко в България, само че на 13 август още веднъж получава задача да замине за Кабул. Изобщо не се замисля и потегля, защото отново става дума за избавяне на човешки животи.
Обстановката в столицата на Афганистан по това време е сериозна, споделя Краси. Навсякъде тичат тълпи, които се блъскат, прескачат и мачкат. Свистят патрони, умират хора. Талибаните завладяват последните позиции в Кабул и действително не можеш да схванеш кой какъв е. В тази конюнктура групата би трябвало да се придвижи до размирното летище. Там, посред непрестанните ракетни набези по въздух и с жива мощ по земя, охранителният екип се постанова да пази поверените му хора. Всички са гледали фрагментите с тълпите, които тичат след самолетите и всеки гледа да се качи даже върху тях, а не вътре. Затова Краси и сътрудниците му би трябвало да се включат в освобождението на пистата и да оказват помощ за безвредното качване на охраняваните лица. В тази сериозна обстановка екипът съумява да се оправи с всички задания и в последна сметка американският боен аероплан излетява в понеделник в посока Катар. Оттогава Краси Панчев е в базата, където ги държат в нещо като бежански лагер. С него има още 7 българи, както и стотици жители на други страни. Условията са мизерни, само че ги крепи вярата, че скоро ще бъде организиран полет, който да ги прибере в родината.
Именно за такива обстановки е квалифициран пловдивчанинът от дълги години. За специалността телохранител човек би трябвало да има желязна душeвност, дисциплинираност, предвидливост, дипломация, поверителност, мускули и да владее бойни изкуства. Плюс
подготвеност да се раздели с живота си, с цел да избави различен,
във всеки един миг. Това описа Краси Панчев пред " Марица " преди време, когато наш екип мина стрелково образование под негово управление на профилирано стрелбище край Пловдив.
Роденият в Стамболийски мъж от дребен мечтаел да стане боен. Затова след завършването на гимназията се записал да учи във Военното учебно заведение в Шумен. В биографията му следват 12 години в редовете на Българската войска - стартира през 1996 година от поделението в Трилистник и стига до последните 4 години от службата си като зам.-командир на взвод за специфични интервенции в 68-а бригада специфични сили в Пловдив. Зад гърба си има и присъединяване във военна задача в Ирак с Трети пехотен батальон, където е бил снайперист във взвод за защита.
Скоро след напускането на армията през 2008 година Краси Панчев минава в охранителния бранш и пътищата на ориста още веднъж го водят в раздирания от войната Ирак. Започва работа в охранителна група, чиято задача е да пази американската военновъздушна база в град Балат, на 70 километра от Багдад.
" По това време там вреше и кипеше. Беше същинска мелачка за месо. Всеки ден бойци на Ал Кайда ни нападнаха с минохвъргачки и постоянно загиваха хора”, споделя пловдивският Рамбо. Нападателите работили бързо и чевръсто, като дълго време били неуловими. Минавали край базата, спирали колата, вадели от багажника минохвъргачката. За една минута изстрелвали няколко мини към американците, след това прибирали оръжието и изчезвали.
Накрая обаче защитата им хванала цаката
Военните уредили дрон, с който да следят дейностите им.
Краси си спомня една такава интервенция по задържането на нападател. Онзи дошъл с джип, заложил миномета и създал къса канонада. После си прибрал оръжието и потеглил към у дома. Окото на дрона обаче го следяло от небето. То снимало по какъв начин терористът умерено стопира пред дома си, влиза, потупва булката си по задника за „ добър ден” и сяда да обядва. В същия миг военните нахлули в къщата му и го задържали.
Иначе в промеждутъците сред рисковите задачи Краси Панчев не бездейства и в България. Дали като стрелкови инструктор, или като обучител на гардове, той намира по какъв начин да запълни времето си с това, което умее да прави най-добре. Вероятно по тази причина през годините е стоял зад тила на двама от най-маститите пловдивски предприемачи, както и на мощен столичен необут.
Името на пловдивчанина Краси Панчев нашумя в последните дни, откакто стана ясно, че до последно е бил в най-горещата точка на света - Кабул, с цел да оказва помощ при евакуацията на европейците от дипломатическата задача на Европейски Съюз. И откакто съумява да извърши задачата и да хване последния аероплан от размирното летище на афганистанската столица, от няколко дни се намира в американска военна база в Катар и чака полет за България. Засега обаче не е ясно по кое време ще се случи това.
Последните 13 години от живота на Краси Панчев като
професионален бодигард на ВИП персони
са го отвеждали постоянно тук-там, където " въздухът трепери " - Ирак, Ливан, Афганистан. През последната петилетка е на работа в дипломатическото посланичество на Европейския съюз в Кабул като персонална защита на високопоставени лица. Само преди десетина дни Краси се прибира за малко в България, само че на 13 август още веднъж получава задача да замине за Кабул. Изобщо не се замисля и потегля, защото отново става дума за избавяне на човешки животи.
Обстановката в столицата на Афганистан по това време е сериозна, споделя Краси. Навсякъде тичат тълпи, които се блъскат, прескачат и мачкат. Свистят патрони, умират хора. Талибаните завладяват последните позиции в Кабул и действително не можеш да схванеш кой какъв е. В тази конюнктура групата би трябвало да се придвижи до размирното летище. Там, посред непрестанните ракетни набези по въздух и с жива мощ по земя, охранителният екип се постанова да пази поверените му хора. Всички са гледали фрагментите с тълпите, които тичат след самолетите и всеки гледа да се качи даже върху тях, а не вътре. Затова Краси и сътрудниците му би трябвало да се включат в освобождението на пистата и да оказват помощ за безвредното качване на охраняваните лица. В тази сериозна обстановка екипът съумява да се оправи с всички задания и в последна сметка американският боен аероплан излетява в понеделник в посока Катар. Оттогава Краси Панчев е в базата, където ги държат в нещо като бежански лагер. С него има още 7 българи, както и стотици жители на други страни. Условията са мизерни, само че ги крепи вярата, че скоро ще бъде организиран полет, който да ги прибере в родината.
Именно за такива обстановки е квалифициран пловдивчанинът от дълги години. За специалността телохранител човек би трябвало да има желязна душeвност, дисциплинираност, предвидливост, дипломация, поверителност, мускули и да владее бойни изкуства. Плюс
подготвеност да се раздели с живота си, с цел да избави различен,
във всеки един миг. Това описа Краси Панчев пред " Марица " преди време, когато наш екип мина стрелково образование под негово управление на профилирано стрелбище край Пловдив.
Роденият в Стамболийски мъж от дребен мечтаел да стане боен. Затова след завършването на гимназията се записал да учи във Военното учебно заведение в Шумен. В биографията му следват 12 години в редовете на Българската войска - стартира през 1996 година от поделението в Трилистник и стига до последните 4 години от службата си като зам.-командир на взвод за специфични интервенции в 68-а бригада специфични сили в Пловдив. Зад гърба си има и присъединяване във военна задача в Ирак с Трети пехотен батальон, където е бил снайперист във взвод за защита.
Скоро след напускането на армията през 2008 година Краси Панчев минава в охранителния бранш и пътищата на ориста още веднъж го водят в раздирания от войната Ирак. Започва работа в охранителна група, чиято задача е да пази американската военновъздушна база в град Балат, на 70 километра от Багдад.
" По това време там вреше и кипеше. Беше същинска мелачка за месо. Всеки ден бойци на Ал Кайда ни нападнаха с минохвъргачки и постоянно загиваха хора”, споделя пловдивският Рамбо. Нападателите работили бързо и чевръсто, като дълго време били неуловими. Минавали край базата, спирали колата, вадели от багажника минохвъргачката. За една минута изстрелвали няколко мини към американците, след това прибирали оръжието и изчезвали.
Накрая обаче защитата им хванала цаката
Военните уредили дрон, с който да следят дейностите им.
Краси си спомня една такава интервенция по задържането на нападател. Онзи дошъл с джип, заложил миномета и създал къса канонада. После си прибрал оръжието и потеглил към у дома. Окото на дрона обаче го следяло от небето. То снимало по какъв начин терористът умерено стопира пред дома си, влиза, потупва булката си по задника за „ добър ден” и сяда да обядва. В същия миг военните нахлули в къщата му и го задържали.
Иначе в промеждутъците сред рисковите задачи Краси Панчев не бездейства и в България. Дали като стрелкови инструктор, или като обучител на гардове, той намира по какъв начин да запълни времето си с това, което умее да прави най-добре. Вероятно по тази причина през годините е стоял зад тила на двама от най-маститите пловдивски предприемачи, както и на мощен столичен необут.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ