Аспарух Лешников трупал сметки от гроба
Едната от двете внучки на именития тенор Аспарух Лешников-Ари се завръща в родното му Хасково, с цел да изнесе концерт в памет на популярния си дядо. На 3 юни се навършват 125 години от рождението му и от общината са подготвили серия от събития в негова памет. Джесика Лешников, която е политолог и оперна певица, идва от Германия, с цел да изпее пред публиката един от най-забележителните шлагери на Ари – „ Свари си горчиво кафе “, който е по негова музика, а текстът е на положителния му другар Христо Смирненски, с който сътворяват песента на скамейка в Борисовата градина.
Лешников има две внучки, които са дъщери на единствения му наследник Симеон от брака му с британската балерина Делфин. Наследниците на световноизвестния артист обаче са прекъснали връзката с родната му България, заради което той е„ натрупал “ сметки дори след гибелта си. Оказа се, че занемареният до неотдавна гроб на Лешников в столичния гробищен парк „ Малашевци “ с десетилетия не е бил поддържан, а таксите за него не са били плащани.Трупали се и лихви върху сумите, които напълно неотдавна били платени.
Инициативата обаче не пристигнала от фамилията, а от страна на баритона Георги Петков, чиято майка Анна Петкова е обожавала песните на Лешников. В дома на Петкови непрестанно въртели грамофонна плоча на актьора. „ Оказа се, че родната ми баба почива в съседство с Аспарух Лешников-Ари – артиста, с чиито осъществявания бях израснал. Отидох да се поклоня на гроба на баба и останах покъртен от занемарения гроб на Ари. Единствено по фотографията си личеше кой почива тук. Направих информация в гробищната администрация и разбрах, че наложителните такси не са платени, че са се натрупали лихви. Гробът бе заплашен от изтриване. Покрих от джоба си отговорностите “, изяснява Петков. По-късно към неговата самодейност се присъединили от Община Хасково и отпуснали средства за възобновяване на гроба. На мястото на остарялата неугледна плоча към този момент е комплициран нов монумент от ярък камък.
Аспарух Лешников е роден на 16 юни 1897 година в Хасково. Той е най-известният български артист на международната музикална сцена за всички времена. Неговият род са шлагери от първата половина на предишния век, станали известни като „ Стари градски песни “. Приживе са го наричали „ Рицарят на горното Фа “, както ще се споделя и пътуващата галерия в негова чест, която ще бъде открита от внучката му на 3 юни. Приживе Лешников е част от извънредно известния секстет „ Комедиан Хармонист “ към Берлинската филхармония.През 1934 година под натиска на новата нацистка власт съставът е разхлабен, тъй като трима от изпълнителите са били евреи. Ако не е било това наложително разформироване, славата и известността на групировката щеше да е съпоставима с тази на „ Бийтълс “, безапелационна са музикални критици и откриватели. Парадоксално е, че българин, за който има стотици изявления в чужбина, през днешния ден е съвсем пропуснат от сънародниците си. Аспарух Лешников е един от най-прославените ни тенори, само че на български няма издадена даже една монография за него. Той е измежду хората, популяризирали името на страната ни през първата половина на ХХ век. И както постоянно става в родната история, умира, потопен в давност.
Никой не би могъл да подозира, че в мизерната квартира, в която гаснел един безмълвен дъртак, през 1978 година си отива един от най-бляскавите артисти на столетието. Животът на Аспарух Лешников приключил по този начин, както и почнал – в бедност и надалеч от фамилията му, което остава в Германия, а той издъхва в самотност.
Лешников има две внучки, които са дъщери на единствения му наследник Симеон от брака му с британската балерина Делфин. Наследниците на световноизвестния артист обаче са прекъснали връзката с родната му България, заради което той е„ натрупал “ сметки дори след гибелта си. Оказа се, че занемареният до неотдавна гроб на Лешников в столичния гробищен парк „ Малашевци “ с десетилетия не е бил поддържан, а таксите за него не са били плащани.Трупали се и лихви върху сумите, които напълно неотдавна били платени.
Инициативата обаче не пристигнала от фамилията, а от страна на баритона Георги Петков, чиято майка Анна Петкова е обожавала песните на Лешников. В дома на Петкови непрестанно въртели грамофонна плоча на актьора. „ Оказа се, че родната ми баба почива в съседство с Аспарух Лешников-Ари – артиста, с чиито осъществявания бях израснал. Отидох да се поклоня на гроба на баба и останах покъртен от занемарения гроб на Ари. Единствено по фотографията си личеше кой почива тук. Направих информация в гробищната администрация и разбрах, че наложителните такси не са платени, че са се натрупали лихви. Гробът бе заплашен от изтриване. Покрих от джоба си отговорностите “, изяснява Петков. По-късно към неговата самодейност се присъединили от Община Хасково и отпуснали средства за възобновяване на гроба. На мястото на остарялата неугледна плоча към този момент е комплициран нов монумент от ярък камък.
Аспарух Лешников е роден на 16 юни 1897 година в Хасково. Той е най-известният български артист на международната музикална сцена за всички времена. Неговият род са шлагери от първата половина на предишния век, станали известни като „ Стари градски песни “. Приживе са го наричали „ Рицарят на горното Фа “, както ще се споделя и пътуващата галерия в негова чест, която ще бъде открита от внучката му на 3 юни. Приживе Лешников е част от извънредно известния секстет „ Комедиан Хармонист “ към Берлинската филхармония.През 1934 година под натиска на новата нацистка власт съставът е разхлабен, тъй като трима от изпълнителите са били евреи. Ако не е било това наложително разформироване, славата и известността на групировката щеше да е съпоставима с тази на „ Бийтълс “, безапелационна са музикални критици и откриватели. Парадоксално е, че българин, за който има стотици изявления в чужбина, през днешния ден е съвсем пропуснат от сънародниците си. Аспарух Лешников е един от най-прославените ни тенори, само че на български няма издадена даже една монография за него. Той е измежду хората, популяризирали името на страната ни през първата половина на ХХ век. И както постоянно става в родната история, умира, потопен в давност.
Никой не би могъл да подозира, че в мизерната квартира, в която гаснел един безмълвен дъртак, през 1978 година си отива един от най-бляскавите артисти на столетието. Животът на Аспарух Лешников приключил по този начин, както и почнал – в бедност и надалеч от фамилията му, което остава в Германия, а той издъхва в самотност.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ