Миграции
Едната е даже по-жестока, по-унищожителна от забележимата - и това е лутането на нашите хора сред Минало и Настояще
Народът не има вяра на еврото, тъй като не има вяра на властниците си, на всички без изключение
Приехме – с наивността, с която одобряваме и всичко друго – че към този момент сме разпръснат Народ, не сме баш катунари, само че с лекост прибягваме от място в място. Никой не си направи труда да изследва, какво се случва с нас при най-голямото преселение, с което ни ощастливи Прехода - когато към два милиона души се ометоха отсам.
Петър Увалиев назова мигрантите ни „ никъдници “ – и толкоз десетилетия по-късно никой не съумя да надвиши прозорливостта на това изказване. А в Лондон – великият град, от който Увалиев правеше популярните си мнения – едвам неотдавна нашите несретници съумяха да се съберат и да намерят пари за българска черква.
Да не издребняваме ненужно – няма щастливи „ никъдници “. Има обаче една „ миграция “, която е даже по-жестока, по-унищожителна от забележимата – и това е лутането на нашите хора сред Минало и Настояще. То е опустошителна за всеки човек, даже той да не си дава сметка за това. И тази неволя се стовари върху главата на клетия българин – а той безгрижно се помири с лъжите на тукашните новоизпечени европеиди с напукани пети. Нямаше и задоволително смели гласове, които да обхванат до същината и последствията от това „ преселение “.
И незабелязано мигриращият Народ се оказа в плен на мигриращите Лъжи.
Хичкок споделя нещо по този мотив: „ Емигрирах в Съединените щати по линия на нещо като културен продан, единствено че никой не знае какво беше изпратено назад, тъй като британците се опасяват да отворят пакета “.
Нашите страхове са още по-големи. Боим се дори да помислим, какво ни върнаха/връщат вместо нашите обезпаметени никъдници? Никой не се интересува от това. Каква смяна можем да чакаме от тях – и, въобще, в положение ли са да се преборят с тукашните измамници?
Задавали ли сте си въпроса, по какъв начин оцелява един Народ, който участва на невъзмутимото линчуване и заличаване на Паметта за Миналото му? Със сигурност има значително хора, които страдат от това, само че са се примирили, че би трябвало да живеят с чувството за непоправима загуба – отиват си и остават все по-малко светли персони, заменят ги брутални нищожества, някакъв наркоман става министър на културата, а пък Господинов ставал и за президент – и това се стартира от авторитетни медии. А е ясно, че към този момент няма хора за нищо.
Модата през днешния ден е да се натрапват хора-сенки.
Насилието, което се упражнява чрез Забравата – това е същинският Тероризъм. И ние още веднъж се оказахме най-усърдни в това отношение. А имаме и нахалството да се хвалим с напряко нетърпими идиотщини: ще вършим, нейде в Родопите, най-бързата кола в света, а някакъв хайванин се дере: „ Ела, Европо, ела в Своге, да видиш по какъв начин се вършат пътища! “
И в малките екрани са следи едно необичайно събитие: мигриращи водещи. Например, Мая Костадинова/БНТ я натовариха да води, с изключение на личното си, и две непознати излъчвания. Тя явно е в добра форма, постоянно е усмихната, само че става и все по-иронична, като че ли едвам устоя събеседниците си – само че в сходно положение би трябвало да бъде всеки водещ, който към момента не е оставил честността си в някоя заложна къща. Успя някак да измъкне от някогашния министър на екологията Юлиян Попов един напряко умопомрачителен факт. Това е същият Попов, който преди време разгласи: „ Кристална неистина е, че преди 30 години сме били нещо, а в този момент сме нищо “. Пред Мая обаче събра кураж, с цел да признае, откъс: „ Сега се напояват към 3% от това, което е било през 1985 година “?!
„ Брех, мама му остаряла – е ревнала в този миг публиката – евалла за кристалната истина! “ Сетне, предстоящо, Попов направи опит да замаже казаното, както се поставя за пред една национална телевизия: „ Напоителни системи " е дружество и би трябвало ясно да се отдели от което и да е било министерство и да се ръководи като положително дружество. Не се дава опция на този вид предприятия да вкарат бизнес-логика в своето държание " - дрън-дрън ярина, само че към този момент бе изпуснал кристалната истина.
Няма да ви връщам 30 години обратно – а единствено няколко седмици, с цел да преглътнем още някои кристални истини, поднесени от достоверни източници: една трета от българите претърпяват някак в риск от бедност; почивката е разкош за половината от тях; приходите порастват, само че бедните се увеличават; двойно повече са бедните пенсионери, макар нарастванията на пенсиите за последните 10 години… Унизително се провалихме с семейството на сесията на ЮНЕСКО, само че пък с 1/един % бяха увеличени заплатите на библиотекарите от Народната библиотека „ Св.св. Кирил и Методий “… А и златарите от „ Дънди Прешъс “ подметнаха няколко трошици от милиардните си облаги за „ развиването на района “ – само че деликатно, с цел да не увредят репутацията ни на страна, която по най-тъпанарския метод се лишава от благосъстоянията си.
В Би Ти Ви пък следим миграции от различен порядък – там не престават съмненията към спомагателната емисия на „ Лице в лице “ след централните вести. Миналата седмица водещите на новините Виктория Петрова и Юксел Кадриев още веднъж се появиха в нея и, както беше и в предходните им гастроли, се оправиха чудесно. Сякаш някой желае да подскаже, че са по-подходящи за тази роля от титулярката Цв. Р. Публиката няма потребност да бъде убеждавана, тя сигурно им има по-голямо доверие. Те са чудесно обиграна двойка и една видимо незначителна детайлност е доказателство за това: без значение, че са двама, в никакъв случай не изпадат в истеричния цайтнот, който по предписание изтезава Цв. Още до момента в който открива диалога, тя към този момент е изнемощяла и кърши ръце и прекомерно рядко съумява да реализира предназначението му. Виктория и Юксел са в чудесна естетика – имало е случаи, когато Юксел съвсем не взема присъединяване в диалога, тъй като е решил, че той се развива добре. Двамата имат и друго едно преимущество: те към този момент са „ отгледали “ в новините сюжета, който следва да показват в „ Лице в лице “, и значително са го осмислили. Публиката от дълго време ги е припознала за водещи – в този момент обаче малкия екран желае да ги „ затвори “ в надалеч по-семплата им роля на „ представители “.
Иначе генерално, като цяло, телевизионният диалог на политиканите с Народа става все по-безцветен, изпразнен от наличие, напълно скоро няма и да съществува. Народът не страда от това, политиците пък още по-малко. Те ще не престават да каканижат баналностите си – а така наречените „ публицистични “ излъчвания драговолно ще ги толерират. Няма да се откажат безрезервно да одобряват и яловите им размисли за Народа, доколкото въобще ги има, да вземем за пример – за какво българите одобряват Европа, само че не одобряват еврото? И да отбягват очевидния отговор: Народът не има вяра на еврото, тъй като не има вяра на властниците си, на всички без изключение. Те пък не си дават сметка, че неуспехите оставят незаличими следи в Паметта му. От 2007-а година, когато се включихме в Съюза, Народът е очевидец и пострадал от безчет провали – на практика съвсем във всичко. 18 години беше разрушавано всякакво доверие сред Народ и Власт. Вече всичко се случва без присъединяване на Народа – всеобщият, същинският Народ – и от време на време без присъединяване на политиканите.
И демонстрация на особена измама е да се твърди, че Народът нямал воля за промени! А вие, нещастни случайници, имате ли я - и по какъв начин я проявявате?
Позволяват си нахално да одумват Народа - като някаква безлична навалица. Дерат го с глуповати размисли, унижават го – и това е може би по-страшно даже от оскотяването на живота му, за което те нямат очи. Това е оскотяване с думи.
И най-после ще решат, че всичко това се е случило прекомерно от дълго време - отвън лимитите на мижавата им Памет.
И от дълго време е завършило.
Но то няма да е завършило.
И в никакъв случай няма да завърши.
*Специално за „ Труд news ”
Народът не има вяра на еврото, тъй като не има вяра на властниците си, на всички без изключение
Приехме – с наивността, с която одобряваме и всичко друго – че към този момент сме разпръснат Народ, не сме баш катунари, само че с лекост прибягваме от място в място. Никой не си направи труда да изследва, какво се случва с нас при най-голямото преселение, с което ни ощастливи Прехода - когато към два милиона души се ометоха отсам.
Петър Увалиев назова мигрантите ни „ никъдници “ – и толкоз десетилетия по-късно никой не съумя да надвиши прозорливостта на това изказване. А в Лондон – великият град, от който Увалиев правеше популярните си мнения – едвам неотдавна нашите несретници съумяха да се съберат и да намерят пари за българска черква.
Да не издребняваме ненужно – няма щастливи „ никъдници “. Има обаче една „ миграция “, която е даже по-жестока, по-унищожителна от забележимата – и това е лутането на нашите хора сред Минало и Настояще. То е опустошителна за всеки човек, даже той да не си дава сметка за това. И тази неволя се стовари върху главата на клетия българин – а той безгрижно се помири с лъжите на тукашните новоизпечени европеиди с напукани пети. Нямаше и задоволително смели гласове, които да обхванат до същината и последствията от това „ преселение “.
И незабелязано мигриращият Народ се оказа в плен на мигриращите Лъжи.
Хичкок споделя нещо по този мотив: „ Емигрирах в Съединените щати по линия на нещо като културен продан, единствено че никой не знае какво беше изпратено назад, тъй като британците се опасяват да отворят пакета “.
Нашите страхове са още по-големи. Боим се дори да помислим, какво ни върнаха/връщат вместо нашите обезпаметени никъдници? Никой не се интересува от това. Каква смяна можем да чакаме от тях – и, въобще, в положение ли са да се преборят с тукашните измамници?
Задавали ли сте си въпроса, по какъв начин оцелява един Народ, който участва на невъзмутимото линчуване и заличаване на Паметта за Миналото му? Със сигурност има значително хора, които страдат от това, само че са се примирили, че би трябвало да живеят с чувството за непоправима загуба – отиват си и остават все по-малко светли персони, заменят ги брутални нищожества, някакъв наркоман става министър на културата, а пък Господинов ставал и за президент – и това се стартира от авторитетни медии. А е ясно, че към този момент няма хора за нищо.
Модата през днешния ден е да се натрапват хора-сенки.
Насилието, което се упражнява чрез Забравата – това е същинският Тероризъм. И ние още веднъж се оказахме най-усърдни в това отношение. А имаме и нахалството да се хвалим с напряко нетърпими идиотщини: ще вършим, нейде в Родопите, най-бързата кола в света, а някакъв хайванин се дере: „ Ела, Европо, ела в Своге, да видиш по какъв начин се вършат пътища! “
И в малките екрани са следи едно необичайно събитие: мигриращи водещи. Например, Мая Костадинова/БНТ я натовариха да води, с изключение на личното си, и две непознати излъчвания. Тя явно е в добра форма, постоянно е усмихната, само че става и все по-иронична, като че ли едвам устоя събеседниците си – само че в сходно положение би трябвало да бъде всеки водещ, който към момента не е оставил честността си в някоя заложна къща. Успя някак да измъкне от някогашния министър на екологията Юлиян Попов един напряко умопомрачителен факт. Това е същият Попов, който преди време разгласи: „ Кристална неистина е, че преди 30 години сме били нещо, а в този момент сме нищо “. Пред Мая обаче събра кураж, с цел да признае, откъс: „ Сега се напояват към 3% от това, което е било през 1985 година “?!
„ Брех, мама му остаряла – е ревнала в този миг публиката – евалла за кристалната истина! “ Сетне, предстоящо, Попов направи опит да замаже казаното, както се поставя за пред една национална телевизия: „ Напоителни системи " е дружество и би трябвало ясно да се отдели от което и да е било министерство и да се ръководи като положително дружество. Не се дава опция на този вид предприятия да вкарат бизнес-логика в своето държание " - дрън-дрън ярина, само че към този момент бе изпуснал кристалната истина.
Няма да ви връщам 30 години обратно – а единствено няколко седмици, с цел да преглътнем още някои кристални истини, поднесени от достоверни източници: една трета от българите претърпяват някак в риск от бедност; почивката е разкош за половината от тях; приходите порастват, само че бедните се увеличават; двойно повече са бедните пенсионери, макар нарастванията на пенсиите за последните 10 години… Унизително се провалихме с семейството на сесията на ЮНЕСКО, само че пък с 1/един % бяха увеличени заплатите на библиотекарите от Народната библиотека „ Св.св. Кирил и Методий “… А и златарите от „ Дънди Прешъс “ подметнаха няколко трошици от милиардните си облаги за „ развиването на района “ – само че деликатно, с цел да не увредят репутацията ни на страна, която по най-тъпанарския метод се лишава от благосъстоянията си.
В Би Ти Ви пък следим миграции от различен порядък – там не престават съмненията към спомагателната емисия на „ Лице в лице “ след централните вести. Миналата седмица водещите на новините Виктория Петрова и Юксел Кадриев още веднъж се появиха в нея и, както беше и в предходните им гастроли, се оправиха чудесно. Сякаш някой желае да подскаже, че са по-подходящи за тази роля от титулярката Цв. Р. Публиката няма потребност да бъде убеждавана, тя сигурно им има по-голямо доверие. Те са чудесно обиграна двойка и една видимо незначителна детайлност е доказателство за това: без значение, че са двама, в никакъв случай не изпадат в истеричния цайтнот, който по предписание изтезава Цв. Още до момента в който открива диалога, тя към този момент е изнемощяла и кърши ръце и прекомерно рядко съумява да реализира предназначението му. Виктория и Юксел са в чудесна естетика – имало е случаи, когато Юксел съвсем не взема присъединяване в диалога, тъй като е решил, че той се развива добре. Двамата имат и друго едно преимущество: те към този момент са „ отгледали “ в новините сюжета, който следва да показват в „ Лице в лице “, и значително са го осмислили. Публиката от дълго време ги е припознала за водещи – в този момент обаче малкия екран желае да ги „ затвори “ в надалеч по-семплата им роля на „ представители “.
Иначе генерално, като цяло, телевизионният диалог на политиканите с Народа става все по-безцветен, изпразнен от наличие, напълно скоро няма и да съществува. Народът не страда от това, политиците пък още по-малко. Те ще не престават да каканижат баналностите си – а така наречените „ публицистични “ излъчвания драговолно ще ги толерират. Няма да се откажат безрезервно да одобряват и яловите им размисли за Народа, доколкото въобще ги има, да вземем за пример – за какво българите одобряват Европа, само че не одобряват еврото? И да отбягват очевидния отговор: Народът не има вяра на еврото, тъй като не има вяра на властниците си, на всички без изключение. Те пък не си дават сметка, че неуспехите оставят незаличими следи в Паметта му. От 2007-а година, когато се включихме в Съюза, Народът е очевидец и пострадал от безчет провали – на практика съвсем във всичко. 18 години беше разрушавано всякакво доверие сред Народ и Власт. Вече всичко се случва без присъединяване на Народа – всеобщият, същинският Народ – и от време на време без присъединяване на политиканите.
И демонстрация на особена измама е да се твърди, че Народът нямал воля за промени! А вие, нещастни случайници, имате ли я - и по какъв начин я проявявате?
Позволяват си нахално да одумват Народа - като някаква безлична навалица. Дерат го с глуповати размисли, унижават го – и това е може би по-страшно даже от оскотяването на живота му, за което те нямат очи. Това е оскотяване с думи.
И най-после ще решат, че всичко това се е случило прекомерно от дълго време - отвън лимитите на мижавата им Памет.
И от дълго време е завършило.
Но то няма да е завършило.
И в никакъв случай няма да завърши.
*Специално за „ Труд news ”
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ