Eднажден - началото на Новата година за прабългарите
Еднаж-ден – Иди-наш-ден.
За античните българи това е бил най-важният ден в годината. Денят на зимното слънцестоене е честван от нашите предшественици като ден на раждането на Млада бога, раждането на новото Слънце, Млад ден, Нов ден… С други думи, на този ден нашите предшественици са отбелязвали настъпването на Новата година.
В България не познаваме часовника и календара
Нали знаете – това нещо със стрелките, в случай че ме чуват тези, събрали към този момент повечко мъдрост от живота и това нещо с цифрите на екран...
Прочети повече
Денят, в който през днешния ден съгласно християнската традиция означаваме Игнажден, има дълбоки корени и е уважаван от нашите предшественици хилядолетия преди българите да станат християни. Игнажден е християнският аналог на Еднажден, само че двата празника нямат нищо общо между тях. Игнажден е честване на св. Игнатий Богоносец от християнската традиция. Еднажден е Нулевият ден в прабългарския календар – най-стария, най-точния и талантлив календар в света.
Нулевият ден, или честита Нова 7526 година
Освен византийското преброяване по нашите земи е употребена епоха, която се е наричала българска съгласно „ Календар и последователност “ - монография на Климишин, издадена в Русия. Началото на българското летоброене е 5504 година преди Христа. Началото на византийското летоброене е 1 септември 5509 година пр.Хр. съгласно акад. Никола Бонев, което значи, че тази епоха води към дълбока античност. Основната разлика сред прабългарския календар и Григорианския и Юлианския, е, че Новата година на прабългарския календар е най-късият ден в годината, а при другите два това е съответен ден – Рождество Христово.
За старите българи годината е започвала в най-късия ден съгласно античния български календар – това е зимното слънцестоене. Този ден не е взел участие в никой месец и не е включван в никоя седмица, т.е. това е бил ден за празнуване, неповторим ден, нулев ден. Наричал се е Ени Алем, по-късно – Енинден, или Еднажден. Това сочат редица проучвания на Института по антични цивилизации на Лабораторията по археогеофизика на СУ, показани от доцент доктор Явор Шопов.
Този нулев, или единствен, ден е бил първият ден от Новата година, или раждането на новото Слънце. Най-големият проблем в актуалните календарни системи е 365-ият ден. Това е по този начин, тъй като разпределени по нормалния метод на тримесечия, дните в годината не се разделят без излишък, а постоянно се получава излишък от 0.25 дни на всяко тримесечие, които са 4 в годината.
Останалите 364 дни на елементарната (невисокосна) година са били разграничени на четири идентични тримесечия по 91 дни, като първият месец е бил от 31 дни, а идващите два са били по 30 дни. Това е разрешавало годината, както и всеки сезон, да стартира постоянно в неделя – началото на прабългарската седмица. Така избрана дата се е падала постоянно в един и същи ден от седмицата, без значение от годината. Във високосна година прабългарите са вкарвали още един ден за „ ваучър “. Тогава денят на лятното слънцестоене също е бил броен за нулев.
Ново изследване удостовери: Гените ни не са славянски и тюркски, а тракийски и прабългарски
Едно научно проучване на генетичния код на българите е на път да заличи надълбоко вкореняваната у нас религия за тюркско-алтайския ни произ...
Прочети повече
В резултат на прецесията на равноденствията денят на зимното слънцестоене за прабългарите се отмества по отношение на настоящия Григориански календар с един ден на всеки 58,32 години, което ще рече, че при започване на прабългарския календар Нова година е била на 29 април по настоящия календар. Тоест за цялото време на съществуването на този календар новата година се е изместила със 131 дни. След 5500 години този ден ще бъде 22 септември. След 1100 години ще бъде 21 юни…
Признат от ЮНЕСКО
Поради своята неповторима акуратност и елементарност прабългарският календар е бил препоръчан за международен календар от ЮНЕСКО през 70-те години на ХХ век, само че това предложение е било отхвърлено по религиозни аргументи, като е срещнало корав отпор главно от пакистанците – религиозни фундаменталисти по това време и ислямисти, както и от италианците, които са католици.
Календарът на античните българи е най-древното удостоверение за съществуването на българския народ. Има разнообразни хипотези за годината на неговото основаване (или на въвеждането му). Съществуват също няколко версии за античния български календар и една от тях е, че той е лунен и че наподобява доста на китайския календар, само че археологическите и историческите данни демонстрират, че той е напълно безоблачен.
Състоял се е от два съществени детайла – годишен календар и група от 12 следващи години, които били обединени в един 12-годишен цикъл. Според някои откриватели дванайсетгодишният календарен цикъл се основава на 12-годишния орбитален интервал на планетата Юпитер, която прави една орбитална обиколка към Слънцето за близо 12 земни години).
От времето на Потопа
Началото на прабългарския календар, както и на византийския календар, съответствува с радиовъглеродните датировки, получени за потопа в Черно море. Известно е, че допреди 7500 години Черно море е било сладководно езеро и е било изолирано от Средиземно море, което го е заляло доста бързо през раздраната суша (Босфора). Това е довело до измирането на огромна част от сладководната флора и фауна на Черно море.
Акад. Гълъбов: Българите не са славяни по ген
Древните българи не са били просто една ордичка, не са конен народ, те са основали просото и лимеца, знаели са да тъкат килими, владеели...
Прочети повече
От това време на дъното на черно море е останал пласт, пълен тук-там към метър, който се назовава сапропел – измряла органична материя, главно планктон. Институтът по океанология във Варна, както и редица други откриватели са взели проби от този пласт и са го датирали с радиовъглеродно проучване, като най-прецизната датировка е 5560 година преди Христа (плюс-минус 50 години). Тоест това съответствува, в границите на грешката, с началото на прабългарския и византийския календар.
Авторът на прабългарския календар не е прочут, само че прабългарите са били носители на тази календарна система и са я употребявали допреди 100-200 години. С помощта на доста способи – както директни, по този начин и индиректни – е потвърдено, че по времето, когато Черно море към момента е било сладководно езеро, към него са обитавали прародителите на множеството европейски нации, или по този начин наречените индоевропейци, както са известни в науката.
Кой е Сурва?
Сурва е богът Слънце, който се ражда в най-късия ден на годината споделя доцент Шопов: „ Сурва Бога се роди, мамо, млада Бога “, се пее в сурвакарските песни. Ражда се богът Слънце, новото Слънце, което стартира да нараства, т.е. от този ден денят стартира да пораства. Такава е била визията на прабългарите и тя сега е пренесена към новата година, единствено че по християнския календар.
„ Сур “ или „ Сурва “ на хинди значи „ Господ, Бог, Слънце “, на урду значи „ нагорещен до алено “, а в българските песни „ сур “ се среща като „ ослепителен, ярък “ (например „ сур елен “). Етимологията на думата „ сур “ и „ сур-ва “ значи „ осветител “ – т.е. това е Слънцето, което осветява земята. Суря ламя пък в българския фолклор е ламята, която изяжда Слънцето по време на слънчево затъмнение.
Преди Освобождението българите са знаели, че Сурва е господ на годините (т.е. на календара), както е писал Добри Войников (1879) в първия учебник по история за българските учебни заведения след Освобождението (Шопов, 2016). По това време той е бил именуван „ Суръ “, сходно на името на слънчевия господ – Суря (чете се Сурьа) на санскрит, на който са написани ведите в Индия.
Павел Серафимов пред Actualno.com: Славянството е илюзия
Първа част на изявлението на Actualno.com с Павел Серафимов – Спароток, създател на най-големия блог, защитаващ автохтонната доктрина за...
Прочети повече
Според Войников (1879) Коледа също е господ на античните българи. Бог на зимата, домашното забавление и наслади. Коледните песни също са в чест на този господ. Според Димитър Съсълов (1963) „ българските обреди и традиции, свързани със остарялата религия, са били преосмислени, пригодени и разпределени към християнските празници “.
Бюлетин „ Календарът на античните българи и античните скални обсерватории в днешните български земи “ във формат PDF на доцент доктор. Явор Шопов е наличен тук. Също семинар на тема „ Календарът на античните българи и неговото значение за българската история “ на Института по антични цивилизации и Лабораторията по археогеофизика на СУ е наличен в YouTube.
Още от ЛЮБОПИТНО:
За античните българи това е бил най-важният ден в годината. Денят на зимното слънцестоене е честван от нашите предшественици като ден на раждането на Млада бога, раждането на новото Слънце, Млад ден, Нов ден… С други думи, на този ден нашите предшественици са отбелязвали настъпването на Новата година.
В България не познаваме часовника и календара
Нали знаете – това нещо със стрелките, в случай че ме чуват тези, събрали към този момент повечко мъдрост от живота и това нещо с цифрите на екран...
Прочети повече
Денят, в който през днешния ден съгласно християнската традиция означаваме Игнажден, има дълбоки корени и е уважаван от нашите предшественици хилядолетия преди българите да станат християни. Игнажден е християнският аналог на Еднажден, само че двата празника нямат нищо общо между тях. Игнажден е честване на св. Игнатий Богоносец от християнската традиция. Еднажден е Нулевият ден в прабългарския календар – най-стария, най-точния и талантлив календар в света.
Нулевият ден, или честита Нова 7526 година
Освен византийското преброяване по нашите земи е употребена епоха, която се е наричала българска съгласно „ Календар и последователност “ - монография на Климишин, издадена в Русия. Началото на българското летоброене е 5504 година преди Христа. Началото на византийското летоброене е 1 септември 5509 година пр.Хр. съгласно акад. Никола Бонев, което значи, че тази епоха води към дълбока античност. Основната разлика сред прабългарския календар и Григорианския и Юлианския, е, че Новата година на прабългарския календар е най-късият ден в годината, а при другите два това е съответен ден – Рождество Христово.
За старите българи годината е започвала в най-късия ден съгласно античния български календар – това е зимното слънцестоене. Този ден не е взел участие в никой месец и не е включван в никоя седмица, т.е. това е бил ден за празнуване, неповторим ден, нулев ден. Наричал се е Ени Алем, по-късно – Енинден, или Еднажден. Това сочат редица проучвания на Института по антични цивилизации на Лабораторията по археогеофизика на СУ, показани от доцент доктор Явор Шопов.
Този нулев, или единствен, ден е бил първият ден от Новата година, или раждането на новото Слънце. Най-големият проблем в актуалните календарни системи е 365-ият ден. Това е по този начин, тъй като разпределени по нормалния метод на тримесечия, дните в годината не се разделят без излишък, а постоянно се получава излишък от 0.25 дни на всяко тримесечие, които са 4 в годината.
Останалите 364 дни на елементарната (невисокосна) година са били разграничени на четири идентични тримесечия по 91 дни, като първият месец е бил от 31 дни, а идващите два са били по 30 дни. Това е разрешавало годината, както и всеки сезон, да стартира постоянно в неделя – началото на прабългарската седмица. Така избрана дата се е падала постоянно в един и същи ден от седмицата, без значение от годината. Във високосна година прабългарите са вкарвали още един ден за „ ваучър “. Тогава денят на лятното слънцестоене също е бил броен за нулев.
Ново изследване удостовери: Гените ни не са славянски и тюркски, а тракийски и прабългарски
Едно научно проучване на генетичния код на българите е на път да заличи надълбоко вкореняваната у нас религия за тюркско-алтайския ни произ...
Прочети повече
В резултат на прецесията на равноденствията денят на зимното слънцестоене за прабългарите се отмества по отношение на настоящия Григориански календар с един ден на всеки 58,32 години, което ще рече, че при започване на прабългарския календар Нова година е била на 29 април по настоящия календар. Тоест за цялото време на съществуването на този календар новата година се е изместила със 131 дни. След 5500 години този ден ще бъде 22 септември. След 1100 години ще бъде 21 юни…
Признат от ЮНЕСКО
Поради своята неповторима акуратност и елементарност прабългарският календар е бил препоръчан за международен календар от ЮНЕСКО през 70-те години на ХХ век, само че това предложение е било отхвърлено по религиозни аргументи, като е срещнало корав отпор главно от пакистанците – религиозни фундаменталисти по това време и ислямисти, както и от италианците, които са католици.
Календарът на античните българи е най-древното удостоверение за съществуването на българския народ. Има разнообразни хипотези за годината на неговото основаване (или на въвеждането му). Съществуват също няколко версии за античния български календар и една от тях е, че той е лунен и че наподобява доста на китайския календар, само че археологическите и историческите данни демонстрират, че той е напълно безоблачен.
Състоял се е от два съществени детайла – годишен календар и група от 12 следващи години, които били обединени в един 12-годишен цикъл. Според някои откриватели дванайсетгодишният календарен цикъл се основава на 12-годишния орбитален интервал на планетата Юпитер, която прави една орбитална обиколка към Слънцето за близо 12 земни години).
От времето на Потопа
Началото на прабългарския календар, както и на византийския календар, съответствува с радиовъглеродните датировки, получени за потопа в Черно море. Известно е, че допреди 7500 години Черно море е било сладководно езеро и е било изолирано от Средиземно море, което го е заляло доста бързо през раздраната суша (Босфора). Това е довело до измирането на огромна част от сладководната флора и фауна на Черно море.
Акад. Гълъбов: Българите не са славяни по ген
Древните българи не са били просто една ордичка, не са конен народ, те са основали просото и лимеца, знаели са да тъкат килими, владеели...
Прочети повече
От това време на дъното на черно море е останал пласт, пълен тук-там към метър, който се назовава сапропел – измряла органична материя, главно планктон. Институтът по океанология във Варна, както и редица други откриватели са взели проби от този пласт и са го датирали с радиовъглеродно проучване, като най-прецизната датировка е 5560 година преди Христа (плюс-минус 50 години). Тоест това съответствува, в границите на грешката, с началото на прабългарския и византийския календар.
Авторът на прабългарския календар не е прочут, само че прабългарите са били носители на тази календарна система и са я употребявали допреди 100-200 години. С помощта на доста способи – както директни, по този начин и индиректни – е потвърдено, че по времето, когато Черно море към момента е било сладководно езеро, към него са обитавали прародителите на множеството европейски нации, или по този начин наречените индоевропейци, както са известни в науката.
Кой е Сурва?
Сурва е богът Слънце, който се ражда в най-късия ден на годината споделя доцент Шопов: „ Сурва Бога се роди, мамо, млада Бога “, се пее в сурвакарските песни. Ражда се богът Слънце, новото Слънце, което стартира да нараства, т.е. от този ден денят стартира да пораства. Такава е била визията на прабългарите и тя сега е пренесена към новата година, единствено че по християнския календар.
„ Сур “ или „ Сурва “ на хинди значи „ Господ, Бог, Слънце “, на урду значи „ нагорещен до алено “, а в българските песни „ сур “ се среща като „ ослепителен, ярък “ (например „ сур елен “). Етимологията на думата „ сур “ и „ сур-ва “ значи „ осветител “ – т.е. това е Слънцето, което осветява земята. Суря ламя пък в българския фолклор е ламята, която изяжда Слънцето по време на слънчево затъмнение.
Преди Освобождението българите са знаели, че Сурва е господ на годините (т.е. на календара), както е писал Добри Войников (1879) в първия учебник по история за българските учебни заведения след Освобождението (Шопов, 2016). По това време той е бил именуван „ Суръ “, сходно на името на слънчевия господ – Суря (чете се Сурьа) на санскрит, на който са написани ведите в Индия.
Павел Серафимов пред Actualno.com: Славянството е илюзия
Първа част на изявлението на Actualno.com с Павел Серафимов – Спароток, създател на най-големия блог, защитаващ автохтонната доктрина за...
Прочети повече
Според Войников (1879) Коледа също е господ на античните българи. Бог на зимата, домашното забавление и наслади. Коледните песни също са в чест на този господ. Според Димитър Съсълов (1963) „ българските обреди и традиции, свързани със остарялата религия, са били преосмислени, пригодени и разпределени към християнските празници “.
Бюлетин „ Календарът на античните българи и античните скални обсерватории в днешните български земи “ във формат PDF на доцент доктор. Явор Шопов е наличен тук. Също семинар на тема „ Календарът на античните българи и неговото значение за българската история “ на Института по антични цивилизации и Лабораторията по археогеофизика на СУ е наличен в YouTube.
Още от ЛЮБОПИТНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ