Една вечер през септември Кейт, на 53 години, седи на

Една вечер през септември Кейт, на 53 години, седи на масата против брачна половинка си. Той приказва – дълго и в детайли – за личните си проблеми. Тя го слуша търпеливо. Чака. Чака да я попита по какъв начин е предходна значимата ѝ работна презентация, за която през целия ден е била обезпокоена. Но въпросът по този начин и не идва. Вместо това диалогът минава към футбол.

В този миг нещо в нея се пречупва.

Години на занемаряване, на неизказана болежка, на чувството, че е невидима, избухват безшумно. Кейт допива виното си и си споделя: „ Не мога повече. “ Малко по-късно подава документи за бракоразвод.

/Istock

Кейт е част от възходяща наклонност, известна като „ walkaway wives “ – дами, които просто си потеглят от брака. Не след скандал. Не поради невярност. А тъй като са търпяли задоволително.

Когато мълчанието не значи единодушие

Дълги години разводите в средата на живота се свързваха по-често с мъже – нормално напускащи брака в търсене на по-млада партньорка. През последните години обаче картината внезапно се трансформира.

Проучвания демонстрират, че съвсем половината от разводите в междинна възраст към този момент се предизвикват от дами. Според данни на The Telegraph, 56% от дамите декларират, че биха прекратили брака си, в случай че са нещастни.

Докладът Beyond the Break, оповестен през ноември 2025 година от адвокатската адвокатска фирма Mishcon de Reya и общността NOON, демонстрира, че от ден на ден дами в средата на живота си споделят ясно: „ Стига. “

/Istock

• 64% от интервюираните дами споделят, че повода за развода не е невярност.
• 23% споделят, че просто към този момент не изпитват обич.
• 11% не желаят да прекарат остатъка от живота си с сътрудник, който е станал прочувствено дистанциран.

„ Той беше шокиран. Аз – не “

„ Когато желаех бракоразвод, някогашният ми брачен партньор беше изцяло сюрпризиран “, споделя Ана Кларк, на 41. „ Той смяташе, че мълчанието ми значи примирие. В реалност аз от дълго време се бях отписала от този брак. “

Психотерапевтът Сузи Мастърсън удостоверява: в лечението доста мъже откровено не схващат какво се е случило. Те възприемат развода като неочакван акт, до момента в който за дамите той е завършек на дълъг вътрешен развой, в който не са били чути.

Неравният товар на брака

Изследвания сочат, че женените мъже като цяло са по-щастливи, тъй като повече от техните потребности са задоволени в връзките. Жените обаче постоянно носят двойния товар – домашен задължения плюс прочувствена грижа за всички останали.

Семейният юрист Ели Фостър отбелязва, че предходните генерации дами са оставали в брака заради финансова взаимозависимост или боязън от публично наказание. Днес междинната възраст се възприема от ден на ден като ново начало, а не като край.

71% от дамите в изследването декларират, че не се опасяват да живеят сами.

Свободата има цена – само че и изясненост

Докладът не прикрива и сложната страна на развода. Разведените дами по-често изпитват стрес, а 49% оповестяват за тревога или меланхолия. Финансовите усложнения са най-голямото терзание.

И въпреки всичко – 76% от дамите споделят, че не съжаляват за решението си. И биха го взели още веднъж, в случай че се окажат в трагичен брак.

„ За толкоз доста дами десетилетията са били отдадени на грижа за другите “, споделя Ели Фостър. „ Има нещо извънредно освобождаващо в това най-сетне да си зададеш въпроса: А аз какво желая? “

/Istock

Интересното е, че доста от тези дами не търсят нов сътрудник. Напротив – излизат от развода с ясното чувство: „ Никога повече. “

Не от оскърбление. А от изясненост. Защото от време на време най-смелото решение не е да останеш. А просто да си тръгнеш.