Да прекосиш Америка пеша. Или как една разходка се превърна в кауза
Една вечер през май 2021 година Холдън Рингър се усеща зле. Той е в библиотеката на университета „ Емъри “ в Атланта и учи за изпит. Из объркания му мозък се въртят цифри и обстоятелства, изтощен e и не напълно съответен. Скоро му следва да приключи образованието си, а няма концепция какво ще прави по-късно.
Тогава Холдън взема решение, че желае да се разноски. Набързо стартира да изследва направления. Това е денят, „ в който всичко стартира “, както самичък се показва. След това ненадейно взема решение, че желае да прекоси цяла Америка пешком.
Оттук насетне историята се развива като във кино лентата „ Форест Гъмп “. Там симпатичният и слабоумен Форест, изигран от Том Ханкс, се усещаше зле и просто реши да потича. После продължи, тъй като му се тичаше, а в един миг се трансформира в звезда, тъй като не спираше да бяга и никой не можеше да разбере за какво.
Горе-долу по същия метод Холдън обикаля пешком общо 11 щата в границите на 10 месеца. Досега е съумял да извърви близо 5500 километра. И май няма планове да стопира.
Разходката се трансформира в занятие. Вървейки по пътища, пътчета и пътеки Холдън осъзнава неща, на които преди просто не е обръщал внимание. И към този момент си има идея – да направи Съединени американски щати отзивчива за пешеходците страна.
При пътуването си до момента Холдън се е срещал с представители на щатските управляващи в Джорджия, ял е тако в Канзас и е посетил най-стария KFC ресторант в Съединени американски щати. Но е имал и неприятни прекарвания. Като да вземем за пример да крачи по пътни банкети, до момента в който в рискова непосредственост до него профучават бързо движещи се коли. Да се плаши, че някой тежък камион може да го убие. Но Холдън не съжалява за избора си, написа CNN.
„ Всяка заран се разсънвам разчувствуван и правя оценка това, което имам. Мисля си, че съм късметлия, тъй като имам опцията да извървя 40-50 км. в профил на някоя автомагистрала “, споделя той.
Когато стартира пътуването си, той не е напълно сигурен за какво го прави. Вярно е, че има потребност да се разноски и освежи главата си от напрежение и учене за изпити, само че това не е задоволително.
След хиляди километри по пътя той осъзнава, че да си пешеходец в Америка не е лесна работа. Поради огромните дистанции и културата, тази страна е издигната за коли. Без автомобил там напредването извънредно мъчно. И тъй като хората не слизат от колите си, никой не счита за нужно да строи улеснения за пешеходците. Тях просто ги няма.
Холдън обаче не е склонен. На база на личния си опит той към този момент е един от най-големите бранители на ходенето и на основаването на условия за него.
За да се приготви за личното си пътешестване, Холдън стартира да „ тренира “. Първо с къси разходки, а по-късно последователно ги удължава. Една от тях продължава девет дни. За толкоз време стига от Ванкувър до Сиатъл. Прави и къмпинг за една нощ и макар че изгаря грубо от слънцето, няма самообладание да повтори приключението.
Тръгва на път с раница на гърба и бързо схваща, че в тази работа няма толкоз искра колкото прашни пътища и рискови коли. Първите няколко месеца носи багажа си, само че по-късно се снабдява със Smiley - количка на три колела, в която товари нещата си и я бута.
Холдън потегля по пътя през март 2023 година Първоначалната му цел е да измине дистанцията от градчето Ла Пуш, Уайоминг на западното крайбрежие, до столицата Вашингтон, т.е. към 5 хиляди километра. Но по-късно взема решение, че може да повърви още малко, т.е. до другия океан и маршрутът се удължава до Ню Йорк и Кънектикът на източното крайбрежие.
И до момента младият мъж се затруднява да отговори съответно на въпроса за какво върви. „ Понякога отговорът е тъй като ми харесва и това е предизвикателство, с което мога да се оправя “, написа на уеб страницата си той. След това обаче взема решение да сплоти старания с органзизацията „ America Walks ”, които упорстват за повече пешеходни зони в цялата страна.
По време на своето пътешестване на Холдън постоянно му се постанова да крачи около автомагистрали, стъпвайки върху изхвърлени памперси и други отпадъци, до момента в който се пази от преминаващите коли и камиони. Често подминава и монументи, сложени поради множеството починали при произшествия.
Затова той се надява, че неговият образец ще спомогне за основаване на по-добри условия за пешеходците.
Подобно на упоменатия към този момент Форест Гъмп, Холдън стартира да става прочут. По пътя някои хора го разпознават. Радват му се желаят да му оказват помощ. Той си спомня за един човек в Айдахо, който му платил хотелската стая. В Мисури една жена го черпила вечеря, а в Колорадо преспал у съвсем непознати хора откакто по пътя бил свиреп нахапан от комари.
„ Не мисля, че бих се справил без добрината и щедростта на такива хора “, споделя той.
Наскоро Холдън прекъсва пътуването си и се отклонява от маршрута, стигайки до Атланта, с цел да върви на лекции.
По проект разходката му би трябвало да завърши напролет. А след това? Кой знае. Може би околосветско странствуване.
Тогава Холдън взема решение, че желае да се разноски. Набързо стартира да изследва направления. Това е денят, „ в който всичко стартира “, както самичък се показва. След това ненадейно взема решение, че желае да прекоси цяла Америка пешком.
Оттук насетне историята се развива като във кино лентата „ Форест Гъмп “. Там симпатичният и слабоумен Форест, изигран от Том Ханкс, се усещаше зле и просто реши да потича. После продължи, тъй като му се тичаше, а в един миг се трансформира в звезда, тъй като не спираше да бяга и никой не можеше да разбере за какво.
Горе-долу по същия метод Холдън обикаля пешком общо 11 щата в границите на 10 месеца. Досега е съумял да извърви близо 5500 километра. И май няма планове да стопира.
Разходката се трансформира в занятие. Вървейки по пътища, пътчета и пътеки Холдън осъзнава неща, на които преди просто не е обръщал внимание. И към този момент си има идея – да направи Съединени американски щати отзивчива за пешеходците страна.
При пътуването си до момента Холдън се е срещал с представители на щатските управляващи в Джорджия, ял е тако в Канзас и е посетил най-стария KFC ресторант в Съединени американски щати. Но е имал и неприятни прекарвания. Като да вземем за пример да крачи по пътни банкети, до момента в който в рискова непосредственост до него профучават бързо движещи се коли. Да се плаши, че някой тежък камион може да го убие. Но Холдън не съжалява за избора си, написа CNN.
„ Всяка заран се разсънвам разчувствуван и правя оценка това, което имам. Мисля си, че съм късметлия, тъй като имам опцията да извървя 40-50 км. в профил на някоя автомагистрала “, споделя той.
Когато стартира пътуването си, той не е напълно сигурен за какво го прави. Вярно е, че има потребност да се разноски и освежи главата си от напрежение и учене за изпити, само че това не е задоволително.
След хиляди километри по пътя той осъзнава, че да си пешеходец в Америка не е лесна работа. Поради огромните дистанции и културата, тази страна е издигната за коли. Без автомобил там напредването извънредно мъчно. И тъй като хората не слизат от колите си, никой не счита за нужно да строи улеснения за пешеходците. Тях просто ги няма.
Холдън обаче не е склонен. На база на личния си опит той към този момент е един от най-големите бранители на ходенето и на основаването на условия за него.
За да се приготви за личното си пътешестване, Холдън стартира да „ тренира “. Първо с къси разходки, а по-късно последователно ги удължава. Една от тях продължава девет дни. За толкоз време стига от Ванкувър до Сиатъл. Прави и къмпинг за една нощ и макар че изгаря грубо от слънцето, няма самообладание да повтори приключението.
Тръгва на път с раница на гърба и бързо схваща, че в тази работа няма толкоз искра колкото прашни пътища и рискови коли. Първите няколко месеца носи багажа си, само че по-късно се снабдява със Smiley - количка на три колела, в която товари нещата си и я бута.
Холдън потегля по пътя през март 2023 година Първоначалната му цел е да измине дистанцията от градчето Ла Пуш, Уайоминг на западното крайбрежие, до столицата Вашингтон, т.е. към 5 хиляди километра. Но по-късно взема решение, че може да повърви още малко, т.е. до другия океан и маршрутът се удължава до Ню Йорк и Кънектикът на източното крайбрежие.
И до момента младият мъж се затруднява да отговори съответно на въпроса за какво върви. „ Понякога отговорът е тъй като ми харесва и това е предизвикателство, с което мога да се оправя “, написа на уеб страницата си той. След това обаче взема решение да сплоти старания с органзизацията „ America Walks ”, които упорстват за повече пешеходни зони в цялата страна.
По време на своето пътешестване на Холдън постоянно му се постанова да крачи около автомагистрали, стъпвайки върху изхвърлени памперси и други отпадъци, до момента в който се пази от преминаващите коли и камиони. Често подминава и монументи, сложени поради множеството починали при произшествия.
Затова той се надява, че неговият образец ще спомогне за основаване на по-добри условия за пешеходците.
Подобно на упоменатия към този момент Форест Гъмп, Холдън стартира да става прочут. По пътя някои хора го разпознават. Радват му се желаят да му оказват помощ. Той си спомня за един човек в Айдахо, който му платил хотелската стая. В Мисури една жена го черпила вечеря, а в Колорадо преспал у съвсем непознати хора откакто по пътя бил свиреп нахапан от комари.
„ Не мисля, че бих се справил без добрината и щедростта на такива хора “, споделя той.
Наскоро Холдън прекъсва пътуването си и се отклонява от маршрута, стигайки до Атланта, с цел да върви на лекции.
По проект разходката му би трябвало да завърши напролет. А след това? Кой знае. Може би околосветско странствуване.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ