Учени спорят дали горната граница на човешкия живот ще надхвърли 115 години
Една доктрина разбуни духовете в научните среди предходната година с изказванието, че хората са достигнали максимума на естествения си живот и той не може да надвиши 115 години, а записаните върхове над тази възраст, които не са доста, са безспорни изключения. Нови разбори обаче се пробват да оборят тази прогноза и акцентират, че капацитетът на човешкия живот да продължи да пораства напълно не е привършен.
Сега теорията, че възрастта на хората ще се усилва и може надалеч да надмине 115, се пази от пет разнообразни разбори, оповестени като поредност в журнала Nature и представени в английското издание " Гардиън ". Провокативният труд, който сложи предел на човешкия живот и провокира реакция от останалите учени, излезе в същия вестник през 2016 година от създатели от нюйоркския медицински лицей " Алберт Айнщайн ".
Част от причините в новите разработки са свързани с напредъка на медицината и най-много със сравнението какъв брой бързо нараства междинната дълготрайност на живота, откогато хората разполагат със средства за дейно лекуване. Но още по-голяма част от офанзивите са ориентирани против методиката и обработката на информацията, с която в Ню Йорк са достигнали до точното число.
Основната обща рецензия против проучването е това, че данните, на които се основава са поделени на две - преди и след 1995 година Втората част изключва първата, което оказва помощ да се получи междинната стойност от 114.9 години оптималната дълготрайност на живота, обаче скрива хода на цялостната наклонност. Друг проблем е и това, че за съпоставения и усредняване на данните в обсъждания интервал са определени единствено 12 статистически моментни съвкупности в случай, че явления като французойката Жан Калман, умряла на 122 години през 1997 година и известна като най-възрастния човек в историята, изкривяват доста общата картина.
Според един от критиците - проф. Джим Воупъл от Института за демографски проучвания " Макс Планк " в Германия - непрекъснатата наклонност на повишаване на продължителността на живота подсказва, че даже да има предел, той няма по какъв начин да се дефинира с такава акуратност. И в действителност по-вероятно е да е доста по-голям или въобще да не съществува. Воупъл назовава труда на нюйоркските учени " най-лошото изследване, оповестено в миналото в Nature ", и споделя, че бил " скандализиран, че такова уважавано издание е поместило тази подигравка ".
Ръководителят на екипа, основал въпросната " подигравка ", проф. Ян Вайг, на собствен ред, дава отговор, че съперниците на теорията му просто са уязвени, тъй като им припомня за личната им тленност. Проучването му употребява интернационалната база данни за продължителността на живота, издирвайки най-възрастните хора по целия свят от 70-те години до в този момент. В изводите от проучването се споделя, че въпреки че сред 1970 година и 1990 година горната възрастова граница се усилва бързо и доста, още в средата на 90-те тя се заковава на 114.9 години и от този момент не мърда.
Новите разбори обаче упорстват, че това е неверно четене на данните и щом междинната дълготрайност на живота продължава да пораства настойчиво по целия свят, няма по какъв начин оптималната горна граница да остане същата.
Проф. Зигфрид Хикими от Университета " Макгил " в Монреал употребявал същата база данни, с цел да показва по какъв начин другите променливи могат да усилват или понижават траекториите на човешките животи. При един от сценарите, които тествал, прогнозата излязла, че единствено след два века - през 2300 година - хората ще живеят до 150 години.
Хикими си изяснява вълнението по тематиката с това, че трудът на Вайг е привлякъл доста медийно и публично внимание, единствено тъй като е предложил съответно число, въпреки и то да е " поразително неубедително ".
Сега теорията, че възрастта на хората ще се усилва и може надалеч да надмине 115, се пази от пет разнообразни разбори, оповестени като поредност в журнала Nature и представени в английското издание " Гардиън ". Провокативният труд, който сложи предел на човешкия живот и провокира реакция от останалите учени, излезе в същия вестник през 2016 година от създатели от нюйоркския медицински лицей " Алберт Айнщайн ".
Част от причините в новите разработки са свързани с напредъка на медицината и най-много със сравнението какъв брой бързо нараства междинната дълготрайност на живота, откогато хората разполагат със средства за дейно лекуване. Но още по-голяма част от офанзивите са ориентирани против методиката и обработката на информацията, с която в Ню Йорк са достигнали до точното число.
Основната обща рецензия против проучването е това, че данните, на които се основава са поделени на две - преди и след 1995 година Втората част изключва първата, което оказва помощ да се получи междинната стойност от 114.9 години оптималната дълготрайност на живота, обаче скрива хода на цялостната наклонност. Друг проблем е и това, че за съпоставения и усредняване на данните в обсъждания интервал са определени единствено 12 статистически моментни съвкупности в случай, че явления като французойката Жан Калман, умряла на 122 години през 1997 година и известна като най-възрастния човек в историята, изкривяват доста общата картина.
Според един от критиците - проф. Джим Воупъл от Института за демографски проучвания " Макс Планк " в Германия - непрекъснатата наклонност на повишаване на продължителността на живота подсказва, че даже да има предел, той няма по какъв начин да се дефинира с такава акуратност. И в действителност по-вероятно е да е доста по-голям или въобще да не съществува. Воупъл назовава труда на нюйоркските учени " най-лошото изследване, оповестено в миналото в Nature ", и споделя, че бил " скандализиран, че такова уважавано издание е поместило тази подигравка ".
Ръководителят на екипа, основал въпросната " подигравка ", проф. Ян Вайг, на собствен ред, дава отговор, че съперниците на теорията му просто са уязвени, тъй като им припомня за личната им тленност. Проучването му употребява интернационалната база данни за продължителността на живота, издирвайки най-възрастните хора по целия свят от 70-те години до в този момент. В изводите от проучването се споделя, че въпреки че сред 1970 година и 1990 година горната възрастова граница се усилва бързо и доста, още в средата на 90-те тя се заковава на 114.9 години и от този момент не мърда.
Новите разбори обаче упорстват, че това е неверно четене на данните и щом междинната дълготрайност на живота продължава да пораства настойчиво по целия свят, няма по какъв начин оптималната горна граница да остане същата.
Проф. Зигфрид Хикими от Университета " Макгил " в Монреал употребявал същата база данни, с цел да показва по какъв начин другите променливи могат да усилват или понижават траекториите на човешките животи. При един от сценарите, които тествал, прогнозата излязла, че единствено след два века - през 2300 година - хората ще живеят до 150 години.
Хикими си изяснява вълнението по тематиката с това, че трудът на Вайг е привлякъл доста медийно и публично внимание, единствено тъй като е предложил съответно число, въпреки и то да е " поразително неубедително ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ