Най-простият трик за разрешаване на спорове
Една заран брачната половинка ми Елеонор се разсъни, обърна се към мен и сподели: " Не чакам с неспокойствие този ден. " Попитах я: " Защо? ".
Излезе, че сме при започване на еврейските новогодишни празници, което значи по-студено време и три седмици огромни трапези, дълги религиозни служби, нарушени ежедневни стратегии и деца, които не вървят на учебно заведение. Елеонор не е израснала с тези обичаи и те от време на време й идват допълнително. Аз ръководя компания за мениджърско консултиране; разрешаването на проблеми е главната ми работа. Така че незабавно се заех със случая.
" Студеното време значи, че ски сезонът е на път да стартира, " споделих аз. " Ти обичаш да караш ски. А тези празнични гощавки са занимателни и изпълнени с хора, които обичаш - ще те накарат да се чувстваш по-добре. А и аз ще бъда с теб; няма да бъдеш сама с децата. А и Коледа е традиция за всички. "
Още до момента в който го изричах, осъзнавах, че си го изстисквам от пръстите. Стана ясно, че я карам да се усеща по-зле и в този момент тя бе освен тъжна, а и ядосана. А когато тя се ядоса, аз почувствах, че също стартирам да се нервирам. Усещах обективен яд. Отпивам се да й оказа помощ, и това ли получавам в подмяна?!
Но след това се взех в ръце. Вместо да се отдам на гнева си, което в действителност би взривило обстановката, млъкнах и заслушах. И тогава започнах да слушам същинските неща - нещата, които никой от нас не споделяше в прав текст.
Открих, че тя бе смутена, защото фокусът върху майките по време на еврейските празници се отразяваше на нейната неустановеност по отношение на майчинството, обстоятелството, че не е еврейска майка и неналичието на време за нейната работа оказваха въздействие.
Също по този начин открих, че моите брътвежи не целяха толкоз да оказват помощ на нея да се почувства по-добре, а по-скоро на мен самия.
С други думи, пробвайки се да я накарам да се усеща по-добре, аз правех тъкмо противоположното - спорех с нея. Точно това се получава в множеството сходни случаи с хората, които желаеме да ободрим - най-после започваме да спорим, защото опонираме на това, което те усещат. Което неизбежно ги кара да се усещат още по-зле.
Слушането, както се оказва, е магия. То освен че ми оказа помощ да схвана какво се случва с двама ни, само че и оказа помощ на Елеонор да се почувства по-добре. Тя към този момент усещаше, че не е сама в възприятията си - аз бях с нея.
Всичко, което трябваше да направя, бе да чувам.
Но да слушаш, не е елементарно. Колкото повече слушаме другите, толкоз по-вероятно е да реагираме пресилено на това, което споделят. Оказва се, че слушането е доста по-трудно от говоренето. Трябва да се научим да разрешаваме нещата, с които не сме съгласни, да увисват във въздуха и да отшумяват.
Този тип слушане изисква голяма храброст.
Но в случай че се интересуваме от научаването на нови неща – за нас самите и за другите – тогава си заслужава. И в случай че желаеме да бъдем свързани с другите, да им засвидетелстваме почитание, да им помогнем да се почувстват по-добре и да разгадаем проблемите посред ни, тогава освен си заслужава, а е извънредно належащо.
Докато хората не почувстват че ги слушаме, те ще се борят да бъдат чувани. Веднъж почувствали нашето внимание, ще можем дружно да продължим напред.
Така че по какъв начин да слушаме по метод, който трансформира диалозите и взаимоотношенията?
