Една стара поговорка гласи, че най-лошата слепота е на тези,

Една остаряла сентенция гласи, че най-лошата слепота е на тези, които отхвърлят да видят. Осъдителният звук на поговорката е рецензия към отхвърли на даден човек или дадени хора да извърнат внимание и да признаят нещо прекомерно значимо, с цел да бъде пренебрегнато.

За страдание, що се отнася до образованието, прекалено много хора в медийното пространство и на основни позиции наподобява не виждат това, което би трябвало да бъде забелязано. А то би трябвало да бъде забелязано, прието и огласено като първа стъпка, с цел да бъде променено.

През 2016 година предаването „ Референдум “ на Българска национална телевизия показа резултати от питане с въпроса. Трите най-често посочени проблеми се оказаха: липса на дисциплинираност в учебно заведение (64,1%); ниско възнаграждение на учителите (40,4%); и слаба мотивация на учениците (40%). През 2021 година, 5 години по-късно, само казусът с ниското възнаграждение на учителите наподобява решен.

Към останалите два казуса – в частност като техен резултат, в частност като причина, може да прибавим още няколко:

– голям дял от учениците ни не престават да бъдат функционално необразовани – даже в по-голям %, в случай че съпоставим резултатите от тестването PISА. Тези възпитаници не могат да употребяват уменията за четене и писане за съответни цели в ежедневието;

– голям дял от учениците ни не престават да отсъстват редовно, макар че публично се смятат за обхванати в образователния развой. В тази тенденция, данни от проучването PISA за 2018 година демонстрират, че в предходните две седмици преди тестването,. Средният дял за Организацията за икономическо сътрудничество и раз е 21,3%;

– доста учебни заведения в България, изключително в дребните обитаеми места, се борят за финансово оцеляване, което ги принуждава да вършат немислими взаимни отстъпки в поведенческите и университетски условия към децата и младежите;

– вербалното и физическо принуждение сред възпитаници не е незначителен проблем. Според PISA (2018), 33,9% от тестваните 15-годишни български възпитаници са споделили, че са били подложени на тормоз от други възпитаници най-малко няколко пъти на месец (ОИСР – 22,7%);

– изискванията за работа в доста учебни заведения са стресиращи и постоянно подкопават мотивацията за преподаване на учителя. При това състояние, привличането и задържането на нови фрагменти в образованието остава предизвикателно. Младите търсят реализация, смисъл и триумф в работата, освен положително възнаграждение.

Това са няколко образеца от многото рани на нашата просветителна система. Гледайки към медиите и обществените мрежи през миналите две седмици обаче, оставаме с усещането, че най-големият проблем, който обществото ни вижда в образованието, е програмата, която цели да даде опция за отдих на 30 хиляди деца. В общественото пространство бяха изнесени, всред други, терзания по отношение на: това по какъв начин ще се взема решение кои възпитаници ще ходят; това, че единствено 5% от учениците биха имали тази възможност; и това, че не се планува в допълнение възнаграждение на учителите, които биха придружили учениците.

Тревожно е, че вниманието, което обръщаме на тематики от образованието, не е съразмерно на тяхната същественост и значимост, а по-скоро на полемиката, която разбуждат. Що се отнася до образованието, дневният ред е високомерен от буйни полемики и рецензии, въртящи се към допустимо най-маловажните, преходни или даже изкуствени проблеми. Дълбоките и систематични проблеми чакат да пристигна времето, в което ще благоволим като общество да погледнем към тях със същата пристрастеност и увереност.

Автор: Явор Хаджиев, преподавател