Стъпка напред, две назад: Tрудните взаимоотношения между САЩ и Китай
Една стъпка напред, две обратно. Така най-кратко могат да бъдат разказани връзките сред двете най-големи стопански системи в света – Съединени американски щати и Китай.
В продължение на десетилетия Вашингтон отхвърля да признае съществуването на Китайската национална република, учредена през 1949 година и смята за законно само държавното управление в заточение, намиращо се в Тайван. Това се трансформира през 1972 година, когато американският президент Ричард Никсън посещава азиатската страна.
В идващите редове може да научите повече за някои от най-важните събития, повлияли на развиването на връзките сред двете страни:
Пинг-понг дипломацията
През 1971 година в Нагоя, Япония, се организира международно състезание по тенис на маса. Надпреварата се трансформира в историческо събитие по една необикновена причина – представителите на Китай канят тима на Съединени американски щати да посети азиатската страна. По този метод състезателите се трансформират в първите американци, стъпили на китайска територия след идването на власт на комунистическата партия отпред с Мао Цзедун през 1949 година Те вземат участие в демонстрационни мачове и даже посещават Великата китайска стена.
Един от политиците, които посрещат спортистите, е министър председателят Чу Ен-лай. Той се обръща към тях с думите: „ Уверен съм, че началото на другарството ни ще бъде приветствано от народите на нашите две страни “.
Посещението на Никсън
Малко след визитата на тима по тенис на маса президентът на Съединени американски щати Ричард Никсън и държавният секретар Хенри Кисинджър вземат решение, че е настъпил моментът в Китай да бъде изпратена публична американска делегация.
Nixon in China: are there lessons for today’s leaders? | opinion
— Financial Times (@FT)
Идеята в действителност не е нова – още през 1967 година Никсън, който по това време бил претендент за президент, отбелязал, че Съединени американски щати „ незабавно би трябвало да осъзнаят новата действителност за Китай “. Така на 21 февруари 1972 година стартира осемдневната аудиенция на президента и неговата брачна половинка в азиатската страна. По време на визитата Никсън се среща с Мао Цзедун и публично декларира, че Тайван е част от Китай. По-късно американският президент дефинира визитата си като „ седмицата, която промени света “.
Подарък от Китай
На 16 април 1972 година Китай изпраща в Съединени американски щати две огромни панди, което се смята за значим сигнал за стоплянето на връзките сред двете страни. Екзотичните животни се трансформират в същинска сензация и единствено през първия ден от престоя им в зоопарка във Вашингтон притеглят към 20 000 гости. За една година броят на хората, имали опцията да видят двете панди, доближава 1 милион.
Родео в Тексас
В края на 1979 година американският президент Джими Картър взема значимото решение да откри публични дипломатически връзки с Китай.
Chairman of the Communist Party of China, Deng Xiaoping, wearing a cowboy hat at an American rodeo in 1979.
— Molson (@Molson_Hart)
По този метод Съединени американски щати признават, че Пекин е единствената столица на страната (в същото време Белият дом продължава да поддържа връзки с Тайван). Освен това Картър кани китайския началник Дън Сяопин на посещаване в Съединени американски щати. Той освен приема, само че и се съгласява да участва на родео, което се организира в щата Тексас. На Дън Сяопин е изработен и специфичен подарък – сребърни шпори.
Визитата на Бил Клинтън в Китай
Решението на Съединени американски щати да продава оръжия на Тайван и жестокото потушаване на митингите на площад „ Тянанмън “ през 1989 година водят до доста утежняване на връзките сред Пекин и Вашингтон. Един от най-напрегнатите моменти е през 1996 година, когато китайската войска прави серия от ракетни тествания наоколо до Тайван. След гибелта на Дън Сяопин и визитата в Съединени американски щати на неговия правоприемник Дзян Дзъмин, американският президент Бил Клинтън взема решение да посети азиатската страна.
Bill Clinton says China’s direction under Xi upended U.S. ties
— Bloomberg (@business)
По време на визитата си през 1998 година той осъжда случилото се на площад „ Тянанмън “, само че също по този начин отбелязва, че поддържа политиката на обединен Китай (концепцията, съгласно която Тайван е част от Китай).
Войната против тероризма
На 17 октомври 2001 година, малко след атентатите в Съединени американски щати, осъществени на 11 септември и началото на нашествието в Афганистан, американският президент Джордж У. Буш посещава Китай, с цел да участва на интернационален стопански конгрес. По време на срещата китайските управляващи показват цялостната си поддръжка за дейностите на Вашингтон. Няколко месеца по-късно Буш идва на публична аудиенция в Пекин по случай 30-тата годишнина от историческото посещаване на Никсън в азиатската страна.
Призив за разговор с Тибет
През есента на 2009 година американският президент Барак Обама идва в един Китай, който се разграничава в доста връзки от страната, която Никсън посещава преди повече от три десетилетия. Азиатската страна към този момент е една от водещите международни стопански системи и е значим търговски сътрудник на Съединени американски щати. По време на срещата си с китайския държавен глава Ху Дзинтао, Обама визира тематики като глобите против Иран, валутната политика на Пекин и нарушаванията на човешките права. Китайските управляващи обаче отхвърлят да създадат каквито и да било отстъпки. Американският президент също по този начин повдига и въпроса за Тибет. Ето какво декларира той: „ Въпреки че признаваме, че Тибет е част от Китайската национална република, Съединени американски щати приканват за подновяването на разговора сред китайското държавно управление и представителите на Далай Лама “.
Борбата с климатичните промени
След договаряния, траяли близо девет месеца, през 2014 година Барак Обама и новоизбраният президент на Китай Си Дзинпин подписват историческо съглашение за битка с климатичните промени. Двете страни дават обещание да понижат въглеродните си излъчвания. Ангажиментът, който Съединени американски щати поемат, е да лимитират въпросните излъчвания с сред 26 и 28 % до 2025 година, до момента в който Китай би трябвало да направи това до 2030 година
Търговската война сред Съединени американски щати и Китай
След като насочи редица обвинявания против Китай – от хипотетични обири на интелектуална благосъстоятелност до използването на нечестни търговски практики, през 2018 година президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп наложи наказателни мита за артикули, идващи от азиатската страна, на стойност близо 60 милиарда $.
Don't expect a quick end to Trump's trade war with China under President Biden
— Bloomberg (@business)
Отговорът на Пекин не закъсня – два дни по-късно Пекин разгласи, че усилва вносните мита за редица американски артикули. Това даде началото на комерсиална война, в хода на която пострадаха стопанските системи и на двете страни. Частично усъвършенстване на обстановката настъпи през 2020 година, когато Съединени американски щати и Китай подписаха съглашение, вследствие на което част от глобите бяха анулирани.
Олимпиадата в Пекин
През декември 2021 година администрацията на американския президент Джо Байдън разгласи, че Съединени американски щати няма да изпратят свои публични представители на церемонията по откриването на Зимните олимпийски игри в Пекин. Като причина за това Белият дом показва нарушаванията на човешките права, които китайските управляващи не престават да правят. Малко по-късно, образецът на Съединени американски щати е последван от Англия, Австралия и Канада. В отговор, представителят на външното министерство на азиатската страна Джао Линдзиен съобщи, че Вашингтон „ ще си заплати за своите неправилни дейности “.
Още от създателя:
В продължение на десетилетия Вашингтон отхвърля да признае съществуването на Китайската национална република, учредена през 1949 година и смята за законно само държавното управление в заточение, намиращо се в Тайван. Това се трансформира през 1972 година, когато американският президент Ричард Никсън посещава азиатската страна.
В идващите редове може да научите повече за някои от най-важните събития, повлияли на развиването на връзките сред двете страни:
Пинг-понг дипломацията
През 1971 година в Нагоя, Япония, се организира международно състезание по тенис на маса. Надпреварата се трансформира в историческо събитие по една необикновена причина – представителите на Китай канят тима на Съединени американски щати да посети азиатската страна. По този метод състезателите се трансформират в първите американци, стъпили на китайска територия след идването на власт на комунистическата партия отпред с Мао Цзедун през 1949 година Те вземат участие в демонстрационни мачове и даже посещават Великата китайска стена.
Един от политиците, които посрещат спортистите, е министър председателят Чу Ен-лай. Той се обръща към тях с думите: „ Уверен съм, че началото на другарството ни ще бъде приветствано от народите на нашите две страни “.
Посещението на Никсън
Малко след визитата на тима по тенис на маса президентът на Съединени американски щати Ричард Никсън и държавният секретар Хенри Кисинджър вземат решение, че е настъпил моментът в Китай да бъде изпратена публична американска делегация.
Nixon in China: are there lessons for today’s leaders? | opinion
— Financial Times (@FT)
Идеята в действителност не е нова – още през 1967 година Никсън, който по това време бил претендент за президент, отбелязал, че Съединени американски щати „ незабавно би трябвало да осъзнаят новата действителност за Китай “. Така на 21 февруари 1972 година стартира осемдневната аудиенция на президента и неговата брачна половинка в азиатската страна. По време на визитата Никсън се среща с Мао Цзедун и публично декларира, че Тайван е част от Китай. По-късно американският президент дефинира визитата си като „ седмицата, която промени света “.
Подарък от Китай
На 16 април 1972 година Китай изпраща в Съединени американски щати две огромни панди, което се смята за значим сигнал за стоплянето на връзките сред двете страни. Екзотичните животни се трансформират в същинска сензация и единствено през първия ден от престоя им в зоопарка във Вашингтон притеглят към 20 000 гости. За една година броят на хората, имали опцията да видят двете панди, доближава 1 милион.
Родео в Тексас
В края на 1979 година американският президент Джими Картър взема значимото решение да откри публични дипломатически връзки с Китай.
Chairman of the Communist Party of China, Deng Xiaoping, wearing a cowboy hat at an American rodeo in 1979.
— Molson (@Molson_Hart)
По този метод Съединени американски щати признават, че Пекин е единствената столица на страната (в същото време Белият дом продължава да поддържа връзки с Тайван). Освен това Картър кани китайския началник Дън Сяопин на посещаване в Съединени американски щати. Той освен приема, само че и се съгласява да участва на родео, което се организира в щата Тексас. На Дън Сяопин е изработен и специфичен подарък – сребърни шпори.
Визитата на Бил Клинтън в Китай
Решението на Съединени американски щати да продава оръжия на Тайван и жестокото потушаване на митингите на площад „ Тянанмън “ през 1989 година водят до доста утежняване на връзките сред Пекин и Вашингтон. Един от най-напрегнатите моменти е през 1996 година, когато китайската войска прави серия от ракетни тествания наоколо до Тайван. След гибелта на Дън Сяопин и визитата в Съединени американски щати на неговия правоприемник Дзян Дзъмин, американският президент Бил Клинтън взема решение да посети азиатската страна.
Bill Clinton says China’s direction under Xi upended U.S. ties
— Bloomberg (@business)
По време на визитата си през 1998 година той осъжда случилото се на площад „ Тянанмън “, само че също по този начин отбелязва, че поддържа политиката на обединен Китай (концепцията, съгласно която Тайван е част от Китай).
Войната против тероризма
На 17 октомври 2001 година, малко след атентатите в Съединени американски щати, осъществени на 11 септември и началото на нашествието в Афганистан, американският президент Джордж У. Буш посещава Китай, с цел да участва на интернационален стопански конгрес. По време на срещата китайските управляващи показват цялостната си поддръжка за дейностите на Вашингтон. Няколко месеца по-късно Буш идва на публична аудиенция в Пекин по случай 30-тата годишнина от историческото посещаване на Никсън в азиатската страна.
Призив за разговор с Тибет
През есента на 2009 година американският президент Барак Обама идва в един Китай, който се разграничава в доста връзки от страната, която Никсън посещава преди повече от три десетилетия. Азиатската страна към този момент е една от водещите международни стопански системи и е значим търговски сътрудник на Съединени американски щати. По време на срещата си с китайския държавен глава Ху Дзинтао, Обама визира тематики като глобите против Иран, валутната политика на Пекин и нарушаванията на човешките права. Китайските управляващи обаче отхвърлят да създадат каквито и да било отстъпки. Американският президент също по този начин повдига и въпроса за Тибет. Ето какво декларира той: „ Въпреки че признаваме, че Тибет е част от Китайската национална република, Съединени американски щати приканват за подновяването на разговора сред китайското държавно управление и представителите на Далай Лама “.
Борбата с климатичните промени
След договаряния, траяли близо девет месеца, през 2014 година Барак Обама и новоизбраният президент на Китай Си Дзинпин подписват историческо съглашение за битка с климатичните промени. Двете страни дават обещание да понижат въглеродните си излъчвания. Ангажиментът, който Съединени американски щати поемат, е да лимитират въпросните излъчвания с сред 26 и 28 % до 2025 година, до момента в който Китай би трябвало да направи това до 2030 година
Търговската война сред Съединени американски щати и Китай
След като насочи редица обвинявания против Китай – от хипотетични обири на интелектуална благосъстоятелност до използването на нечестни търговски практики, през 2018 година президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп наложи наказателни мита за артикули, идващи от азиатската страна, на стойност близо 60 милиарда $.
Don't expect a quick end to Trump's trade war with China under President Biden
— Bloomberg (@business)
Отговорът на Пекин не закъсня – два дни по-късно Пекин разгласи, че усилва вносните мита за редица американски артикули. Това даде началото на комерсиална война, в хода на която пострадаха стопанските системи и на двете страни. Частично усъвършенстване на обстановката настъпи през 2020 година, когато Съединени американски щати и Китай подписаха съглашение, вследствие на което част от глобите бяха анулирани.
Олимпиадата в Пекин
През декември 2021 година администрацията на американския президент Джо Байдън разгласи, че Съединени американски щати няма да изпратят свои публични представители на церемонията по откриването на Зимните олимпийски игри в Пекин. Като причина за това Белият дом показва нарушаванията на човешките права, които китайските управляващи не престават да правят. Малко по-късно, образецът на Съединени американски щати е последван от Англия, Австралия и Канада. В отговор, представителят на външното министерство на азиатската страна Джао Линдзиен съобщи, че Вашингтон „ ще си заплати за своите неправилни дейности “.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ