Една сбъдната мечта! Това е златният олимпийски медал за момичетата

Една сбъдната фантазия! Това е златният олимпийски орден за девойките от ансамбъла по художествена гимнастика. Месец откакто реализираха най-големия вероятен триумф в спорта и се завърнаха от Токио с купа, те към този момент се приготвят за международното в края на октомври.

" Много добре се усещам. Вече сме още веднъж в залата, подновихме подготовката. Но сме доста щастливи, защото сбъднахме фантазията си. Починахме си... Не беше тъкмо отмора, защото страстите бяха доста, всички желаеха да ни видят, да ни се порадват. Но това са хубави неща, ние си пожелахме да стане тъкмо по този начин. Много ни беше мъчно да осъзнаем какво сме създали. В самото начало не знаехме къде се намираме. Когато хората започнаха да ни посрещат и да ни споделят по какъв начин са плакали и по какъв начин са го претърпели... Медалът е исторически и сме доста щастливи, че успяхме да го спечелим ", описа капитанът на ансамбъла Симона Дянкова в предаването " Култ ".

Снимка: Lap.bg

Дългогодишното другарство с останалите девойки - Лаура Траатс, Мадлен Радуканова, Стефани Кирякова и Ерика Зафирова, е в основата на триумфа им през годините.

" Беше много мъчно, изключително на лагера в Мураяма, където се подготвяхме преди да отидем в олимпийското село. Беше с напрежение, защото бяхме сами в стаите поради ограниченията. Ние имаме ритуали да се събираме, да си приказваме и по този метод падаше напрежението. В момента, в който почнехме да задълбаваме в диалозите, някой почваше да реве. Имаше и опция да не се представим доста добре. Надявахме се да се получат нещата и... успяхме ", описа Дянкова и добави:

Снимка: Lap.bg

" Ролята на капитан е много виновна. Момичетата знаят, че може да разчитат за всичко на мен. Ние сме доста сплотени и това доста ни оказа помощ да стигнем до тук. Вечерта преди финала беше доста прочувствена. Играхме в последния ден и преживявахме успехите и загубите на всички спортисти. Точно тогава Стойка Кръстева беше спечелила златен орден. Когато отивахме на вечеря я срещнахме в коридора и я пипнахме за шанс. Беше доста прочувствено, само че се веселя, че на самия килим се усещах спокойна "

Естествено, поддръжката от околните също играе основна роля. Те са и тези, които се радват най-вече на триумфа на Симона и девойките. Докато е в Токио, палци в България стискат майка ѝ, сестра ѝ и приятелят ѝ тогава Никола.

" Много по-трудно е да гледаш, в сравнение с да си на килима. Ние владеем някак обстановката, до момента в който в профил единствено можеш да стискаш палци и да се надяваш. Никола гледа, трепереше целият. Радвам се, че няма да му предизвиквам повече тези страсти ", споделя тя.

Нейната половинка ѝ " връща " за тези страсти след Игрите. Когато ѝ предлага брак.

" Бяхме на отмора в Италия, в Позитано. Решихме да отидем в градчето Равело и откакто се нахранихме, разходихме се и се качихме на Терасата и безкрайността. Аз снимах и сега, в който се обърнах, Никола беше на колене и ме попита дали ще стана негова жена. Ние сме 7 години дружно, живеем дружно и това беше естествената крачка, която знаех, че той ще направи. Изчака да минат олимпийските игри, да не ме разсейва. Очаквах, само че не знаех, че ще се случи тъкмо в този момент. Мен е мъчно някой да ме изненада, само че този път се получи ", не крие вълнението си Мони.