Душата е онзи лъч светлина, който ни следва където и да отидем
Една алегория за най-вярната спътница. Тя е до нас, накъдето и да поеме пътят ни. Следва ни неразделно. Дори и да я подценяваме, даже да не се грижим за нея, тя няма да ни изостави.
Живял в миналото един доста богат човек. Той имал четири дами. Обичал най-вече четвъртата, глезел я, непрекъснато й обръщал внимание, правел й похвали, купувал й скъпи облекла и дарове, бил доста грижовен към нея и й давал най-хубавото. Гледал нищо да не й липсва.
Обичал доста и третата си жена. Много се гордеел с нея. Постоянно я показвал на приятелите си, само че и доста я ревнувал. Страхът, че може да го напусне и да избяга с различен мъж, нерядко го обземал.
Имал усеща и към втората си жена. Тя била най-хубавата му другарка. Имал й безгранично доверие, защото тя умеела да пази загадка, той й доверявал всичко. Когато имал проблеми или нещо доста му тежало, той го споделял с нея и тя постоянно му пособия да откри излаз и от най-затруднената обстановка.
Първата му жена била негова вярна спътница. Грижела се за благосъстоянието му, движела всичките му каузи и семейството. Богаташът обаче не обичал първата си жена и въпреки че тя изпитвала към него безгранична и мощна обич, той колкото да я забелязвал. Постоянно я пренебрегвал и омаловажавал нейните потребности и стремежи.
Един ден индивидът се разболял. Ясно било, че краят му наближава. Мислел си за охолния живот, който водел, и си споделил: „ Сега имам до себе си четири съпруги. Обаче в случай че си отида самичък от този свят, ще ми е толкоз самотно! ”
Извикал край себе си четвъртата брачна половинка. Попитал я:
– Теб обичах най-вече от всички! Дарявах те с най-прекрасни облекла и бях толкоз гальовен и грижлив към теб. Сега обаче загивам и желая да те помоля да дойдеш с мен, с цел да продължим да сме дружно и след гибелта. Ще го направиш ли?
– Няма метод – дала отговор четвъртата му жена. Без да обели нито дума повече, тя си тръгнала.
Човекът я гледал с насълзени очи по какъв начин се отдалечава и горчилка се надигнала в душата му. Думите й го пронизали като кама в сърцето. Толкова доста бил направил за нея!
Богаташът повикал край себе си третата си брачна половинка и я попитал:
– Обичах те през целия си земен път. Имам едно предсмъртно предпочитание. Искам да ме последваш в отвъдното?
– Няма да го сторя! – дала отговор тя. – Животът тук е толкоз прелестен и аз ще продължа да го пребивавам. Когато ти умреш, аз ще се оженя за различен.
Човекът изтръпнал, болката от думите й го сковали. Но по какъв начин? Как е допустимо? Повикал втората си жена:
– Винаги когато съм имал потребност от теб, ти си била до мен! Сега имам най-голяма потребност от теб! Моля те, последвай ме и след гибелта!
