Една пета от икономиката на страната е в сивия сектор.

Една пета от стопанската система на страната е в сивия бранш. Точният % е 20.9%, които се равнява на към 23 милиарда лева, разгласи Васил Велев, ръководител на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България.
Основните проблеми остават недекларирането на приходи и приемането на пари под масата. "Изгодно е да се крият пари от заплащането на труда, при 100 лв. на служащ още 53 лв. отиват осигуровки и налози “, изясни Велев.
Като подсектор, които неотдавна стана прочут като рисков, от АИКБ показаха шофьорските курсове. „ За 2 лв. на месец може да се наеме автомобил, а заплащането на месец да е 200 лв., най-малко публично, с цел да не се доближи 50 000 лв., при които е наложително да се записва фирмагта по Данък добавена стойност. Добрата вест е, че наредбата за инструктори ще се промени и ще се ограничи сивия бранш при курсовете “, сподели още Велев.
По европейски план АИКБ е изследвала недекларираната претовареност в България посредством изследвания измежду работодатели и служащи. По думите на проф. Емилия Ченгелова – основен специалист по пректа, недекларирана претовареност е част от сивата стопанска система и е всяка активност, реализирана против възнаграждение, която е законна по своето естество, само че не е заявена пред органите на обществената власт.
Според оценките на работодателите, недекларираната претовареност в българската стопанска система през 2020 г.е 25.3 %, при служащите процентът е 32.9.
И двете групи считат, че наклонността през последните 3 години недекларираната претовареност е да понижава.
Според оценките на работодателите и служащите най-често срещаната процедура е работата на контракт с фиктивни клаузи и в допълнение възнаграждение на необлагаема сума в брой с обсег сред 25 и 30 %. На последващо място е практиката за полагане на ексклузивен труд: обсег сред 25 и 28 %. На трето място по периодичност на разпространяване са прикритите трудови контракти, като разминаването е в обсега. Работодателите считат, че обсегът е сред 15 и 20 %, а при работещите - сред 20 и 25 %.
Работодателите считат, че най-рискови са секторите за ремонт на коли, преработваща индустрия, селско стопанство, хотелиерство и недвижимите парцели. Според служащите картината е по-различна, проучванията демонстрират, че строителството е най-уязвим, още веднъж селското стопанство, медии, още веднъж автосервизите, само че и застрахователните услуги.
Мнението на служащи и работодатели еднообразно за рисковете при практиката “работа на контракт с фиктивни клаузи и в допълнение възнаграждение на недекларирана сума в брой”. Тук още веднъж строителството, селското стопанство, преработваща индустрия, хотелиерство са водещи при рисковите браншове.
Браншовете, които са най-силно уязвими към практиката “прикрити трудови договори”, не се разграничават от изброените нагоре, само че се прибавят секторите на обучение и научни проучвания. От "фалшива самонаетост " се отличават още веднъж научните служащи.
Според работодателите и служащите, най-масово прилаганата форма на недекларирана претовареност е работата на контракт с фиктивни клаузи и в допълнение възнаграждение на необлагаема сума в брой. Това значи, че работодателите, които ползват тази процедура, разполагат със свободни суми, които употребяват за осъществяването на тези спомагателни заплащания.