Една от сбъднатите мечти на мъжете от Северозапада по времето

Една от сбъднатите фантазии на мъжете от Северозапада по времето на соца, където мина детството ми, бяха мотопедите „ Балкан “. Балканчета, както галено ги назоваха, имаше всеки уважаващ себе си мъж на възраст сред 20 и 50-60 години. Произвеждани в Ловеч, те бързо се постановиха на пазара и станаха изключително известни из дребните градчета и селата. Тогава частни леки коли съвсем нямаше в дълбоката провинция. За сметка на това балканчетата радостно пърпореха, оставяйки след себе си присъщата диря от синкав пушек. Бяха извънредно лесни за техническо обслужване и най-важното – бяха здрави. И другото им преимущество – доста икономични машинки, изразходваха по 2,5 литра бензин на 100 километра. За провинциалния живот тогава, когато се живееше в относително дребни и затворени общности, мотопедите бяха извънредно потребни. С тях се прекосяваха по-кратки дистанции в градчетата, използваха се за междуградски и междуселски превоз. Бяха неизменим асистент и в селскостопанския труд, тъй като не бяха капризни и се движеха без изпитание и по черните горски и полски пътища. Днес си припомням с носталгия малко комичните всеобщи паркинги от десетки балканчета, струпани на площада по време на пазарния ден. Тогава времената бяха такива, че беше обикновено вечер да си оставиш мотопеда пред входната дворна врата на пътя, без да се притесняваш, че на сутринта може да не го намериш. Естествено, тези транспортни средства имаха сезонен темперамент, спираха ги през зимните студени и снежни месеци. Собствениците им с неспокойствие чакаха пукването на пролетта, а някои по-нетърпеливи ги извеждаха още в средата на март. Източник: socbg.com