Предлагат консултативен съвет за дигитализация на здравеопазването
Една от аргументите да има бездейност от страна на институциите е честата промяна на министрите у нас. Това съобщи ръководителят на Националната пациентска организация доктор Станимир Хасърджиев по време на експертния спор на тематика: „ Персонализирана медицина, нововъведения и цифровизация в опазването на здравето “, проведен от Неправителствени организации.
Д-р Хасърджиев предложи, с цел да се избегне това бавене, да се построи тактика, която да бъде непрекъснато приспособена по отношение на потребностите на страната. „ Затова желаеме да се сътвори колаборация сред институциите като съвещателен съвет по дигитализацията. Имаме подобен механизъм даден ни от Министерски съвет, който бихме могли да използваме “, сподели той.
Д-р Росен Димитров от Българския клъстер за цифрови решения и нововъведения в опазването на здравето акцентира, че тактиката може да бъде допълнена с направената от тях рамка за тактика за цифрова промяна. „ Ние имаме опит, хора, с които да работим и документи, на които да стъпим “, посочи той.
От страна на ARPHarm Деян Денев добави, че поддържат предлагането, само че упорстват с изключение на с министъра на опазването на здравето да се разиска и с министъра на осведомителните технологии, с цел да е ясно кой носи отговорността.
В срещата участваха Кармен Раал, консултант по цифрова промяна в е-Естония и Пека Кахри, механически помощник към Университетска болница в Хелзинки, които показаха своя опит в региона на цифровото опазване на здравето.
„ Разходите за цифровите решения порастват, към този момент е време да се мине оттатък пилотните планове и да има интердисциплинарен метод към другите заболявания. Дигиталните решения изискват вложения в програмен продукт, инфраструктура, лицензи, образование на личен състав, обучение на потребителите и в това време има обещания за понижаване на оперативните разноски. Всичко опира до вложенията. В Хелзинки имаме стратегия, която назоваваме „ Село на здравето “, чиято цел е да решим казуса по какъв начин без да се усилят разноските, да се цифровизира общността. Това не е цифрова система, а е цифрова промяна. Много от дейностите пък би трябвало да бъдат делегирани от самите клиники другояче трансформацията на съществуващите процеси няма да се случат. Така че модулите би трябвало да бъдат стандартизирани “, сподели Кахри.
По думите му някои действия не могат да бъдат изцяло цифровизирани като интервенцията на херния, само че други, свързани с нея, могат. „ По-сложно е с грижата за хронични болести като паркинсон или диализа вкъщи. 80% от дейностите обаче са сходни – принадлежности за самонаблюдения, наставление за персонална грижа, записване на час за обзор “, сподели още Кахри.
Той добави, че системата на Университетската болница е част от една екосистема с други лечебни заведения. „ Системата за опазване на здравето във Финландия е на общинско равнище. Държавата обезпечава централизирания портал и дава официални насоки, само че общините са виновни за това по какъв начин да наподобяват здравните услуги и инфраструктурата. Изисква се стратегическа ангажираност на управлението на лечебните заведения, нужно е междусекторно съдействие. Клиничното управление, болничното управление – те би трябвало да бъдат в основата на цифровата промяна “, акцентира Пека Кахри.
Кармен Раал съобщи, че когато са започвали в Естония, не са имали никакви построени системи и това е била тяхното преимущество. „ Заимствахме концепцията от Финландия, само че направихме наложителни електронните персонални карти за всички, тъй като е прекомерно скъпо системата да бъде построена единствено за избрани групи хора. Публично-частното партньорство се оказа извънредно дейно. Опитваме да сме колкото се може по-отворени, с цел да създадем живота си по-удобен “, сподели Раал.
„ Изтичане на информация постоянно може да се случи, само че това, което вършим е да сме доста транспарантни. Имаме следене на данните, мога да видя дали доктор е гледал информацията за мен, дали някой различен е достъпвал до нея. Отчитат се и човешките неточности “, добави тя.
Д-р Хасърджиев предложи, с цел да се избегне това бавене, да се построи тактика, която да бъде непрекъснато приспособена по отношение на потребностите на страната. „ Затова желаеме да се сътвори колаборация сред институциите като съвещателен съвет по дигитализацията. Имаме подобен механизъм даден ни от Министерски съвет, който бихме могли да използваме “, сподели той.
Д-р Росен Димитров от Българския клъстер за цифрови решения и нововъведения в опазването на здравето акцентира, че тактиката може да бъде допълнена с направената от тях рамка за тактика за цифрова промяна. „ Ние имаме опит, хора, с които да работим и документи, на които да стъпим “, посочи той.
От страна на ARPHarm Деян Денев добави, че поддържат предлагането, само че упорстват с изключение на с министъра на опазването на здравето да се разиска и с министъра на осведомителните технологии, с цел да е ясно кой носи отговорността.
В срещата участваха Кармен Раал, консултант по цифрова промяна в е-Естония и Пека Кахри, механически помощник към Университетска болница в Хелзинки, които показаха своя опит в региона на цифровото опазване на здравето.
„ Разходите за цифровите решения порастват, към този момент е време да се мине оттатък пилотните планове и да има интердисциплинарен метод към другите заболявания. Дигиталните решения изискват вложения в програмен продукт, инфраструктура, лицензи, образование на личен състав, обучение на потребителите и в това време има обещания за понижаване на оперативните разноски. Всичко опира до вложенията. В Хелзинки имаме стратегия, която назоваваме „ Село на здравето “, чиято цел е да решим казуса по какъв начин без да се усилят разноските, да се цифровизира общността. Това не е цифрова система, а е цифрова промяна. Много от дейностите пък би трябвало да бъдат делегирани от самите клиники другояче трансформацията на съществуващите процеси няма да се случат. Така че модулите би трябвало да бъдат стандартизирани “, сподели Кахри.
По думите му някои действия не могат да бъдат изцяло цифровизирани като интервенцията на херния, само че други, свързани с нея, могат. „ По-сложно е с грижата за хронични болести като паркинсон или диализа вкъщи. 80% от дейностите обаче са сходни – принадлежности за самонаблюдения, наставление за персонална грижа, записване на час за обзор “, сподели още Кахри.
Той добави, че системата на Университетската болница е част от една екосистема с други лечебни заведения. „ Системата за опазване на здравето във Финландия е на общинско равнище. Държавата обезпечава централизирания портал и дава официални насоки, само че общините са виновни за това по какъв начин да наподобяват здравните услуги и инфраструктурата. Изисква се стратегическа ангажираност на управлението на лечебните заведения, нужно е междусекторно съдействие. Клиничното управление, болничното управление – те би трябвало да бъдат в основата на цифровата промяна “, акцентира Пека Кахри.
Кармен Раал съобщи, че когато са започвали в Естония, не са имали никакви построени системи и това е била тяхното преимущество. „ Заимствахме концепцията от Финландия, само че направихме наложителни електронните персонални карти за всички, тъй като е прекомерно скъпо системата да бъде построена единствено за избрани групи хора. Публично-частното партньорство се оказа извънредно дейно. Опитваме да сме колкото се може по-отворени, с цел да създадем живота си по-удобен “, сподели Раал.
„ Изтичане на информация постоянно може да се случи, само че това, което вършим е да сме доста транспарантни. Имаме следене на данните, мога да видя дали доктор е гледал информацията за мен, дали някой различен е достъпвал до нея. Отчитат се и човешките неточности “, добави тя.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ