Една от най-значимите фигури в българския футбол Димитъp Пeнев вдига

Една от най-значимите фигури в българския футбол Димитъp Пeнев подвига на 12 юли наздравица за своята 80-годишнина.

Какво и да се напише за многочислените му триумфи като състезател и треньор с ЦСКА и националния тим все ще е незадоволително. В миналите дотук години Пeнев има с какво да се гордее, постигнал е доста. И е заслужил най-високата оценка – любовта и уважението на няколко признателни генерации, написа " Телеграф ".

Началото

Роден е в граничещото със столицата село Мировяне, откъдето потегля и един от прякорите му. Истинската му рождена дата е 10 юли, само че родителите му го записват два дни по-късно и по документи се води роден на 12-и. Стадионът в кв. „ Надежда “ е най-близо до родното му място и първото запознанство с футболната топка е точно там. С екипа на Локомотив още 17-годишен е в първия състав и в сезон 1962/63 стартира да играе в А група. През идващия сезон към този момент е главен централен бранител на „ железничарите “ с 28 мача, бележи 1 гол и става първенец.

Димитър Пенев реализира огромни триумфи с ЦСКА.

Телеграф

В ЦСКА

През лятото на 1964 година Пeнев към този момент е в ЦСКА и 13 сезона е главен дирек в отбраната на „ армейците “ и със 7 шампионски трофеи и 5 купи на България. Равносметката му е 329 мача в А група и 24 попадения. На 3-то място е във безконечната класация на клубa по участия в елитното състезание. Има на сметката си също 39 мача и 1 гол в евротурнирите. През сезон 1966/67 с ЦСКА доближава до полуфинал в КЕШ. Именно през този сезон бележи и единствения си европейски гол. На 28 септември 1966 година вкарва едно от попаденията за триумфа с 3:1 против гръцкия Олимпиакос.

Дъщерята Екатерина и внучката Димитра (Дими) посрещат Пенев на аерогарата след мач на националния тим през 1995 година

Румен Жерев

Национал

С неизменимия №6 на гърба си Пeнев дебютира за националния тим на 18-годишна възраст, още като локомотивец. Дебютът е на 18 март 1964 година в контрола против Югославия (0:1). Национал е в продължение на 13 години, в които записва общо 90 мача и вкарва 2 гола. Пената взе участие на три международни шампионати – Англия`66, Мексико`70 и Германия`74, като играе във всички 9 мача на България. От 1971 до 1974 година в 15 мача е капитан на националния тим.

Треньор

Завършва висшата треньорска школа във ВИФ „ Георги Димитров “ и през 1977 година е ментор на втородивизионния Димитровград. Води тима два сезона в Южната Б група. През 1979 година влиза в щаба на Аспарух Никодимов в ЦСКА като помощник-треньор. Остава на тази позиция 4 години, през които „ армейците “ са четири пъти подред първенци, един път печелят купата, а доближават и до полуфинал в КЕШ през сезон 1981/82. През 1983 година Пената отпътува за Кувейт, където 2 години е ментор на тима Ал Ярмаук. През лятото на 1985 година се завръща в ЦСКА като асистент на Серги Йоцов, а през декември 1985 година е назначен за старши треньор на клубa. Води тима до август 1990 година Под негово управление са извоювани три шампионски трофеи, три национални купи, три Купи на Съветската войска и една Суперкупа. Извежда ЦСКА до полуфинал в КНК през 1988/89 и до четвъртфинал в КЕШ през 1989/90.

Златен интервал

Първо в ЦСКА, а след това и в националния тим Чичо Митко утвърждава в главния състав огромното трио в офанзива – Емил Костадинов, Христо Стоичков и Любослав Пeнев. През 1991 година Пeнев е назначен за селекционер на България. Водени от него, „ лъвовете “ реализират най-големия триумф в историята на националния тим – четвърто място и бронзови медали на Световното състезание в Съединени американски щати през 1994 година Две години по-късно за първи път тимът се класира и на финали на европейско състезание. През 1997 година Пeнев застава отпред на Ал Насър от Саудитска Арабия, а напролет на 1998 година води Спартак (Вн). На 23 май 1998 година се завръща в ЦСКА. Под негово управление като съществени играчи в състава се постановат Стилиян Петров, Мартин Петров и Димитъp Бербатов. Извежда тима до Купата на България през 1998/99.

Пената с Христо Стоичков след победа с 2:0 над Аржентина в Съединени американски щати през 1994 година

GettyImages

Отличия

Димитъp Пeнев е разгласен с цялостно съображение за треньор №1 на ХХ век на България! Награден е с медал „ Стара планина “ – първа степен. Почетен жител на София. На 19 септември 2005 година е определен за ръководител на Клубa на ветераните и деятелите на ЦСКА. На 30 юли 2007 година се завръща за няколко месеца като селекционер на националния тим, а от януари 2008 година е шеф на младежкия и на юношеските национални тимове. След като ЦСКА е изваден от евротурнирите през лятото на 2008 година поради финансова рецесия, а множеството футболисти напущат, става ментор на тима за трети път в треньорската си кариера. Сглобява състав, който печели Суперкупата на България. Остава на поста до март 2009 година, когато е сменен от племенника си Любослав Пeнев. През 2016 година е определен за почетен президент на ЦСКА, член на надзорния съвет и ръководител на УC на клубa.

Пенев бе един от отличените със звезда в Алеята на славата на ЦСКА.

Телеграф

Гунди

По-възрастните фенове на футбола, без значение дали са левскари, или цесекари, си спомнят епичните, само че джентълменски съперничества сред Пената и Гунди. Неведнъж в свои изявленията той си е спомнял със своята неподражаема лексика: „ С Аспарухов дружно сме взели участие в националния тим, дружно сме спорили за своите клубoве. Ходили сме дружно пешком до ЦУМ, до хотел „ Балкан “, крили сме се, с цел да изпием една чаша вино или нещо от другите напитки. Всичко това е под прикритие. Гунди пиеше също по една-две бири. Повече не, не че не искаше, а просто това му доставяше наслаждение. Другите пиеха вино с разредител. “ И продължава: „ Двубоите ни с Гунди бяха откровени и футболни, постоянно чисти. Има много фотоси, където над половин метър съм скачал над него за висока топка. Единоборствата ни постоянно бяха равностойни. Има победител, когато той ни е вкарвал голове, само че нямам спомен с глава той да е бележил. Доказателства – доста. В националния тим значимото беше да няма подялба на клубoве, ти защитаваш целия народ, играеш под името България. “

Самият Аспарухов признава високата класа на Пeнев. Когато го питат: „ Възможно ли е да бъдете опазен правилно? “, Гунди дава отговор сбито: „ Да. А по какъв начин, попитайте Пeнев. “

Прякор

Легендарният треньор, извел България до четвъртото място на Мондиал 1994, разяснява дали прякорът му Стратега от Мировяне го наскърбява: „ Прякорът не ме наскърбява – поради спомените от татко ми. В Мировяне имаше мачове от А група. От 5-6-годишен съм на стадиона, наследил съм футболния поминък на татко ми. Той също е бил футболист. С чичо ми от деца са играли в Локомотив. “

Батето

Приживе фамозният началник на футболният съюз Иван Славков – Батето, споделя в изявление, което е настоящо и през днешния ден: „ С Пената съм доста непосредствен, доста малко време бяхме намръщени с него. Защо Пената имаше триумфи? Защото в българския футбол нямаше чужденци. Той имаше за всеки пост по четирима българи. А в този момент сбиртокът от чужденци, които вършеят из нашите терени, не оставя място за това, което и Варна, и София, и Бургас, и който и да е град – Благоевград, Видин, Русе, дадоха на българския футбол. Няма ги. “

Разбор

Един от най-често споделяните моменти, свързани с Пeнев, е от анализа в съблекалнята преди великия мач с Франция на „ Парк де Пренс “ през 1993 година: „ Кременлиев, ти ще пазиш номер 11, Златков (тоест Златко Янков – б.р.), ти ще си с Кантона. “ Опонират му: „ Ама те са еднакъв човек! “. „ Тогава двамата ще се разберете някак си... “. Стоичков избухва в смях: „ Пена, Кантона играе с №11, приказваш за еднакъв футболист! “ Треньорът си повдига леко очилата и „ прострелва “ с взор Ицо: „ Не ми кудкудякай, щото ти няма да решиш мача. Я Любчето (Любослав Пeнев – б.р.), я Емил (Костадинов – б.р.) ще го реши! “ Както и става. След историческата победа с 2:1 Пената към този момент е прочут и с оракулските си качества.

Случки

Пишещият тези редове съхранява два персонални загатна за Пeнев. Участникът в САЩ`94 Иво Андонов му открехва преживелица от съблекалнята: „ Преди мача с Аржентина Чичо Митко ни прави анализ с тебешир на дъска: „ Ако Марадона тръгне отляво, ще го парира Данчо (Лечков – б.р.), в случай че пък кривне вдясно Краси (Балъков – б.р.) или Хубчев, ще го прихващате вие... “. Обажда се обаче Иво Андонов: „ Ама Марадона ще играе ли? Нали от сутринта се гърми по малките екрани, че Марадона е осъден и няма да играе?! “. „ Ей, правилно, бе! “ – чука се по главата Стратега.

Друг радостен случай с националния тим е от мача с Албания в София през октомври 1995 година за европейско състезание. Сценката се разиграва на метри пред очите на създателя в качеството му на фоторепортер, отразяващ събитието. На България са нужни най-малко два гола, с цел да се класира за финалната фаза в Англия. Още първоначално Лечков бележи, само че след това играта се „ закучва “. До началото на второто полувреме Емил Костадинов не може да отиграе нито една топка. Излиза да загрява Наско Сираков, с цел да го смени, след това застава на тъч линията в центъра. Чичо Митко подвиква: „ Емоо, Емоо... “, и му прави с ръце знака за промяна. От терена Костадинов го поглежда отдолу под вежди и маха троснато с ръка, като че ли му споделя: „ Гледай си работата... “ Пената търси поддръжка от Стоичков: „ Ицо, Ицооо... “, само че Камата се прави, че не е чул. Тогава идват двете минути на Емил Костадинов. В две поредни офанзиви той вкарва два гола и резултатът набъбва на 3:0 за България. Да, но Сираков продължава да е на тъч линията и съдията се чуди какво да прави. Още не бяха влезнали в приложимост повдигането на номерата от четвъртия арбитър. Тогава, в еуфорията от третия гол, Данчо Лечков избавя Сираков от конфузната обстановка. Намигайки на нас, снимащите, и на публиката, той напуща терена, подтичвайки в концерн към Сираков, като му стиска ръката. Под овациите и радостния смях на препълнения народен стадион Лечков се самосмени! Пената се хваща за главата, а съдията регистрира промяната като постоянна.

Семейство

Където и да пътува, Пeнев постоянно се връща при сплотеното си прелестно семейство – брачната половинка Надежда, дъщерята Екатерина, двете внучки Димитра и Надя и правнучка Никол. Жена му избира ролята на стопанка още през далечната 1967 година, когато е сватбата й с Димитъp в родното село на младоженеца Мировяне. Двамата се срещат година по-рано в Хасково – 21-годишният футболист е на лагер в града с националния отбор, където се приготвят за международните финали в Англия. Една вечер Митко и сътрудникът му в отбраната на „ алените “ и в националния тим Борис Гаганелов инцидентно минават през цирка, гостуващ в Хасково. Те незабавно виждат две красиви девойки, които вземат участие в представленията. Запознават се с близначките Надежда и Вера – по този начин се раждат две фамилии – Пeневи и Гаганелови.

Култови изявления

Пената оставя и доста паметни изявления. Ето някои, придобили голяма известност.

„ Испанците от Атлетико се рискови! Особено това, къдравото, Киков (Кико – б.р.). Имат и бразилче – Жмуньо (Жуниньо – б.р.), който напряко скрива топката. Лулчев, не ми се прозявай, щото оня дингил – къдравото, ти ще го пазиш. Да забележим ставаш ли за левент и за златна ябълка, или змеят ще те изяде. (Преди конфликта на ЦСКА с Атлетико (М) за Купата на УЕФА, 1998 г.)

„ Знам ги доста добре. Там са Марадоната и Каниджа. Те са европейски първенци на Южна Америка. (Така е разузнал противника Аржентина преди срещата ни с тях в Съединени американски щати.)

„ Момчета, през днешния ден ще играем по системата 4-4-3. “ След като му е направена забележка, че по този начин играчите стават 12, Пената отвръща: „ Абе в този момент ще играем или ще броим? “

„ Задръстването е огромно, отбий в лоялното платно. “ (Напътства водача на рейса, който вози тима по „ Цариградско шосе “.)

„ Теренът беше малко неуместен, макар че е зелен от горната страна. “

След 1:2 от Италия на полуфинала на САЩ`94 Пената прави анализ. И за следващ път бърка името на Златко Янков: „ Златков, що по този начин му даваше на Баджо да прави каквото си изиска с топката? Да не ти е зет?! “

Източник Телеграф.бг