КТ Подкрепа: „Зеленият“ водород е необходима иновация за оцеляването на индустрията в България
Една от най-важните цели на страната и приоритет пред новото ръководство ще бъде построяването на съответен проект за преход към зелена стопанска система на страната ни. До този извод стигнаха ръководителят на структурата на работодателската организация КРИБ – Хасково и пълномощник на „ Неохим “ АД Стефан Димитров и икономическият консултант на КТ „ Подкрепа “ Ваня Григорова на провелата се през вчерашния ден среща с представители на синдикалната организация, оповестиха локални медии.
Възможности за преструктуриране на индустриалните мощности в избрани сфери на промишлеността има. И бъдещето е във водородната гражданска война - производството на „ зелен “ водород, от който се синтезира „ зелен “ амоняк без въглероден отпечатък. Ако желаеме да запазим химическата промишленост и препитанието на заетите в нея, би трябвало да приемем нововъведенията и страната да се насочи към построяването на водородни центрове. Това е методът България да резервира промишлеността си в синхрон с задачите на Европейската зелена договорка за климатично неутрална стопанска система до 2050 година - показа при започване на срещата Стефан Димитров. Той показа пред Григорова опциите за произвеждане на „ зелен “ амоняк, при който водородът, получен от водна електролиза, захранвана от сила от ВЕИ, замества водорода, получен от въглеводороди. И даде образец за реализацията на сходни планове в редица страни по света, използвани в разнообразни сфери.
Ваня Григорова приветства самодейността на ръководителя на КРИБ - Хасково да дава публичност на въпроса и да търси способи, по които да бъде непокътнато производството в Димитровград и работните места на хората в района, оповестява Блиц.
Важно е тази тематика да се сложи пред ръководещите, без значение кои ще бъдат те след изборите и да се вземе решение за съответни дейности. Има обаче въпроси, които би трябвало да бъдат изяснени, да вземем за пример: Кой ще направи тези вложения?; Каква ще бъде възвръщаемостта и има ли вероятност пред България да употребява тази технология? Решенията би трябвало да бъдат взети безусловно в този момент – разяснява Григорова. Тя напомни, че към този момент са наети консултанти, които да сформират проекти за закриване на индустриалните мощности. Тогава на напред във времето стои въпросът: Какво ще ги размени?!
Стефан Димитров заяви, че е водил публична преписка с и с искане за присъединение на област Хасково към обсега на Механизма за обективен преход за подкрепяне на най-засегнатите райони, преминаващи към „ зеления “ преход, който е главният финансов механизъм за обществени и частни устойчиви вложения през идващото десетилетие.
Григорова изрично поддържа Димитров и изясни, че повода за забавянето на договарянията за оптимално разширение на обсега е една: средствата по така наречен „ обективен преход “ са лимитирани и това води до понижаване на сумите за всяка една област.
Регион Хасково е заплашен от закриване на индустриални мощности, защото промишлеността няма да може да си разреши да заплаща повишаващите се цени на въглеродните квоти.
Прогнозите са те да доближат до 150 евро за звук. За запазването на бранша са нужни други възможности. За мен беше доста потребно да се срещна с опциите за произвеждане на „ зелен “ водород и разбирам, че това е иновация, която ще запази българската промишленост, разяснява Григорова.
На срещата двамата разясниха, че диалозите за присъединението на други области към Механизма би трябвало да се водят намерено. „ На масата “ е нужно да се слагат другите оферти за опазване на работните места, на индустриалния потенциал, както и на производството освен на химически артикули, само че и на електрическа енергия. И това е нужно, с цел да знаят хората от региона дали ще има какво да работят в бъдеще и да имат сигурност за фамилиите си.
За да се разходват дейно и по предопределение средствата би трябвало да има явен проект, който да включва освен минната промишленост, само че и химическата. При създаването му е значимо да се вземат поради наличните благоприятни условия, да се обсъдят всички гледни точки, с цел да може окончателното решение да бъде обосновано и трезво и да се пристъпи към осъществяването му.
Ние би трябвало да сме наясно дали ще прилагаме разновидността, който господин Стефан Димитров към този момент ползва – аргументирана и обоснована опция за въвеждане на ново екологично съгласно произвеждане или ще построяваме така наречен „ дребни нуклеарни реактори “ в комплекса „ Мини Марица изток “, което би било тясна алтернатива; дали ще използван тактиката да употребяваме газ и след 2050 година да се откажем и от тази технология. Към момента страната няма визия – уверена е Григорова.
Тя напомни срещата си със Стефан Димитров преди две години, когато той още веднъж повдигна въпроса за оцеляването на химическата промишленост по отношение на вноса на торове от страни отвън Европейски Съюз и непостижимите за промишлеността въглеродни квоти.
В отговор Димитров посочи, че предходната седмица Европейския парламент одобри резолюция, предвиждаща въвеждането на „ въглеродни мита “ при импорт в на химикали и торове, цимент, алуминий и други, създавани в страни с по-слаби климатични упоритости. Напълно реализируема и опцията за произвеждане на „ зелен “ амоняк – безапелационен бе ръководителят на работодателската организация в Хасково.
Той е уверен, че Eвpoпeйcĸитe фoндoвe щe пoдĸpeпят мaĸpoиĸoнoмичecĸитe пepcпeĸтиви зa бългapcĸaтa иĸoнoмиĸa. В този ред на мисли Димитров изясни, че от заложените в Πлaнa зa възcтaнoвявaнeтo нa Eвpoпa 750 млрд евро, България ще получи най-вече средства след Хърватия. През идващите години се чака страната ни да бъде бенефициент освен на 16,6 милиapдa eвpo, представляващи 27% oт БBΠ зa 2020 гoдинa, пo мнoгoгoдишнaтa финaнcoвa paмĸa зa пepиoдa 2021-2027 гoдинa, само че и на 7,5 милиapдa eвpo (12% oт БBΠ) бeзвъзмeздни cpeдcтвa oт вpeмeннaтa cxeмa зa финaнcиpaнe NехtGеnеrаtіоnЕU (NGЕU).
Правилното ориентиране само и единствено на тези средства и ефикасното им използване, може да докара до напредък на българската стопанска система от към най-малко 2 – 2.5% през идващите 10 години - съобщи ръководителят на КРИБ – Хасково Стефан Димитров. И подсети, че ресурсът на другите финансови принадлежности, може да завиши прогнозния % на растеж на стопанската система.
Възможности за преструктуриране на индустриалните мощности в избрани сфери на промишлеността има. И бъдещето е във водородната гражданска война - производството на „ зелен “ водород, от който се синтезира „ зелен “ амоняк без въглероден отпечатък. Ако желаеме да запазим химическата промишленост и препитанието на заетите в нея, би трябвало да приемем нововъведенията и страната да се насочи към построяването на водородни центрове. Това е методът България да резервира промишлеността си в синхрон с задачите на Европейската зелена договорка за климатично неутрална стопанска система до 2050 година - показа при започване на срещата Стефан Димитров. Той показа пред Григорова опциите за произвеждане на „ зелен “ амоняк, при който водородът, получен от водна електролиза, захранвана от сила от ВЕИ, замества водорода, получен от въглеводороди. И даде образец за реализацията на сходни планове в редица страни по света, използвани в разнообразни сфери.
Ваня Григорова приветства самодейността на ръководителя на КРИБ - Хасково да дава публичност на въпроса и да търси способи, по които да бъде непокътнато производството в Димитровград и работните места на хората в района, оповестява Блиц.
Важно е тази тематика да се сложи пред ръководещите, без значение кои ще бъдат те след изборите и да се вземе решение за съответни дейности. Има обаче въпроси, които би трябвало да бъдат изяснени, да вземем за пример: Кой ще направи тези вложения?; Каква ще бъде възвръщаемостта и има ли вероятност пред България да употребява тази технология? Решенията би трябвало да бъдат взети безусловно в този момент – разяснява Григорова. Тя напомни, че към този момент са наети консултанти, които да сформират проекти за закриване на индустриалните мощности. Тогава на напред във времето стои въпросът: Какво ще ги размени?!
Стефан Димитров заяви, че е водил публична преписка с и с искане за присъединение на област Хасково към обсега на Механизма за обективен преход за подкрепяне на най-засегнатите райони, преминаващи към „ зеления “ преход, който е главният финансов механизъм за обществени и частни устойчиви вложения през идващото десетилетие.
Григорова изрично поддържа Димитров и изясни, че повода за забавянето на договарянията за оптимално разширение на обсега е една: средствата по така наречен „ обективен преход “ са лимитирани и това води до понижаване на сумите за всяка една област.
Регион Хасково е заплашен от закриване на индустриални мощности, защото промишлеността няма да може да си разреши да заплаща повишаващите се цени на въглеродните квоти.
Прогнозите са те да доближат до 150 евро за звук. За запазването на бранша са нужни други възможности. За мен беше доста потребно да се срещна с опциите за произвеждане на „ зелен “ водород и разбирам, че това е иновация, която ще запази българската промишленост, разяснява Григорова.
На срещата двамата разясниха, че диалозите за присъединението на други области към Механизма би трябвало да се водят намерено. „ На масата “ е нужно да се слагат другите оферти за опазване на работните места, на индустриалния потенциал, както и на производството освен на химически артикули, само че и на електрическа енергия. И това е нужно, с цел да знаят хората от региона дали ще има какво да работят в бъдеще и да имат сигурност за фамилиите си.
За да се разходват дейно и по предопределение средствата би трябвало да има явен проект, който да включва освен минната промишленост, само че и химическата. При създаването му е значимо да се вземат поради наличните благоприятни условия, да се обсъдят всички гледни точки, с цел да може окончателното решение да бъде обосновано и трезво и да се пристъпи към осъществяването му.
Ние би трябвало да сме наясно дали ще прилагаме разновидността, който господин Стефан Димитров към този момент ползва – аргументирана и обоснована опция за въвеждане на ново екологично съгласно произвеждане или ще построяваме така наречен „ дребни нуклеарни реактори “ в комплекса „ Мини Марица изток “, което би било тясна алтернатива; дали ще използван тактиката да употребяваме газ и след 2050 година да се откажем и от тази технология. Към момента страната няма визия – уверена е Григорова.
Тя напомни срещата си със Стефан Димитров преди две години, когато той още веднъж повдигна въпроса за оцеляването на химическата промишленост по отношение на вноса на торове от страни отвън Европейски Съюз и непостижимите за промишлеността въглеродни квоти.
В отговор Димитров посочи, че предходната седмица Европейския парламент одобри резолюция, предвиждаща въвеждането на „ въглеродни мита “ при импорт в на химикали и торове, цимент, алуминий и други, създавани в страни с по-слаби климатични упоритости. Напълно реализируема и опцията за произвеждане на „ зелен “ амоняк – безапелационен бе ръководителят на работодателската организация в Хасково.
Той е уверен, че Eвpoпeйcĸитe фoндoвe щe пoдĸpeпят мaĸpoиĸoнoмичecĸитe пepcпeĸтиви зa бългapcĸaтa иĸoнoмиĸa. В този ред на мисли Димитров изясни, че от заложените в Πлaнa зa възcтaнoвявaнeтo нa Eвpoпa 750 млрд евро, България ще получи най-вече средства след Хърватия. През идващите години се чака страната ни да бъде бенефициент освен на 16,6 милиapдa eвpo, представляващи 27% oт БBΠ зa 2020 гoдинa, пo мнoгoгoдишнaтa финaнcoвa paмĸa зa пepиoдa 2021-2027 гoдинa, само че и на 7,5 милиapдa eвpo (12% oт БBΠ) бeзвъзмeздни cpeдcтвa oт вpeмeннaтa cxeмa зa финaнcиpaнe NехtGеnеrаtіоnЕU (NGЕU).
Правилното ориентиране само и единствено на тези средства и ефикасното им използване, може да докара до напредък на българската стопанска система от към най-малко 2 – 2.5% през идващите 10 години - съобщи ръководителят на КРИБ – Хасково Стефан Димитров. И подсети, че ресурсът на другите финансови принадлежности, може да завиши прогнозния % на растеж на стопанската система.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ