Помните ли как любимецът на децата Сънчо стана причина за народно недоволство?
Една от най-разпознаваемите и, най-малко едно време, обичани стратегии на националната телевизия си остава „ Лека нощ, деца! “. Повече известна като „ Сънчо “. Да, на днешните деца несъмнено им наподобява като някаква страховита отживялост. Може и да са прави – горкият старомоден Сънчо няма никакъв късмет против лъскавите му съперници като Маккуин Светкавицата, Спайдърмен или всеможещите феи от Уинкс. Но за децата от 70-те и 80-те години Сънчо значи доста. Не единствено тъй като беше надали не единственият анимационен персонаж на екрана.
Просто Сънчо е знак на едно нехайно детство, изпълнено с игри до измежду нощ. Точно по този начин – децата се прибираха запъхтени в осем без 10, с цел да изгледат следващия епизод на „ Педя човек “, а по-късно изхвърчаха още веднъж на открито, с цел да продължат да се гонят с правилните си другарчета.
Първото издание на „ Лека нощ, деца “ е през декември 1962 година
В рубриката се описват обичани български национални приказки. Героите пък са също добре познати – Кума Лиса, Зайо Байо, Баба Меца, Кумчо Вълчо, Педя-човек, Гинко-Пружинко, Макс и Мориц и доста други. Детските сериали, които минават през „ Лека нощ, деца! “ стават обичани и на дребни, и на огромни – като се стартира от безконечната съветска класика „ Ну, погоди! “, мине се през култновата френска поредност „ Барбароните “ и се стигне до международния шлагер „ Банани с пижами “.
Изключително обичана на всички е и песничката на Сънчо, текстът на която е написан от Димитър Спасов, а музиката от Петър Ступел. Именно тя звучи на фона на другите телевизионни „ шапки “, които се излъчват първоначално и края на всеки епизод от поредицата. През 1993 година обаче Българска национална телевизия, в опит да потвърди, че е в крайник с времето и ще смени безусловно всичко отпреди 1989 година, взема решение да махне остарялата шапка и да постави нова и по-модерна.
Груба неточност, доста груба! Вълната на неодобрение от страна на деца и родители е ужасяващо огромно. Всекидневно на „ Сан Стефано “ 29 идват гневни писма, тогава е-поща нямаше. Във всевъзможни излъчвания с телефонен достъп на феновете се визира тематиката „ Сънчо “. Бунтът е толкоз огромен, че модернистите от Българска национална телевизия бързо подвиват опашка и връщат остарялата шапка.
