Една от най-младите професии – оператор по безопасността в роботакси

Една от най-младите специалности – оператор по сигурността в роботакси – ще изчезне толкоз скоро, колкото се е появила (снимка: CC0 Public Domain)

Това е специалността с вероятно най-кратък живот всред всички: лидер на робо-такси. На процедура той не е лидер, а е „ оператор по сигурността “. Професията съществува неотдавна – и ще изчезне скоро, тъй като автоматизацията на колите напредва с шеметни темпове.

Когато Лиу Янг стартира работа като оператор по сигурността на роботакси, открива, че му е мъчно да се върне към шофирането на личната си кола. „ Инстинктивно тръгвах към пътническата седалка. Или когато карах, чаках колата да стопира сама “, споделя 33-годишният гражданин на Пекин. Той се е включил към китайския софтуерен колос Baidu през януари 2021 година

Безпилотни таксита към този момент щъкат из Сан Франциско и Финикс в Съединени американски щати или Шенжен в Китай. Но неведнъж роботакситата към момента се „ карат “. Например, китайското държавно управление изисква наличието на човек в колата, даже и да не управлява по какъв начин се движи тя. Лиу е един от стотиците оператори по сигурността, които Baidu наема. Помежду си въпреки всичко те се назовават „ водачи “.
още по темата
Лиу е приключил образование в областта на човешките запаси, само че не и за актуалната си работа. Винаги обаче е обичал да кара. В една от предходните си позиции даже е бил водач на своя началник. Когато чул за технологиите за независимо ръководство, любознанието му го подтикнало да потърси сходни работни места онлайн и да кандидатства.

Днес Лиу „ кара “ роботакси пет дни в седмицата в парка Шуганг, някогашна електроцентрала с повърхност от 3,3 квадратни благи в Пекин, която е преустроена в туристическа атракция, откакто послужи като спортно място за Зимните олимпийски игри през 2022 година Колата му не може да напуща парка, който е избран като пробна зона за роботаксита, тъй че пасажерите му нормално са чиновници, които работят там, или туристи, посещаващи зоната през уикендите.

Но Лиу би трябвало да намерения за идващите си кариерни стъпки, защото работата му евентуално ще изчезне до няколко години. Той е минал през няколко модела роботаксита и промени в политиката в своята 19-месечна кариера като оператор по сигурността.

През април 2021 година Baidu получи лиценз, който ѝ дава право да сложи оператора по сигурността на предната пътническа седалка, вместо на шофьорската седалка (само в границите на парка), а единствено преди броени дни компанията показа най-новия си модел роботакси, чийто волан може да се смъква. Очаква се да влезе в употреба през 2023 година

В свое изявление пред MIT Technology Review Лиу споделя, че мечтае да продължи да работи в областта на роботакситата и отсега нататък.

Лиу Янг, лидер на роботакси, се надява да остане в промишлеността на самостоятелните коли и откакто специалността му изчезне (снимка: Baidu/MIT)

Как реши да станеш оператор по сигурност на самоуправляващо се такси?

Беше напълно инцидентно. Навремето, когато паркирах колата за един мой началник, не знаех какво е самоуправление и видях, че колата му има функционалност за самостоятелно паркиране. Бях свръх-любопитен. Наистина е забавно, когато ние, елементарните хора, го опитваме за първи път. След това желаех да знам повече.

От какъв брой време караш?

12-13 години.

Помниш ли по какъв начин мина изявлението?

Бях извънредно нервозен, когато отидох на изявлението. Имахме два кръга, изявление лице в лице и пътен тест. Мисля, че пътният изпит за [оператор на] кола с самостоятелно шофиране е по-труден от пътния изпит за приемане на шофьорска брошура. Когато се учите по какъв начин да шофирате, би трябвало да погледнете наляво, надясно и огледалото за назад виждане; само че когато вършиме тест [за Baidu], би трябвало да обърнете внимание на всички направления, както и какво прави всяка кола пред или зад вас. Може би ненадейно ще смени платното и ще ви удари.

Какъв е твоят дневен график като оператор по сигурност?

Работата стартира в 10 часа и продължава до 18 часа. Прекарвам приблизително седем часа в колата всеки ден. Тъй като сме комерсиални транспортни средства, би трябвало да сме сигурни, че постоянно има налични коли, когато пасажерите ги поръчат. Така че ние [шофьорите] се редуваме да обядваме, нормално сред 11 и 13 часа. Ако в този ден е имало доста пътувания и батерията би трябвало да се презареди, ще презаредим колата, до момента в който обядваме.

За какво отговаряш, когато си в самостоятелната кола, откакто в действителност не я караш?

Когато съм на шофьорското място, внимавам за пътя и по-късно отправям колата, в случай че има някакъв проблем. Когато съм на пътническата седалка, обръщам повече внимание на покрайнините към колата, да вземем за пример през огледалото за назад виждане. Тъй като нямам достъп до кормилото, може да приказвам с облачните оператори (Baidu Apollo разполага с облачни оператори, т.е. такива, които следят отдалечено и са подготвени да поемат контрола над роботакси при положение на проблем – б.р.).

Какво беше възприятието, когато за първи път стартира работа?

Тъй като в никакъв случай не съм бил в самоуправляваща се кола, се тормозих, когато за първи път започнах тази работа, тъй като не бях този, който я контролираше. Когато правеше завой, може би аз [като шофьор] щях да завъртя кормилото ненапълно, само че колата завиваше по друг метод. Колата обаче следва законово изискваните траектории, до момента в който когато караме сами, може понякога да пресечем завоите или да пресечем плътната линия. Така че пътищата, по които бихме поели, са разнообразни. Имах прочут боязън, само че в действителност беше безвредно.

Сега, откакто работиш като оператор по сигурност от година и половина, чувстваш ли се необичайно да се върнеш да караш личната си кола?

В началото не можах да привикна. След края на работния ден, когато се върнех в личната си кола, се държах с нея като със самоуправляваща се кола. Понякога, когато стигнех до колата си, инстинктивно отивах на пътническата седалка. Или пък при каране чаках колата да стопира сама. И тогава разбрах, че не е вярно. Но последователно привикнах и по-късно се върнах към естественото.

Откакто возиш пасажери в колата си, промени ли се професионалният ти опит?

В предишното бях самичък. Карах колата, преглеждах я по през целия ден. Но в този момент, откогато започнахме комерсиалната активност, се срещам с разнообразни хора всеки ден, а разнообразието от пасажери прави работата по-малко суха от преди. Тъй като всички са любопитни по отношение на независимото шофиране, те желаят да беседват и да задават въпроси.

Колко пасажери има дневно?

Средно 10 до 15 карания. И нормално се возят по един или двама пасажери. Пътуванията не престават към четири или пет минути.

Някой в миналото съмнявал ли се е в сигурността на колата и желал ли е да я управлявате ръчно?

Не, само че има мнозина, които се интересуват от колата и желаят сами да я карат. Те питат дали могат да седнат на шофьорското място и аз споделям – не.

Има ли доста хора, които желаят да бъдат на шофьорското място?

Трийсет %.

Тъй като с сътрудниците всеки ден сте затворени в парка, изучихте ли региона в елементи? Не ви е ли скучно?


Не бих споделил, че е скучно, само че познавам доста добре улиците в Шуганг. Знам на кои кръстовища има възможност да има сляпа зона за естествените коли, които да ни попречат на работата, или къде са по-склонни да минават пешеходците. Вероятно знам повече за тях от хората, които посещават Шуганг.

Как се чувстваш на тази работа? Смяташ ли, че оказваш въздействие върху развиването на технологията за независимо ръководство?

Тъй като с сътрудниците сме в колата всеки ден, можем да идентифицираме повече проблеми и да ги докладваме по-късно. Ние оказваме помощ на софтуерните отдели да са в крайник с това, което се случва с колите всекидневно, на пътя, и какви проблеми би трябвало да бъдат позволени.

Целта на самоуправлението е да се отстрани всеки лидер или оператор по сигурността. Да кажем, че след една година или пет години към този момент няма потребност от оператор по сигурност. Какъв е твоят кариерен проект за това време?

Искам да остана в тази промишленост. Имам огромни очаквания за нея и доста я одобрявам. Влязох в тази промишленост, тъй като бях любопитен, и в този момент към момента имам вяра, че е напредничава и мощна. Мисля, че е доста футуристично.

Ако мога да имам повече време да се модернизирам, желая да науча повече от техническата страна, като технологиите за данни. Другата мисъл, която ми хрумна, беше, че със знанията и опита, които имам от вършенето на тази работа толкоз дълго време, мога да обуча нови хора, хора в други браншове, да научат за независимото шофиране. Все още желая да остана в самоуправлението.