Колко французи се завърнали от Русия?
Една от най-мащабните военни акции в цялата история на войните до ХХ век, несъмнено, бил походът на Наполеон в Русия през 1812 година
На 24 юни 1812 година императорът прекосил със своята Велика войска река Неман, навлязъл в съветска територия и поел към Москва. Когато тази войска 5 месеца по-късно достигнала по противоположния път съветските граници, от нея били оживели единствено жалки остатъци. За този заплашителен погром изиграли роля студовете, партизанската война, неприятната екипировка на френската войска за съветските климатични условия – и, несъмнено, най-много мъжеството на съветските бойци и геният на пълководците, които ги предвождали.
Но какви, всъщност, били загубите на Наполеон? Различни историци са на друго мнение по този въпрос – от 200 до 300 хиляди убити, сред 100 и 200 хиляди пленници. В края на похода единствено 20 хиляди души, измежду тях 2500 офицери, можели да продължат службата си.
Колко огромни били загубите в действителност, в действителност е доста мъчно да се дефинира. Нямало постоянно поддържани описи на персоналния състав, а колкото имало, били изгубени. Освен това Великата войска получавала подкрепления, а други елементи били връщани назад. Не е известно и какъв брой бойци дезертирали. Също не е ясна и съдбата на огромния брой цивилни, които придружавали армията. Затова и всички числа се основават единствено върху теоретични разсъждения.
Според едни от най-задълбочените проучвания, общият брой на бойците във всички френски и съюзнически им сили, опериращи от юни до декември 1812 г. източно от река Неман, бил между 550 и 600 хиляди души. От този брой единствено 120 хиляди се завърнали у дома- измежду тях били 20 хиляди минали назад границата дружно с Наполеон, върналите се по-рано поради заболявания или рани, оживелите в плен. Към това някои прибавят към 50 хиляди бойци, които дезертирали още в началото на акцията или офейкали по-късно, когато към момента имали опция за това.
Сред оживелите броят на самите французи бил най-вече 35 хиляди души. Корпусите, които Австрия и Прусия дали на Наполеон за войната срещу Русия и наброявали 30 хиляди и 20 хиляди души, потърпевши относително малко. Прусите охранявали фланга на френската войска в Прибалтика, а австрийците – в Галисия. На 20 декември пруският главнокомандващ Лудвиг Йорк декор Вартенбург подписал конвенция с руснаците в град Тауроген, съгласно която неговите войски стартират да поддържат неутралитет. Това била първата стъпка на Прусия за присъединение към съперниците на Наполеон.
От 96 хиляди поляци в армията на Наполеон останали живи 24 хиляди, от 32 хиляди баварци – 4 хиляди, от 15 хиляди вюртембергци – едвам 300 души, от 80 хиляди италианци – единствено 5 хиляди. Освен това, десетки хиляди умрели месеци след края на похода от коремен тиф, туберкулоза и психологическите резултати от страшните съветски условия.
Една от точните числа, които са известни, е броят на пленниците – 100 хиляди души, множеството от които умрели от рани, заболявания и мраз. Сравнително прецизен е броят на оживелите измежду тях 20 хиляди души, които се завърнали във Франция през 1814 година.
Това значи, че общо към 400 хиляди французи и техни съюзници починали в Русия. От тях единствено 100 хиляди паднали в битка. Останалите умрели от рани, заболявания, апетит, мраз и изтощение. Към тях се прибавят десетки хиляди цивилни, които починали по време на похода.
Загубите от съветска страна са най-вече по време на сражения и обособени въоръжени конфликти, защото руснаците, естествено, били добре екипирани за личната си студена зима. Смята се, че съветските загуби са общо към 1/3 от френските.
–
