НИНКН решава за археологията под Бетонния мост, под риск ли е целият проект за 200 млн. лева?
Една от най-критикуваните институции по отношение на спазването на периоди у нас – НИНКН, ще вземат финалното решение какво да е бъдещето на археологията под Бетонния мост.
Прочетете още
Спасителните археологически изследвания към този момент са приключени, като те са признати от Експертна комисия. Тя е предложила работният план за находките да бъде координиран по реда на Закона за културното завещание, като се съобразят с разкритата археология. Това значи, че вложителят, в тази ситуация НКЖИ - би трябвало да извърви съгласувателна процедура с Националния институт за недвижимо културно завещание.
Специалистите там ще излязат с наставление дали разкритите структури да бъдат експонирани или демонтирани.
" Ние сме приели, че изследването е завършило и по предварителна оценка структурите са с признаци на недвижима културна полезност. При съгласуването НИНКН би трябвало да решат какво тъкмо да се случи ", разясняват членове на комисията пред наш кореспондент.
Това неимоверно ще се отрази съществено на периодите за завършването на жп линиите и като цяло на плана за жп възел Пловдив. Представителят на компанията реализатор „ Трейс груп холд ” Николай Иванов съобщи пред TrafficNew s, че решенията за бъдещето на археологията нямат отношение към Бетонния мост.
„ Въпросните действия нямат отношение към периодите за стартирането на Бетонния мост, който върви по линейния график. Със сигурност обаче археологическите изследвания въздействат върху построяването на жп инфраструктурата в региона и свързването на релсите ”, съобщи Иванов.
Реконструкцията на Бетонния мост е част от плана за пробива под Централна гара, чиято стойност е близо 100 млн. лв.., който е финансиран от „ Механизма за обвързвана Европа ” 2014 -2020 година. Вече в предишния програмен интервал България притегли близо 200 млн. лв. за " Развитие на железопътен възел Пловдив ". Другата позиция бе за модернизацията на жп инфраструктурата в целия район.
Крайният период за всички действия бе 2023 година, само че той бе продължен до края на 2025 година. По проект всички строително-монтажни действия трябваше да приключат до лятото на 2025 година, а до края на годината те да се отчетат пред Европейската комисия.
С новите спънки и потребността от координиране на плана за археологията, то това слага под сериозен риск приключването на дейностите по жп възел Пловдив в период. В най-лошия сюжет то това би довело до връщането на всички средства по жп възел Пловдив на Европейска комисия. От друга страна това ще провали и втория стадий на плана, който е заложен в този програмен интервал. Той е за над 100 млн. лв. и за повдигането на жп линиите сред Централна гара и гара Филипово.
Поради това в най-кратки периоди НИНКН и НКЖИ би трябвало да изчистят всички спънки около плана, защото шансът да се изгубят стотици милиони евро, а други да не бъдат привлечени е действителен.
Прочетете още
Спасителните археологически изследвания към този момент са приключени, като те са признати от Експертна комисия. Тя е предложила работният план за находките да бъде координиран по реда на Закона за културното завещание, като се съобразят с разкритата археология. Това значи, че вложителят, в тази ситуация НКЖИ - би трябвало да извърви съгласувателна процедура с Националния институт за недвижимо културно завещание.
Специалистите там ще излязат с наставление дали разкритите структури да бъдат експонирани или демонтирани.
" Ние сме приели, че изследването е завършило и по предварителна оценка структурите са с признаци на недвижима културна полезност. При съгласуването НИНКН би трябвало да решат какво тъкмо да се случи ", разясняват членове на комисията пред наш кореспондент.
Това неимоверно ще се отрази съществено на периодите за завършването на жп линиите и като цяло на плана за жп възел Пловдив. Представителят на компанията реализатор „ Трейс груп холд ” Николай Иванов съобщи пред TrafficNew s, че решенията за бъдещето на археологията нямат отношение към Бетонния мост.
„ Въпросните действия нямат отношение към периодите за стартирането на Бетонния мост, който върви по линейния график. Със сигурност обаче археологическите изследвания въздействат върху построяването на жп инфраструктурата в региона и свързването на релсите ”, съобщи Иванов.
Реконструкцията на Бетонния мост е част от плана за пробива под Централна гара, чиято стойност е близо 100 млн. лв.., който е финансиран от „ Механизма за обвързвана Европа ” 2014 -2020 година. Вече в предишния програмен интервал България притегли близо 200 млн. лв. за " Развитие на железопътен възел Пловдив ". Другата позиция бе за модернизацията на жп инфраструктурата в целия район.
Крайният период за всички действия бе 2023 година, само че той бе продължен до края на 2025 година. По проект всички строително-монтажни действия трябваше да приключат до лятото на 2025 година, а до края на годината те да се отчетат пред Европейската комисия.
С новите спънки и потребността от координиране на плана за археологията, то това слага под сериозен риск приключването на дейностите по жп възел Пловдив в период. В най-лошия сюжет то това би довело до връщането на всички средства по жп възел Пловдив на Европейска комисия. От друга страна това ще провали и втория стадий на плана, който е заложен в този програмен интервал. Той е за над 100 млн. лв. и за повдигането на жп линиите сред Централна гара и гара Филипово.
Поради това в най-кратки периоди НИНКН и НКЖИ би трябвало да изчистят всички спънки около плана, защото шансът да се изгубят стотици милиони евро, а други да не бъдат привлечени е действителен.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ