Семизовата къща в Русе е в критично състояние, основите й пропадат
Една от най-изящните къщи на Русе, благосъстоятелност на Общината, е на път да се унищожи напълно до момента в който се намерят средства за нейното поправяне
Община Русе от дълго време има планова подготвеност за осъществяване на профилирани консервационно-реставрационни действия на постройката на ул. „ Иван Вазов “ №15 (Семизовата къща), която съставлява архитектурна и художествена недвижима културна полезност с категория „ национално значение”.
Състоянието на постройката към сегашния миг може да се дефинира като сериозно. Наблюдава се отчасти слягане в основите, вследствие от овлажняване на земната основа и отчасти проваляне на льосовия масив.
Изготвеният план за консервация и реституция включва комплекс от ограничения по екстериора и интериора на постройката и прилежащото ѝ дворно пространство, които целят както възстановяване на положението им, по този начин и попречване на бъдещо увреждане и загуба на истински детайли и материали.
Предвидените строително-ремонтни и консервационно-реставрационни работи включват четири стадия на осъществяване:
Първи стадий – Изпълнение на покривните ремонтни работи; Сваляне на компрометираните фасадни мазилки, вътрешната сутеренна мазилка; Демонтиране на дворната настилка, Изпълнение на изкопните работи по отношение на градивното подсилване, външната отвесна хидроизолация по сутеренния дувар и външните съоръжения, Изпълнение на градивните укрепителни мероприятия; Изграждане на стълбищата към сутерена; Монтаж на външните и вътрешните съоръжения, Полагане на външната отвесна хидроизолация по сутеренния зид; Монтаж на осушителните водачи, засипване и трамбоване на изкопите;
Изпълнение на водоплътната стоманобетонова основа на тротоара.
Втори стадий – Консервация и реституция на външни стълбища и фасади, включително каменоделските работи и полагане на новите мазилки; Доизграждане на тоалетните в сутерена, включително довършителните работи.
Трети стадий – Благоустрояване, включително полагане на плочника и озеленяване.
Четвърти стадий – Художествена реституция.
Процедурата за кандидатстване постанова притежателят на недвижимата културна полезност да показа декларация или различен документ, в сегашния случай – решение на Общинския съвет, удостоверяващ единодушието на притежателя за реализирането на консервационно-реставрационните действия.
Предстои през този месец общинските съветници в Русе да дадат своето единодушие Община Русе да кандидатства пред Министерството на културата за даване на целева финансова поддръжка за извършаване на консервационно-реставрационни действия на красивата русенска къща.
А каква е историята на дома на Иваница и Стефан Симеонови, построили този шедьовър на архитектурата?
Братята банкери от Русе Освен най-известните банкери в страната от годините след Освобождението те са и едни от най-богатите българи през XIX век. Иваница се занимава с търговия и когато тя се разраства, се реалокира от Търново в Русе, разкрива Вестник.
Стефан учи в Търговската гимназия в Свищов, където се дами за богата наследница и по този начин набира първичния си капитал. (Лукса Симеонова е братовчедка на Алеко Константинов и проф. Иван Шишманов.) След Освобождението Иваница пък става общински консултант, кмет на града, а след това и подпредседател на Народното събрание. Този пост, както и околните им контакти със Стефан Стамболов и Константин Стоилов, изиграват основна роля в развиването на двамата. Докато Иваница гради политическа кариера, Стефан се занимава с бизнес. С помощта на информациите на брат си, който е в течение на най-важните стопански въпроси за страната, делата им процъфтяват. Те вършат финансов удар с концесията за строителството на жп линията София – Роман. По-късно двамата основават и Българска комерсиална банка, в която се влива съществуващата към този момент банка „ Братя Симеонови “. Институцията печели търговете за строителството на жп линии в страната, обвързана е със сключваните заеми на България. Фалира, когато държавното управление стопира градежа на един от огромните жп планове под натиска на Европа - линията Горна Оряховица - Велико Търново, финансиран напълно от братята.
Симеонови са известни и с дарението от 50 000 златни лв. за изграждане на „ Статуята на Свободата “ в Русе, по план на италианския ваятел Арнолдо Цоки. Двамата са оставили на дунавския град и едни от най-красивите здания в бароков жанр. Семизовата къща
Връщайки се на Семизовата къща, би трябвало първо да споменем, че това е домът на Стефан и брачната половинка му Лукса. Построил я през 1892 година, като се доверил на архитекта от Австрия Лудвиг Мейер. От брака им се родили две дъщери – Олга, дамата на Сирак Скитник, и Евгения, брачна половинка на полк. Атанас Семизов, воин от Дойран, част от отечественофронтовската власт. Евгения се изявявала като активистка в женското придвижване в Русе и настанила в родния си дом партийния клуб на сдружение „ Славянка “. Неговите членки дошли от села и паланки и защото не били чували за Стефан Симеонов, стартират да назовават къщата Семизова.
Сградата е изтъкнат пример на русенската градска къща от годините след Освобождението и първото замогване на българите. В началото богатите русенци строили едноетажни домове с солидни каменни основи и тухлени стени. Разполагали ги в необятен озеленен двор. Домът на банкера прилича вида „ палацо “, като западноевропейското въздействие надвива освен във връзка с външния дизайн, само че и при разпределението на пространствата и подредбата. Мансарден покрив, дебели стени, високи тавани са част от главните характерности и те са отличителни и за други домове на русенската аристокрация. След 1944 година става държавна, а през днешния ден е общинска благосъстоятелност.
Община Русе от дълго време има планова подготвеност за осъществяване на профилирани консервационно-реставрационни действия на постройката на ул. „ Иван Вазов “ №15 (Семизовата къща), която съставлява архитектурна и художествена недвижима културна полезност с категория „ национално значение”.
Състоянието на постройката към сегашния миг може да се дефинира като сериозно. Наблюдава се отчасти слягане в основите, вследствие от овлажняване на земната основа и отчасти проваляне на льосовия масив.
Изготвеният план за консервация и реституция включва комплекс от ограничения по екстериора и интериора на постройката и прилежащото ѝ дворно пространство, които целят както възстановяване на положението им, по този начин и попречване на бъдещо увреждане и загуба на истински детайли и материали.
Предвидените строително-ремонтни и консервационно-реставрационни работи включват четири стадия на осъществяване:
Първи стадий – Изпълнение на покривните ремонтни работи; Сваляне на компрометираните фасадни мазилки, вътрешната сутеренна мазилка; Демонтиране на дворната настилка, Изпълнение на изкопните работи по отношение на градивното подсилване, външната отвесна хидроизолация по сутеренния дувар и външните съоръжения, Изпълнение на градивните укрепителни мероприятия; Изграждане на стълбищата към сутерена; Монтаж на външните и вътрешните съоръжения, Полагане на външната отвесна хидроизолация по сутеренния зид; Монтаж на осушителните водачи, засипване и трамбоване на изкопите;
Изпълнение на водоплътната стоманобетонова основа на тротоара.
Втори стадий – Консервация и реституция на външни стълбища и фасади, включително каменоделските работи и полагане на новите мазилки; Доизграждане на тоалетните в сутерена, включително довършителните работи.
Трети стадий – Благоустрояване, включително полагане на плочника и озеленяване.
Четвърти стадий – Художествена реституция.
Процедурата за кандидатстване постанова притежателят на недвижимата културна полезност да показа декларация или различен документ, в сегашния случай – решение на Общинския съвет, удостоверяващ единодушието на притежателя за реализирането на консервационно-реставрационните действия.
Предстои през този месец общинските съветници в Русе да дадат своето единодушие Община Русе да кандидатства пред Министерството на културата за даване на целева финансова поддръжка за извършаване на консервационно-реставрационни действия на красивата русенска къща.
А каква е историята на дома на Иваница и Стефан Симеонови, построили този шедьовър на архитектурата?
Братята банкери от Русе Освен най-известните банкери в страната от годините след Освобождението те са и едни от най-богатите българи през XIX век. Иваница се занимава с търговия и когато тя се разраства, се реалокира от Търново в Русе, разкрива Вестник.
Стефан учи в Търговската гимназия в Свищов, където се дами за богата наследница и по този начин набира първичния си капитал. (Лукса Симеонова е братовчедка на Алеко Константинов и проф. Иван Шишманов.) След Освобождението Иваница пък става общински консултант, кмет на града, а след това и подпредседател на Народното събрание. Този пост, както и околните им контакти със Стефан Стамболов и Константин Стоилов, изиграват основна роля в развиването на двамата. Докато Иваница гради политическа кариера, Стефан се занимава с бизнес. С помощта на информациите на брат си, който е в течение на най-важните стопански въпроси за страната, делата им процъфтяват. Те вършат финансов удар с концесията за строителството на жп линията София – Роман. По-късно двамата основават и Българска комерсиална банка, в която се влива съществуващата към този момент банка „ Братя Симеонови “. Институцията печели търговете за строителството на жп линии в страната, обвързана е със сключваните заеми на България. Фалира, когато държавното управление стопира градежа на един от огромните жп планове под натиска на Европа - линията Горна Оряховица - Велико Търново, финансиран напълно от братята.
Симеонови са известни и с дарението от 50 000 златни лв. за изграждане на „ Статуята на Свободата “ в Русе, по план на италианския ваятел Арнолдо Цоки. Двамата са оставили на дунавския град и едни от най-красивите здания в бароков жанр. Семизовата къща
Връщайки се на Семизовата къща, би трябвало първо да споменем, че това е домът на Стефан и брачната половинка му Лукса. Построил я през 1892 година, като се доверил на архитекта от Австрия Лудвиг Мейер. От брака им се родили две дъщери – Олга, дамата на Сирак Скитник, и Евгения, брачна половинка на полк. Атанас Семизов, воин от Дойран, част от отечественофронтовската власт. Евгения се изявявала като активистка в женското придвижване в Русе и настанила в родния си дом партийния клуб на сдружение „ Славянка “. Неговите членки дошли от села и паланки и защото не били чували за Стефан Симеонов, стартират да назовават къщата Семизова.
Сградата е изтъкнат пример на русенската градска къща от годините след Освобождението и първото замогване на българите. В началото богатите русенци строили едноетажни домове с солидни каменни основи и тухлени стени. Разполагали ги в необятен озеленен двор. Домът на банкера прилича вида „ палацо “, като западноевропейското въздействие надвива освен във връзка с външния дизайн, само че и при разпределението на пространствата и подредбата. Мансарден покрив, дебели стени, високи тавани са част от главните характерности и те са отличителни и за други домове на русенската аристокрация. След 1944 година става държавна, а през днешния ден е общинска благосъстоятелност.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ