Ето защо Стоичков и Балъков са стигнали до бой в САЩ
Една от най-емблематичните случки от лятото на 1994-а година – лятото, което промени вечно българския футбол, не се разиграва пред камерите, а зад кулисите, в съблекалнята. Там, където напрежението кипи най-силно, където характери се сблъскват, а страстите постоянно надвиват над разсъдъка. Случката сред Христо Стоичков и Красимир Балъков, двама от най-големите играчи в златното потомство на националния ни тим, е образец, който демонстрира не разкол, а тъкмо противоположното – какви характери, каква упоритост и каква мощна воля носеше оня състав.
Историята се случва по време на триумфалния път на България към полуфиналите на Световното състезание в Съединени американски щати. Мачът против Германия, денят на великото ни 2:1, на незабравимите голове на Лечков и Стоичков, на изгарящото предпочитание да потвърдим, че сме част от най-хубавите. Точно в този мач се заражда напрежението сред Камата и Ицо, както ги наричаше цяла България.
Балъков самичък споделя години по-късно по какъв начин се стига до спор, който прераства съвсем в пердах.
„ Срещу Германия той си биеше дузпите и фаловете. Подаде ми тази топка, която желаех да я вкарам. Тя щеше да влезе, само че се удари в страничната греда “, спомня си той.
Ситуация, която можеше да промени хода на мача още по-рано. Пропуснат късмет, който обаче стои на ръба на сантиметри. Стоичков, както постоянно, кипящ, пламнал, припрян, реагира бурно.
„ И като потегли след мен: „ Що не я вкарваш, аз какъв брой паса да ти дам? “. И аз му крещя: „ Ицо, стой бе!’ “, добавя Балъков.
Двамата не просто си разменят реплики, те безусловно тичат по терена освен против германците, само че и един против различен.
„ Цяло полувреме бяга след мен, ние играхме по-малко, в сравнение с си говорихме “, споделя Балъков с усмивка, само че тогава случката е всичко друго, само че не и приятна. Напрежението се придвижва в съблекалнята. Там, зад вратата, където няма аудитория, няма публицисти и няма място за превземки.
„ Накрая не можах да се сдържа и му крещя „ Само да влезем в съблекалнята, не знам къде би трябвало да се скриваш “. Първи влезе и аз се бях ядосал. Като влязохме, събух една обувка и взрив. Ударих едно шкафче. Тръгнах, те ни разтърваха “, разкрива той.
Нито дума повече до края на почивката. Само тежко дишане, погледи, които приказват повече от думи.
Треньорът Димитър Пенев вижда напрежението и, както Балъков признава, приготвя промяна и на двамата. Да извади в един от най-важните мачове двама от най-великите играчи на това потомство е тежко решение, което можеше да промени историята. И въпреки всичко Пенев се отхвърля, тъй като през второто полувреме България сподели своето великолепие.
Тук идва другата, по-важна част от историята. Не спорът, а уважението.
„ Тогава играехме за достойнството на България. Всичко бе за положителното на нашата страна. Христо е раздразним. Той доста искаше да отстраним Германия, аз също мощно желаех да продължим “.
Това не е битка на егота. Не е спор кой е по-голям. Това е конфликт на характери, роден от едно и също предпочитание – победа. И Балъков го споделя ясно:
„ Стоичков е най-големият български футболист до този миг и аз не се съпоставям с него. Радвам се, че сме играли дружно и с моите асистенции съм му оказал помощ да стане голмайстор на Световното състезание “.
Така историята за „ багра “ сред Стоичков и Балъков в действителност е история за пристрастеността и сърцето на едно потомство. Поколение, което играеше не за награди, не за прехвърляния, а за България.
А от време на време, с цел да постигнеш нещо велико, би трябвало да гориш. И когато две огнени души се срещнат, постоянно ще има искри. Но тези искри написаха най-великата страница в историята на българския футбол.
