Една от най-достойните за присмех характеристики на модерния местен демократичен

Една от най-достойните за подбив характерности на модерния локален „ либерален демократ “ е неговото туземно поклонение към западния хайлайф – политически, културен, стопански. Не става дума за умерени равнища на почитание или ентусиазъм от действителните образци за меритокрация и разцвет. Тук визираме явлението на дребния демократичен човечец, който съзира божества в силуетите на западните звезди и няма самообладание да насочи устни към подметките на всеки по-изявен и деен представител на „ развития свят “. Тези дни поклонниците от периферията имаха късмет за следващ път да осъзнаят в каква гротеска се е трансформирало „ това, което имаме като международен хайлайф “ и след обстойна вътрешна проверка на възгледите си да приключат със сектантското си боготворене към презокеанските „ умни и красиви “. А може би желаеме прекалено много от пристрастените към Netflix колекционери на тривиални обстоятелства за американската поп-култура? Дали въобще е допустимо хора, които третират действителността съгласно моралните кодове и цитати от „ Хари Потър “ да осъзнаят, че цялото нещо е жестока нелепост? Да вдървен, че огромна част от „ творчеството “ на „ определените “ и „ просветените “ от международните списания, екрани, реклами и билбордове елементарно може да се дефинира с онази хубава дума, с която преди дни български елементарен народен представител дефинира български евродепутат? При всички положения мотивът за просветление от тези дни си струваше. Става дума за годишната клоунада, позната като „ Мет церемония “ - претенциозно и помпозно събиране на „ елита на елита “ в Манхатън. Билетът за събитието е 35 хиляди $, масите стигат до 300 хиляди, а нахилените фамозни милионери са  повече, в сравнение с празненство на Джефри Епстийн в „ положителните дни “, отпреди ареста и „ самоубийството “ му. Репортажните фотоси от тазгодишната „ Мет церемония “ съставляват азбучник на позора, на грозното, отвратителното, нелепото, неуместното. Грачеща гротеска на стероиди. Естетиката на събитието е среща сред „ Игрите на глада “ и „ абитуриентския бал на Мечо “, полята с коктейл от шампанско за 1000 $ бутилката и най-евтиния махленски кетамин плюс малко лепило. Кошмарни костюми и обилни декори, милиони долари под формата на опънати устни, шии, чела, задни елементи и каквото се сетите още. Вулкан от грим и пластмаса, текстилни издевателства над стила. „ Мет церемония “-та в Манхатън може да накара „ пайнерската “ екстраваганца от Димитровград да наподобява умерена и приглушена, съвсем влиятелна. Почти. Такъв успех на гаврата с идеалите за хубост, класа и естетика може да се изроди единствено в сърцето на актуалния ляв и демократичен хайлайф. Всъщност, може би малко по-надолу от сърцето. В целия гнусничък безпорядък на милионерското съревнование за купата кой ще наподобява най-нагло непоносимо беше удивително да се следи най-малко един синхрон - сред жанр и наличие, сред хармония и идеология. Посланията отговаряха на своите създатели и техните клоунски костюми. Най-много внимание се отдели на младата крайнолява звезда на ръководещата в Съединени американски щати Демократическа партия Александра-Окасио Кортес и нейната рокля с надпис „ Данъци за богатите “. Много консервативни и десни хора я упрекнаха в двуличие. Казаха, че е гаф. Никакъв гаф не е. Това е цялата концепция зад карикатурни, само че ужасно сполучливи фигури като откритата социалистка Кортес. Няма закономерно обвиняване към нея, което да издържи в средата от умопомрачени медии. За тях тази „ млада вяра “ от Конгреса е „ кралица “ и „ богиня “. Лицемерието е известието. Подплатено с фрагментите, в които известните и облечени като идиоти посетители се разхождат без маски и обществена отдалеченост, а обслужващият личен състав стои постоянно маскиран и добродушно извършва заповеди на метри от тях. Издънката на богат жанр Кара Делевин, с история на меланхолия и феминизъм, „ грее “  в бяло и надпис, в който приканва „ патриархатът “ да бъде „ праснат “ откъм гърба. Провалилата се футболистка и последна активистка Меган Рапионе с надпис „ In Gay We Trust “. Трансджендърът от Холивуд Елън/Елиът Пейдж с взор, който като че ли ни изписва: „ Какво по дяволите направих със себе си! “ Някаква стара милионерка се хили с необятно отворена уста, а надписи по цялата  ѝ  нелепа рокля упорстват за „ Равни права за дамите “, до момента в който маскирани девойки от прислугата стоят спокойно до стената. Изобщо доста надписи, кой от кой по-нелеп и все в наложителния ракурс на „ обществената правдивост “. Наистина е мъчно да се реши кое беше по-грозно и гнусно на тазгодишната „ Мет церемония “. Костюмите, посланията, или откровената сегрегация сред маскирани чиновници и освободени от всевъзможни ограничения звезди? Може би всичко вкупом, то е и обвързвано. Това събитие въпреки всичко реализира нещо – съумя да „ хване “ и да покаже съвсем цялата бедност на модерния демократичен хайлайф. *** Владислав Апостолов е създател и публицист с дълготраен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник “Труд ”. Коментатор в bTV и БНР.