Една от най-дълго провеждалите се шоу програми е тази на

Една от най-дълго провеждалите се шоу стратегии е тази на живите скелети: необикновено слаби хора, родени с рядко генетично заболяване, или пък, които съзнателно поддържат тежестта си рисково едва, се демонстрират пред публиката за неин смут, развлечение, почуда…

Най-известният от тях е Айзък Спраг.

След поредност от участия в карнавали в родния си Масачузетс, Айзък Спраг оставя своя отпечатък в историята на пътуващите шоута като първообраза на Живия скелет – само че животът му отвън сцената е драматичен.

Ето неговата история:

На 26 години

Айзък Спраг е роден на 21 май 1841 година в Ийст Бриджуотър, Масачузетс. Нито един от родителите му няма някакви здравословни проблеми, нито пък Айзък през първите 12 години от живота си. Един ден обаче младежът стартира да получава конвулсии и макар положителния си вкус, отслабва бързо и непрекъснато.

Родителите му, паникьосани, викат редица лекари, само че никой от тях не може да диагностицира повода за положението му; един даже допуска, че е плувал прекалено много.

Каквато и да е повода, апетитът на Спраг си е здрав, само че самият той става все по-тънък и по-тънък – до момента в който в последна сметка не доближава тегло от едвам 20 кг. Висок е 167 см.

Той работи за татко си, обущар, по-късно бакалин, през по-голямата част от юношеството си. Но защото тежестта му непрекъснато пада, мъчно е да поддържа активност. Така, когато родителите му умират през 60-те години на 19 век, слабият млад мъж към този момент не е кадърен за работа и стартира да търси метод да обърне положението си в своя изгода.

Финиъс Барнъм

През 1865 година притежател на амбулантен карнавал вижда Айзък и му предлага работа. Въпреки че в началото отхвърля, той скоро осъзнава, че по този начин може да изкара постоянна издръжка с външния си тип. Затова взема решение да се насочи напряко към центъра на шоубизнеса по това време: Американският музей на Барнъм в Манхатън.

Финиъс Барнъм, непостижим шоумен, който революционизира концепцията за така наречен „ музей за 10 цента “ – центрове за забавление и морално образование на работническата класа – бе закупил мястото си на Бродуей в годината на раждането на Спраг.

Първоначално под името музея Скъдър, той добавя сбирката си от предмети с същинска научна стойност с восъчни скулптури, вълшебен представления, живи животни и други форми на известно тогава развлечение. В годината, когато Спраг дойде в Ню Йорк, музеят е претърпял пожар и Барнъм има обезверена потребност от нови реализатори и атракции.

Спраг подписва контракт с сътрудник и се среща с Барнъм, който сбито отбелязва: „ Доста слаб човек. “ Шоуменът несъмнено е усетил капацитет, тъй като незабавно му предлага работа за 80 $ на седмица (1320 $ през 2021 г.). Спраг заема мястото си измежду брадатите дами и великаните, привличайки любопитни зяпачи, нетърпеливи да видят Живия скелет.

През идващите три години слабият мъж е постоянен участник в програмата на музея. След това през 1868 година мястото още веднъж изгаря и Спраг едвам съумява да избяга жив от постройката. Вместо да рискува трети случай, Барнъм взема решение да изведе шоуто си на път и основава „ Великият пътуващ музей на Ф. Барнъм “ през 1870 година

Решен малко да си вземе отмора от шоубизнеса, Спраг се среща, ухажва и се дами за Тамар Мур, която е от прилежащия на родния му град Ийст Бриджуотър – Хансън.

Семейство Спраг живее спокоен домакински живот; Тамар ражда трима сина, всеки от които пораства до естествени здрави размери, а Айзък по-късно написа: „ Животът, който от време на време наподобява толкоз незабележим, че не си коства да се резервира, в този момент наподобява доста по-ценен. “

Но с тегло от едвам 18 кг., Спраг е прекомерно слаб, с цел да има постоянна работа, и към този момент със семейство, което би трябвало да устоя, той скоро още веднъж се връща при Барнъм – и последователно става любим на публиката в Съединените щати, Канада и Обединеното кралство.

Въпреки че се радва на постоянна популярност като „ Тънкия човек “ и „ Живия скелет “, Спраг не харесва живота в цирка и няколко пъти търси работа другаде. Но става и все по-слаб, като тежестта му в никакъв случай не надвишава 22 кг. Понякога би трябвало да носи шишенце с мляко на врата си, единствено с цел да остане безсънен и да поддържа тялото си подхранено през целия ден.

Финансовата му обстановка също не е блестяща макар положителните приходи от цирка, поради задължения от хазартните му привички, които го преследват през целия му живот. И по този начин, тъй като елементарно съумява да притегли навалица, Спраг се връща още веднъж и още веднъж в цирка, единствено с цел да свърже двата края.

Успехът му въодушевява многочислени имитатори, доста от които гладуват, с цел да реализиран нездравословни килограми и да си намерят място в шоубизнеса. Но също толкоз постоянно се появяват и други като Спраг, родени с редки генетични болести, които вършат невероятно придобиването и поддържането на здравословна физика.

След живот на многочислени медицински прегледи, Спраг е диагностициран с нападателна мускулна недоразвитост през 1882 година – заболяване, което предизвиква загуба на мускулна тъкан.

На идната година той се съгласява, че след гибелта му и в подмяна на 1000 $ Харвардското здравно учебно заведение ще може „ да разреже тялото ми и да направи аутопсия, с цел да разбере, в случай че е допустимо, за какво съм толкоз слаб; по-късно ще го… слагат в музея на колежа, където ще остане, само че към този момент ще ми би трябвало за мене си: не могат да го получат, до момента в който свърща с него. “

В последна сметка цялото напрежението му се отразява и Айзък У. Спраг умира от задушаване и в беднотия в Чикаго на 5 януари 1887 година – дни откакто, твърди се, е заложил 250 $, че няма да оцелее след идната събота.

Въпреки че не е ясно дали тялото на Спраг в действителност е отишло в Харвардското здравно учебно заведение за проучване, гробът му се намира в Хансън, Масачузетс, покрай града, където е роден.