БРИКС в песните на славеите на руската пропаганда
Една от обичаните ми басни, сътворени от славеи на пропагандата като Маргарита Симонян и основният агитационен славей - Соловьов е изказванието по какъв начин в международен мащаб се е надигнало едно ужасно придвижване - БРИКС, сплотяващо освен Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка ами и колкото да удържана опашката от искащи, които желаят да влязат в него.
Това световно, само че другояче анти-глобалистко придвижване щяло да вкара нова валута, която да види сметката на $ като аварийна валута и въобще щяло да сътвори големия стопански и политически контрапункт, който един път за постоянно да постави завършек на владичеството на " мръсните англосаксонци ".
Ако някой не е забелязал, съветската геополитика и в научните си и в псевдонаучните си версии, постоянно е подправена с обичайно количество расизъм. По времето на Империята са били ненавиждани германците. Знаем какво коства на съветския Императорски Дом включването в Първата международна война, което се базира извънредно на панславянски и просръбски сентименти, респективно на чисто расистка ненавист към германците от двете тогавашни централно европейски империи. Сега, по време на постсъветското възбуждане на съветския експанзионизъм, на дневен ред е омразата към " англо-саксонците ", която се базира отново на чист расизъм и чак по-късно на някакви други дълбоки съображения.
Та, на фона на фантазията на всякакви сбъркани политици и елементарни жители в фантазията си за смачкване на " англо-саксонската доминация ", съветските пропагандисти старателно експлоатират тематиката за БРИКС, като някакъв трепетликов прът за сърцето на англо-саксонския върколак. Само дето нещата стоят малко по-другояче.
Който има предпочитание да се упражни в занятие, което бихме могли да назовем " Статистиката - това е толкоз просто " (не е, но въпреки всичко не е и толкоз сложно), би могъл да се оправи с данните за търговията и стокообмена на Бразилия, като първа писмен знак от БРИКС. Ще научи несъмнено, че проклетите англо-саксонци от Съединени американски щати са главен търговски сътрудник на Бразилия, за разлика от Русия и Индия. Всъщност, комерсиалният стокообмен на Бразилия в границите на БРИКС е на процедура стокообмен с Китай.
И по този начин, износът на Бразилия през 2021 година с по-значимите търговски сътрудници на страната е както следва: за Китай - 31,3%; Съединени американски щати - 11,2 %; Аржентина - 4,2 %; Нидерландия - 3,3%; Чили - 2,5%; Сингапур - 2,1%; Южна Корея - 2,0%; Мексико - 2,0%; Япония - 2,0% и Испания - 1,9%. Това е 62,5% от износа на Бразилия. Останалото е " завързак " в дословния смисъл на думата.
Да забележим по какъв начин стоят нещата с вноса на Бразилия през 2021 година от по-големите страни - вносители: Китай - 22,8%; Съединени американски щати - 17,7%; Аржентина - 5,3%; Германия - 5,1 %; Индия - 3,1%; Русия - 2,7%; Италия - 2,5%; Южна Корея - 2,3%; Япония - 2,3%; Франция - 2,1%. Това са 65,9% от вноса на Бразилия. Виждаме, че Индия и Русия участват в " топ 10 " на вносителите в Бразилия, само че делът им е меко казано непретенциозен. И кой знае за какво, проклетите европейци и американци са се окопали доста добре във външната търговия на Бразилия, изключително като вносители.
Да погледнем и страната с последната писмен знак - Южна Африка (Republic of South Africa), " С " -то на БРИКС. Ами и там картината не дава отговор на радужните мечтания на славеите на съветската агитация. Пред 2021 година, главният експорт на Южна Африка е ориентиран към Китай - 11,79%; Съединени американски щати - 11,37%; Германия - 9,14%; Япония - 7,16%; Англия - 7,12%; Ботсвана - 3,8%; Мозамбик - 3,77%; Индия - 3,62%; Нидерландия - 3,61%; Белгия - 3,08%. Тези по-едри експортьори покриват общо 64,46% от износа на Южна Африка.
Вносителите в Южна Африка по данни за 2021 година са пък както следва: Китай - 11,79%; Германия - 11,37%; Съединени американски щати - 9,14%; Индия - 7,16%; Саудитска Арабия - 7,12%; Тайланд - 3,8%; Япония - 3,77%; Италия - 3,62%; Нигерия - 3,61%; Франция - 3,08%. Тези 10 вносители реализират 64,46 % от вноса в Република Южна Африка.
Според предварителни данни за март 2023 година износът на Южна Африка е максимален за Китай, Съединени американски щати, Германия и Япония, а максимален е вносът от Китай, Германия, Съединени американски щати, Индия и Нигерия.
Вижда се, че Русия изцяло отсъства от листата с предпочитаните сътрудници на Южна Африка. Там несъмнено участва икономическият исполин Китай, въпреки и с изравнени позиции със Съединени американски щати при експорта и с Германия при импорта. Индия има известно наличие, само че то се дължи в несравнимо по-голяма степен на старите търговски връзки на Южна Африка и Индия, още от времето на Британската империя, нежели на бурната предприемчивост на халтав конгломерат като БРИКС. Впрочем, в Южна Африка, видим дял от популацията са индийци, мигрирали там отново по времето на Британската империя.
Като стана дума за Индия, дано сторим труд да забележим по какъв начин стоят сметките при тази набираща скорост велика мощ. Най-едрите експортьори от Индия са: Съединени американски щати - 11,8%; Обединени арабски емирства - 6,4%; Китай - 5,8%; Бангладеш - 3,6%; Хонконг и Тайван - 2,9%; Сингапур - 2,7%; Англия - 2,6%; Нидерландия - 2,6%; Германия - 2,4%; Непал - 2,3%. Общо тези първи 10 в листата на експортьорите от Индия реализират 49,4% от експорта на страната.
Вносителите са както следва: Китай - 15,3%; Обединени арабски емирства - 7,6%; Съединени американски щати - 7,3%; Швейцария - 5,2%; Саудитска Арабия - 4,9%; Хонконг и Тайван - 3,2%; Сингапур - 3,2%; Южна Корея - 3,0%; Индонезия - 2,9%; Австралия - 2,6%. Държавите от този лист образуват 55,2% от вноса, реализиран в най-многолюдната демократична страна в света.
И най-после, измежду като обиколихме страните образуващи първата, последната и третата писмен знак на световното антиглобалистко чудовище БРИКС, да забележим по какъв начин стоят нещата с външната търговия на най-сериозния участник в конгломерата - Китайската национална република.
Износът на КНР е ориентиран на първо място към: Съединени американски щати - 17,2%; Хонконг и Тайван - 10,4 %; Япония - 4,9%; Южна Корея - 4,4%; Виетнам - 4,1%; Германия - 3,4%; Нидерландия - 3,0%; Индия - 2,9%; Англия - 2,6%; Малайзия - 2,3%. Тези 10 дестинации образуват 55,2% от износа на Китай и Русия не може да бъде открита измежду тях. Ако обаче обединим износа за обособените страни от Европейски Съюз ще получим друго впечатляващо число, което също не благоприятства осъществяването на фантазиите на Маргарита Симонян и останалите пропагандни славеи за световна борба сред БРИКС (разбирайте най-много Китай) и омразния " проведен Запад ".
Да забележим и вноса на наследниците на Поднебесната империя: Южна Корея - 8,0%; Япония - 7,7%; Съединени американски щати - 6,7%; Австралия - 6,1%; Хонконг и Тайван - 5,8%; Германия - 4,5%; Бразилия - 4,1%; Малайзия - 3,7%; Виетнам - 3,4%; Русия - 2,9%. Тези " топ 10 " вносители обезпечават 52,9% от вноса на КНР. Може единствено да се съжалява, че тук няма задоволително място за едно съпоставяне на структурата на този импорт, тъй като тогава щеше напълно да лъсне ролята на Русия като " преуспяващ " суровинен придатък на Китай. След ескалацията на войната в Украйна, Русия сигурно е нараснала размера на износа си за Китай, само че както виждаме Бялата мечка напълно не е главен търговски сътрудник на Огнедишащия змей. До края на 2021 година Русия колкото да влиза в първите 10 вносители, като е доста забавно дали вносът на прясна вода от езерото Байкал е включен в комерсиалния баланс на двете страни.
Безспорно цитираните данни са от 2021 година. Това са общо взето най-проверените и достоверни данни за външната търговия на четири от петте страни, членуващи в БРИКС. Безспорно, настъпили са промени в размера на износа на Русия за Китай. Данните за увеличението на стокообмена или по-скоро на еднопосочния поток от енергоносители, дървесина и други първични материали от Русия към Китай не са дефинитивни, само че може да се окаже че нарастването е към 20 на 100.
Всичко изложено до тук обаче споделя две значими истини. Първата е, че Русия въобще не е най-важният търговски сътрудник на всяка една от останалите страни - членки на БРИКС. Човек си спомня за печалната констатация, че " Русия е Горна Волта с ракети ". Втората констатация е, че Русия не разполага с безусловно никакви принадлежности, с които да може да употребява за своите не до такава степен рационални цели, някаква възможна координирана политика на БРИКС, доколкото може да се оформи такава в бъдеще. (В момента това е разбиране в пожелателно наклонение).
От тук и следва резонният въпрос, с кой разум московските пропагандони и нашите локални по този начин наречени " четирихилядници " изясняват по какъв начин многополюсният свят ще израсне върху могъществото на БРИКС. Още повече, че има и още по-показателни параметри, че към този момент никой не мисли да оглавява международното развиване, тъкмо през формата на БРИКС. Най просто е да погледнем листата на интернационалните банки за развиване. Ето един подобен лист на главните интернационалните банки за развиване, подредени съгласно общите им активи към 31 декември 2018 година (с изключение на Групата на Световната банка, данните за която са към 31 декември 2019 година, като обменните курсове са към 15 април 2020 година):
European Investment Bank: €555.8 милиарда ($606.5 милиарда) International Bank for Reconstruction and Development, World Bank Group: $283 милиарда Asian Development Bank: $191.9 милиарда International Development Association, World Bank Group: $188.5 милиарда Inter-American Development Bank: $129.5 милиарда European Bank for Reconstruction and Development: €61.9 милиарда ($67.7 милиарда) African Development Bank: 33.8 милиарда UA (UA е формалната валута на плановете на AfDB. 1 UA=1 SDR (International Monetary Fund Special Drawing Rights - Специални права на тираж на Международния валутен фонд). Asian Infrastructure Investment Bank: $19.6 милиарда Islamic Development Bank: 22 милиарда Ислямски динара ($18.5 милиарда) Central American Bank for Economic Integration: $10.9 милиарда New Development Bank: $10.4 милиарда
Умишлено описът е толкоз дълъг, с цел да влезе въпреки всичко в него Новата банка за развиване (New Development Bank), известна като " банката на БРИКС ". Както се вижда, тя е с най-малкия общ размер на активите си. Отделен въпрос е, че размерът на заемите, които КНР отпуска в границите на личната си инфраструктурна стратегия " Един пояс - веднъж " евентуално от дълго време е надхвърлил размера на активите на Новата банка за развиване.
С една дума, в случай че някой чака появяването на многополярност, това може да стане за сметка на растежа и развиването на Китай или дори на Индия, само че не вследствие на деятелността на организация като БРИКС - интензивност която можем да оценим само като мижава.
Отделен въпрос е, че вътре в БРИКС има заложени изначални и органични несъгласия, като съперничеството сред Индия и Китай. Двете страни не могат да се спогодят за границите си в Кашмир от десетилетия, като периодичен там припламват и въоръжени конфликти. Отделен въпрос е, че сред двете страни има и други съществени съперничества и би било извънредно наивно да чакаме от Пекин и Делхи да запретнат ръкави и да проработят поради превръщането на Русия в най-важния полюс на лелеяния от Москва многополярен свят. Многополярен свят? Вероятно ще е по този начин, само че полюсите не би трябвало да бъдат търсени нито в Москва, нито в Костромска или Тамбовска губерния.
Като самобитен финален акомпанимент на разбора на това по какъв начин тъкмо БРИКС ще поддържа Русия в световните й упоритости, може да послужи последната информация за идното посещаване на министър-председателят на Индия - Нарендра Моди в Съединените щати. В навечерието на визитата, Вашингтон прикани Делхи да преодолее " бюрократичните спънки " пред реализирането на гигантска договорка за продажбата от .
Впрочем, множеството интернационалните наблюдаващи считат, че от дълго време връзките сред Индия и Съединени американски щати не са били толкоз положителни. На Русия и остава да продължи да задълбочава връзките си с единствената страна, която е съгласна да партнира с нея, водена от идеологически съображения - с Иран. Там износът на Иран за Русия пораства, като най-новият принос към него са прословутите дронове, употребявани тотално от съветската страна против мирното население в Украйна. Изглежда в Русия в действителност разчитат на икономическото и военно съдействие с Иран, само че и тук би трябвало да се означи една дребна детайлност - Иран е подготвен да стане член на Шанхайската организация за съдействие, а не на БРИКС.
Това световно, само че другояче анти-глобалистко придвижване щяло да вкара нова валута, която да види сметката на $ като аварийна валута и въобще щяло да сътвори големия стопански и политически контрапункт, който един път за постоянно да постави завършек на владичеството на " мръсните англосаксонци ".
Ако някой не е забелязал, съветската геополитика и в научните си и в псевдонаучните си версии, постоянно е подправена с обичайно количество расизъм. По времето на Империята са били ненавиждани германците. Знаем какво коства на съветския Императорски Дом включването в Първата международна война, което се базира извънредно на панславянски и просръбски сентименти, респективно на чисто расистка ненавист към германците от двете тогавашни централно европейски империи. Сега, по време на постсъветското възбуждане на съветския експанзионизъм, на дневен ред е омразата към " англо-саксонците ", която се базира отново на чист расизъм и чак по-късно на някакви други дълбоки съображения.
Та, на фона на фантазията на всякакви сбъркани политици и елементарни жители в фантазията си за смачкване на " англо-саксонската доминация ", съветските пропагандисти старателно експлоатират тематиката за БРИКС, като някакъв трепетликов прът за сърцето на англо-саксонския върколак. Само дето нещата стоят малко по-другояче.
Който има предпочитание да се упражни в занятие, което бихме могли да назовем " Статистиката - това е толкоз просто " (не е, но въпреки всичко не е и толкоз сложно), би могъл да се оправи с данните за търговията и стокообмена на Бразилия, като първа писмен знак от БРИКС. Ще научи несъмнено, че проклетите англо-саксонци от Съединени американски щати са главен търговски сътрудник на Бразилия, за разлика от Русия и Индия. Всъщност, комерсиалният стокообмен на Бразилия в границите на БРИКС е на процедура стокообмен с Китай.
И по този начин, износът на Бразилия през 2021 година с по-значимите търговски сътрудници на страната е както следва: за Китай - 31,3%; Съединени американски щати - 11,2 %; Аржентина - 4,2 %; Нидерландия - 3,3%; Чили - 2,5%; Сингапур - 2,1%; Южна Корея - 2,0%; Мексико - 2,0%; Япония - 2,0% и Испания - 1,9%. Това е 62,5% от износа на Бразилия. Останалото е " завързак " в дословния смисъл на думата.
Да забележим по какъв начин стоят нещата с вноса на Бразилия през 2021 година от по-големите страни - вносители: Китай - 22,8%; Съединени американски щати - 17,7%; Аржентина - 5,3%; Германия - 5,1 %; Индия - 3,1%; Русия - 2,7%; Италия - 2,5%; Южна Корея - 2,3%; Япония - 2,3%; Франция - 2,1%. Това са 65,9% от вноса на Бразилия. Виждаме, че Индия и Русия участват в " топ 10 " на вносителите в Бразилия, само че делът им е меко казано непретенциозен. И кой знае за какво, проклетите европейци и американци са се окопали доста добре във външната търговия на Бразилия, изключително като вносители.
Да погледнем и страната с последната писмен знак - Южна Африка (Republic of South Africa), " С " -то на БРИКС. Ами и там картината не дава отговор на радужните мечтания на славеите на съветската агитация. Пред 2021 година, главният експорт на Южна Африка е ориентиран към Китай - 11,79%; Съединени американски щати - 11,37%; Германия - 9,14%; Япония - 7,16%; Англия - 7,12%; Ботсвана - 3,8%; Мозамбик - 3,77%; Индия - 3,62%; Нидерландия - 3,61%; Белгия - 3,08%. Тези по-едри експортьори покриват общо 64,46% от износа на Южна Африка.
Вносителите в Южна Африка по данни за 2021 година са пък както следва: Китай - 11,79%; Германия - 11,37%; Съединени американски щати - 9,14%; Индия - 7,16%; Саудитска Арабия - 7,12%; Тайланд - 3,8%; Япония - 3,77%; Италия - 3,62%; Нигерия - 3,61%; Франция - 3,08%. Тези 10 вносители реализират 64,46 % от вноса в Република Южна Африка.
Според предварителни данни за март 2023 година износът на Южна Африка е максимален за Китай, Съединени американски щати, Германия и Япония, а максимален е вносът от Китай, Германия, Съединени американски щати, Индия и Нигерия.
Вижда се, че Русия изцяло отсъства от листата с предпочитаните сътрудници на Южна Африка. Там несъмнено участва икономическият исполин Китай, въпреки и с изравнени позиции със Съединени американски щати при експорта и с Германия при импорта. Индия има известно наличие, само че то се дължи в несравнимо по-голяма степен на старите търговски връзки на Южна Африка и Индия, още от времето на Британската империя, нежели на бурната предприемчивост на халтав конгломерат като БРИКС. Впрочем, в Южна Африка, видим дял от популацията са индийци, мигрирали там отново по времето на Британската империя.
Като стана дума за Индия, дано сторим труд да забележим по какъв начин стоят сметките при тази набираща скорост велика мощ. Най-едрите експортьори от Индия са: Съединени американски щати - 11,8%; Обединени арабски емирства - 6,4%; Китай - 5,8%; Бангладеш - 3,6%; Хонконг и Тайван - 2,9%; Сингапур - 2,7%; Англия - 2,6%; Нидерландия - 2,6%; Германия - 2,4%; Непал - 2,3%. Общо тези първи 10 в листата на експортьорите от Индия реализират 49,4% от експорта на страната.
Вносителите са както следва: Китай - 15,3%; Обединени арабски емирства - 7,6%; Съединени американски щати - 7,3%; Швейцария - 5,2%; Саудитска Арабия - 4,9%; Хонконг и Тайван - 3,2%; Сингапур - 3,2%; Южна Корея - 3,0%; Индонезия - 2,9%; Австралия - 2,6%. Държавите от този лист образуват 55,2% от вноса, реализиран в най-многолюдната демократична страна в света.
И най-после, измежду като обиколихме страните образуващи първата, последната и третата писмен знак на световното антиглобалистко чудовище БРИКС, да забележим по какъв начин стоят нещата с външната търговия на най-сериозния участник в конгломерата - Китайската национална република.
Износът на КНР е ориентиран на първо място към: Съединени американски щати - 17,2%; Хонконг и Тайван - 10,4 %; Япония - 4,9%; Южна Корея - 4,4%; Виетнам - 4,1%; Германия - 3,4%; Нидерландия - 3,0%; Индия - 2,9%; Англия - 2,6%; Малайзия - 2,3%. Тези 10 дестинации образуват 55,2% от износа на Китай и Русия не може да бъде открита измежду тях. Ако обаче обединим износа за обособените страни от Европейски Съюз ще получим друго впечатляващо число, което също не благоприятства осъществяването на фантазиите на Маргарита Симонян и останалите пропагандни славеи за световна борба сред БРИКС (разбирайте най-много Китай) и омразния " проведен Запад ".
Да забележим и вноса на наследниците на Поднебесната империя: Южна Корея - 8,0%; Япония - 7,7%; Съединени американски щати - 6,7%; Австралия - 6,1%; Хонконг и Тайван - 5,8%; Германия - 4,5%; Бразилия - 4,1%; Малайзия - 3,7%; Виетнам - 3,4%; Русия - 2,9%. Тези " топ 10 " вносители обезпечават 52,9% от вноса на КНР. Може единствено да се съжалява, че тук няма задоволително място за едно съпоставяне на структурата на този импорт, тъй като тогава щеше напълно да лъсне ролята на Русия като " преуспяващ " суровинен придатък на Китай. След ескалацията на войната в Украйна, Русия сигурно е нараснала размера на износа си за Китай, само че както виждаме Бялата мечка напълно не е главен търговски сътрудник на Огнедишащия змей. До края на 2021 година Русия колкото да влиза в първите 10 вносители, като е доста забавно дали вносът на прясна вода от езерото Байкал е включен в комерсиалния баланс на двете страни.
Безспорно цитираните данни са от 2021 година. Това са общо взето най-проверените и достоверни данни за външната търговия на четири от петте страни, членуващи в БРИКС. Безспорно, настъпили са промени в размера на износа на Русия за Китай. Данните за увеличението на стокообмена или по-скоро на еднопосочния поток от енергоносители, дървесина и други първични материали от Русия към Китай не са дефинитивни, само че може да се окаже че нарастването е към 20 на 100.
Всичко изложено до тук обаче споделя две значими истини. Първата е, че Русия въобще не е най-важният търговски сътрудник на всяка една от останалите страни - членки на БРИКС. Човек си спомня за печалната констатация, че " Русия е Горна Волта с ракети ". Втората констатация е, че Русия не разполага с безусловно никакви принадлежности, с които да може да употребява за своите не до такава степен рационални цели, някаква възможна координирана политика на БРИКС, доколкото може да се оформи такава в бъдеще. (В момента това е разбиране в пожелателно наклонение).
От тук и следва резонният въпрос, с кой разум московските пропагандони и нашите локални по този начин наречени " четирихилядници " изясняват по какъв начин многополюсният свят ще израсне върху могъществото на БРИКС. Още повече, че има и още по-показателни параметри, че към този момент никой не мисли да оглавява международното развиване, тъкмо през формата на БРИКС. Най просто е да погледнем листата на интернационалните банки за развиване. Ето един подобен лист на главните интернационалните банки за развиване, подредени съгласно общите им активи към 31 декември 2018 година (с изключение на Групата на Световната банка, данните за която са към 31 декември 2019 година, като обменните курсове са към 15 април 2020 година):
European Investment Bank: €555.8 милиарда ($606.5 милиарда) International Bank for Reconstruction and Development, World Bank Group: $283 милиарда Asian Development Bank: $191.9 милиарда International Development Association, World Bank Group: $188.5 милиарда Inter-American Development Bank: $129.5 милиарда European Bank for Reconstruction and Development: €61.9 милиарда ($67.7 милиарда) African Development Bank: 33.8 милиарда UA (UA е формалната валута на плановете на AfDB. 1 UA=1 SDR (International Monetary Fund Special Drawing Rights - Специални права на тираж на Международния валутен фонд). Asian Infrastructure Investment Bank: $19.6 милиарда Islamic Development Bank: 22 милиарда Ислямски динара ($18.5 милиарда) Central American Bank for Economic Integration: $10.9 милиарда New Development Bank: $10.4 милиарда
Умишлено описът е толкоз дълъг, с цел да влезе въпреки всичко в него Новата банка за развиване (New Development Bank), известна като " банката на БРИКС ". Както се вижда, тя е с най-малкия общ размер на активите си. Отделен въпрос е, че размерът на заемите, които КНР отпуска в границите на личната си инфраструктурна стратегия " Един пояс - веднъж " евентуално от дълго време е надхвърлил размера на активите на Новата банка за развиване.
С една дума, в случай че някой чака появяването на многополярност, това може да стане за сметка на растежа и развиването на Китай или дори на Индия, само че не вследствие на деятелността на организация като БРИКС - интензивност която можем да оценим само като мижава.
Отделен въпрос е, че вътре в БРИКС има заложени изначални и органични несъгласия, като съперничеството сред Индия и Китай. Двете страни не могат да се спогодят за границите си в Кашмир от десетилетия, като периодичен там припламват и въоръжени конфликти. Отделен въпрос е, че сред двете страни има и други съществени съперничества и би било извънредно наивно да чакаме от Пекин и Делхи да запретнат ръкави и да проработят поради превръщането на Русия в най-важния полюс на лелеяния от Москва многополярен свят. Многополярен свят? Вероятно ще е по този начин, само че полюсите не би трябвало да бъдат търсени нито в Москва, нито в Костромска или Тамбовска губерния.
Като самобитен финален акомпанимент на разбора на това по какъв начин тъкмо БРИКС ще поддържа Русия в световните й упоритости, може да послужи последната информация за идното посещаване на министър-председателят на Индия - Нарендра Моди в Съединените щати. В навечерието на визитата, Вашингтон прикани Делхи да преодолее " бюрократичните спънки " пред реализирането на гигантска договорка за продажбата от .
Впрочем, множеството интернационалните наблюдаващи считат, че от дълго време връзките сред Индия и Съединени американски щати не са били толкоз положителни. На Русия и остава да продължи да задълбочава връзките си с единствената страна, която е съгласна да партнира с нея, водена от идеологически съображения - с Иран. Там износът на Иран за Русия пораства, като най-новият принос към него са прословутите дронове, употребявани тотално от съветската страна против мирното население в Украйна. Изглежда в Русия в действителност разчитат на икономическото и военно съдействие с Иран, само че и тук би трябвало да се означи една дребна детайлност - Иран е подготвен да стане член на Шанхайската организация за съдействие, а не на БРИКС.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ