Легенда на Ботев Враца: Важно е да не допуснем пропадане
Една от легендите на Ботев Враца - Валери Цветанов, преди дни навърши 65 години, само че въпреки и отвън професионалния футбол сега, той не остава нито за момент в страни от обичаната игра. Започнал кариерата си във „ В “ група с екипа на Ком, следват 10 години оа терена с екипа на обичания си Ботев, в които записва 266 мача, а 5 пъти е викан и в националния тим на България. Сега стоманеният бранител от 80-те години върви на стадиона като почитател. И работи като преподавател в Професионална техническа гимназия „ Никола Йонков Вапцаров “ в града – учебното заведение, което са приключили най-успешните врачански футболисти Цветан Йончев и Мартин Петров.
Не се усеща пропуснат, тъй като в града имат традиция всяка година да почитат юбилярите, само че и тъй като децата, на които преподава, знаят кой е против тях и обичат футбола и клуба.
За футбола при подрастващите, за своето минало по терените в българската А група и за положението на обичания си Ботев врачанската легенда приказва пред Българска телеграфна агенция.
„ В нашето учебно заведение има обичаен шампионат сред класовете, който тази година за малко да не се организира поради онлайн-обучението. Но децата не ме оставиха на мира, до момента в който не го организираме. Все отново учебното заведение е с 99 % момчета, само че в действителност децата обичат футбола. Има голям интерес. Сред децата има и такива, които упражняват в школата на Ботев Враца, както и такива, които не играят на никое място, само че отново демонстрират качества. Има и момчета, които са в агитката на нашия клуб. Записаха се 16 тима, по през целия ден по тази причина приказват по коридорите. Турнирът се трансформира в събитие номер 1, даже директорката се изненада какъв отзив има. И това ме радва, тъй като демонстрира, че традицията в града е жива. Но съм сигурен, че това се отнася за цялата страна. Каквото и да е, децата обичат футбола. Вече от нас зависи по какъв начин работим, по какъв начин организираме всичко и по какъв начин ще ги развием “, споделя Валери Цветанов, който е и арбитър на всички мачове. И прецизира, че някои от дуелите са много сложни за управление поради пристрастеностите.
„ Ако се вършат по 1-2 шампионата във всяко учебно заведение, децата още повече ще се ентусиазират “, споделя още Валери Цветанов, който е 7-и в ранглистата на Ботев Враца за най-вече мачове със зелената фланелка.
„ Гледах мачовете на Ботев Враца с ЦСКА 1948 и с Пирин. Срещу ЦСКА 1948 устоях до третия гол и си потеглих. А против Пирин отново желаех да си потегли, само че тъй като кръстникът ми Димитър Ефремов се беше прибрал в града, поради него останахме до края. Лоши резултати, само че е обикновено, защото тимът е най-вече от млади момчета. Има и опитни, само че ще ни бъде мъчно да се спасим от изпадане. Но даже и да изпаднем, най-важното е да не се позволява срив и клубът да се задържи във Втора лига. Защото пропаднеш ли, след това мъчно се връщаш. Съседите от Спартак Плевен са ни образец пред очите. Ами бургаските Черноморец и Нефтохимик? Колко години към този момент ги няма. Другото, което е проблем, че няма локални. София и Пловдив са огромни градове, там може да имат играчи от под дърво и камък. Но в такива като Враца локалните би трябвало да са в тима и да са основата. При нас има едно момче единствено – Мирослав Маринов, и ненапълно Юлиян Ненов, чийто татко е от града.
След края на спортната си кариера, стоманеният бранител минава през треньорското занятие, работил е с триумф в алжирския ЖСМ Тиарет, а също по този начин в детско-юношеския, аматьорския и професионалния футбол.
„ Спомените от футбола са доста, само че от дистанцията на времето, годините ми на терена като футболист все едно не ги е имало. Все едно различен човек е бил, толкоз ми е далечно във времето. Но остава страхотното чувство, че съм играл за Ботев Враца, че съм останал в историята на клуба и на града. И че като треньор съм оказал помощ на Мартин Петров да стигне там, където блестеше – по европейските игрища. Няма да не помни и гостуването ни в Малта за мача с Нотингам Форест. Невероятна страст – тимът, който няколко години преди този момент стана европейски първенец. Загубихме 0:2, в техните редици блестяха имена като Вив Андерсън и Гари Бъртълс, национали на Англия. Но не бяхме подготвени да излезем на неестествен терен и това ни затрудни много “.
„ По мое време може би в четири или пет сезона играхме главно едни и същи 11. А за 7-8 години най-малко 80 % от титулярите бяха непоклатими. Илия Вълов и Илия Войнов отпътуваха за ЦСКА и това отвори местата на други момчета. Но колкото и клиширано да звучи, бяхме като едно семейство. Наистина се познавахме. Например когато имаше изстрел, знаех, че Вълов ще я избави и към този момент бях тръгнал напред, а той знаеше тъкмо къде, по какъв начин и какъв брой мощно да ми я хвърли. Даже на тържеството по случай 100-годишнината на клуба се шегувахме да не ми я дават доста дълга топката, тъй като в този момент не мога да пробягам и пет метра “.
„ Тук е мястото да похваля организацията за този празник, с който отбелязахме един век футбол във Враца. Всичко беше на доста положително равнище – бяха събрани другите генерации играчи, рейсовете в града бяха окичени със флагове на Ботев Враца, на всички места имаше разлепени афиши „ 100 години Ботев Враца “. Усети се, че целият град е в празнична атмосфера. Така че традицията във Враца е жива и тук футбол постоянно ще има “, приключва ветеранът.
Не се усеща пропуснат, тъй като в града имат традиция всяка година да почитат юбилярите, само че и тъй като децата, на които преподава, знаят кой е против тях и обичат футбола и клуба.
За футбола при подрастващите, за своето минало по терените в българската А група и за положението на обичания си Ботев врачанската легенда приказва пред Българска телеграфна агенция.
„ В нашето учебно заведение има обичаен шампионат сред класовете, който тази година за малко да не се организира поради онлайн-обучението. Но децата не ме оставиха на мира, до момента в който не го организираме. Все отново учебното заведение е с 99 % момчета, само че в действителност децата обичат футбола. Има голям интерес. Сред децата има и такива, които упражняват в школата на Ботев Враца, както и такива, които не играят на никое място, само че отново демонстрират качества. Има и момчета, които са в агитката на нашия клуб. Записаха се 16 тима, по през целия ден по тази причина приказват по коридорите. Турнирът се трансформира в събитие номер 1, даже директорката се изненада какъв отзив има. И това ме радва, тъй като демонстрира, че традицията в града е жива. Но съм сигурен, че това се отнася за цялата страна. Каквото и да е, децата обичат футбола. Вече от нас зависи по какъв начин работим, по какъв начин организираме всичко и по какъв начин ще ги развием “, споделя Валери Цветанов, който е и арбитър на всички мачове. И прецизира, че някои от дуелите са много сложни за управление поради пристрастеностите.
„ Ако се вършат по 1-2 шампионата във всяко учебно заведение, децата още повече ще се ентусиазират “, споделя още Валери Цветанов, който е 7-и в ранглистата на Ботев Враца за най-вече мачове със зелената фланелка.
„ Гледах мачовете на Ботев Враца с ЦСКА 1948 и с Пирин. Срещу ЦСКА 1948 устоях до третия гол и си потеглих. А против Пирин отново желаех да си потегли, само че тъй като кръстникът ми Димитър Ефремов се беше прибрал в града, поради него останахме до края. Лоши резултати, само че е обикновено, защото тимът е най-вече от млади момчета. Има и опитни, само че ще ни бъде мъчно да се спасим от изпадане. Но даже и да изпаднем, най-важното е да не се позволява срив и клубът да се задържи във Втора лига. Защото пропаднеш ли, след това мъчно се връщаш. Съседите от Спартак Плевен са ни образец пред очите. Ами бургаските Черноморец и Нефтохимик? Колко години към този момент ги няма. Другото, което е проблем, че няма локални. София и Пловдив са огромни градове, там може да имат играчи от под дърво и камък. Но в такива като Враца локалните би трябвало да са в тима и да са основата. При нас има едно момче единствено – Мирослав Маринов, и ненапълно Юлиян Ненов, чийто татко е от града.
След края на спортната си кариера, стоманеният бранител минава през треньорското занятие, работил е с триумф в алжирския ЖСМ Тиарет, а също по този начин в детско-юношеския, аматьорския и професионалния футбол.
„ Спомените от футбола са доста, само че от дистанцията на времето, годините ми на терена като футболист все едно не ги е имало. Все едно различен човек е бил, толкоз ми е далечно във времето. Но остава страхотното чувство, че съм играл за Ботев Враца, че съм останал в историята на клуба и на града. И че като треньор съм оказал помощ на Мартин Петров да стигне там, където блестеше – по европейските игрища. Няма да не помни и гостуването ни в Малта за мача с Нотингам Форест. Невероятна страст – тимът, който няколко години преди този момент стана европейски първенец. Загубихме 0:2, в техните редици блестяха имена като Вив Андерсън и Гари Бъртълс, национали на Англия. Но не бяхме подготвени да излезем на неестествен терен и това ни затрудни много “.
„ По мое време може би в четири или пет сезона играхме главно едни и същи 11. А за 7-8 години най-малко 80 % от титулярите бяха непоклатими. Илия Вълов и Илия Войнов отпътуваха за ЦСКА и това отвори местата на други момчета. Но колкото и клиширано да звучи, бяхме като едно семейство. Наистина се познавахме. Например когато имаше изстрел, знаех, че Вълов ще я избави и към този момент бях тръгнал напред, а той знаеше тъкмо къде, по какъв начин и какъв брой мощно да ми я хвърли. Даже на тържеството по случай 100-годишнината на клуба се шегувахме да не ми я дават доста дълга топката, тъй като в този момент не мога да пробягам и пет метра “.
„ Тук е мястото да похваля организацията за този празник, с който отбелязахме един век футбол във Враца. Всичко беше на доста положително равнище – бяха събрани другите генерации играчи, рейсовете в града бяха окичени със флагове на Ботев Враца, на всички места имаше разлепени афиши „ 100 години Ботев Враца “. Усети се, че целият град е в празнична атмосфера. Така че традицията във Враца е жива и тук футбол постоянно ще има “, приключва ветеранът.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ