,fit(1920:897)&format=webp)
AI не намалява натоварването – прави работата по-интензивна
Една от огромните очаквания за изкуствения разсъдък – най-малко измежду чиновниците – беше, че той ще облекчи работното натоварване и ще освободи време за по-високо равнище на творчество и стратегическо мислене. Нови данни обаче демонстрират, че към този момент се случва тъкмо противоположното.
Всъщност AI усилва скоростта, плътността и сложността на работата, вместо да я понижава, сочи разбор на цифровата работна интензивност на 164 000 чиновници.
Данните са събрани от компанията за разбор на работната мощ и следене на продуктивността ActivTrak и обгръщат над 443 милиона работни часа в 1111 компании, което прави проучването едно от най-мащабните до момента за въздействието на AI върху работните привички.
Проследявайки цифровата интензивност на потребителите на AI 180 дни преди и 180 дни след започване на потреблението на тези принадлежности, ActivTrak открива, че AI прави активността по-интензивна съвсем във всички категории.
Времето, прекарано в имейли, известия и чат приложения, се е удвоило, а потреблението на бизнес програмен продукт, като системи за човешки запаси или счетоводство, е повишено с 94%.
В същото време времето за съсредоточена, непрекъсната работа – належащо за решение на комплицирани проблеми, писане на формули, основаване на тактики и разбори – е намаляло с 9% при потребителите на AI. При хората, които не употребяват такива принадлежности, съвсем няма смяна.
„ Не става дума за това, че AI не основава успеваемост “, споделя пред The Wall Street Journal Габриела Маух, шеф „ Клиенти “ в ActivTrak и началник на лабораторията за работливост на компанията.
„ Проблемът е, че освободеният потенциал незабавно се запълва с още работа – и тъкмо там стартира натрупването. “
Тази наклонност се разминава с прогнозите на доста технолози и бизнес водачи. Фигури като Бил Гейтс и основният изпълнителен шеф на JPMorgan Chase Джейми Даймън допускат, че AI в последна сметка може да докара до по-кратка работна седмица. Илон Мъск даже предвижда, че след към 20 години развиването на AI и роботите може да направи работата по избор, а не нужда.
Засега обаче доказателствата демонстрират, че хората не употребяват успеваемостта на AI, с цел да работят по-малко. Служителите работят по-бързо, поемат по-широк набор от задания и постоянно работят повече часове.
„ Хората постоянно правят повече работа, а не по-малко, тъй като AI прави спомагателните задания да наподобяват лесни и налични “, споделя пред WSJ Аруна Ранганатан, доцент в Haas School of Business към Калифорнийския университет в Бъркли, която управлява проучването. Първоначалните резултати са оповестени в Harvard Business Review.
Според нея сходни промени в държанието могат да усилят продуктивността, само че са и сигнален сигнал за работодателите.
„ С времето това може да докара до когнитивно претоварване, бърнаут, по-лошо взимане на решения и спад в качеството на работата, даже в случай че в кратковременен проект чиновниците наподобяват по-продуктивни. “
Манийш Ананд, който управлява инженерния екип на стартъп за телемедицина, споделя пред WSJ, че AI сътрудниците, с които работи екипът му, освен им разрешават да извършват няколко задания по едно и също време, само че и постоянно ги подтикват да задълбочат работата по настоящите планове.
„ Често питат: Искаш ли да прегледам и това? А това? “, споделя той.
„ Аз сътворявам проект за осъществяване, а те прибавят още пет или шест неща, за които или не си се сетил, или не са били част от първичното условие. “
Анализът на ActivTrak демонстрира също, че потреблението на AI на работното място пораства бързо, даже доста чиновници да споделят, че към този момент не им икономисва изключително време.
Около 80% от чиновниците към този момент употребяват AI принадлежности в работата си, по отношение на 53% преди две години, а времето, прекарано в работа с такива принадлежности, се е нараснало осем пъти, оповестява още ActivTrak.
Всъщност AI усилва скоростта, плътността и сложността на работата, вместо да я понижава, сочи разбор на цифровата работна интензивност на 164 000 чиновници.
Данните са събрани от компанията за разбор на работната мощ и следене на продуктивността ActivTrak и обгръщат над 443 милиона работни часа в 1111 компании, което прави проучването едно от най-мащабните до момента за въздействието на AI върху работните привички.
Проследявайки цифровата интензивност на потребителите на AI 180 дни преди и 180 дни след започване на потреблението на тези принадлежности, ActivTrak открива, че AI прави активността по-интензивна съвсем във всички категории.
Времето, прекарано в имейли, известия и чат приложения, се е удвоило, а потреблението на бизнес програмен продукт, като системи за човешки запаси или счетоводство, е повишено с 94%.
В същото време времето за съсредоточена, непрекъсната работа – належащо за решение на комплицирани проблеми, писане на формули, основаване на тактики и разбори – е намаляло с 9% при потребителите на AI. При хората, които не употребяват такива принадлежности, съвсем няма смяна.
„ Не става дума за това, че AI не основава успеваемост “, споделя пред The Wall Street Journal Габриела Маух, шеф „ Клиенти “ в ActivTrak и началник на лабораторията за работливост на компанията.
„ Проблемът е, че освободеният потенциал незабавно се запълва с още работа – и тъкмо там стартира натрупването. “
Тази наклонност се разминава с прогнозите на доста технолози и бизнес водачи. Фигури като Бил Гейтс и основният изпълнителен шеф на JPMorgan Chase Джейми Даймън допускат, че AI в последна сметка може да докара до по-кратка работна седмица. Илон Мъск даже предвижда, че след към 20 години развиването на AI и роботите може да направи работата по избор, а не нужда.
Засега обаче доказателствата демонстрират, че хората не употребяват успеваемостта на AI, с цел да работят по-малко. Служителите работят по-бързо, поемат по-широк набор от задания и постоянно работят повече часове.
„ Хората постоянно правят повече работа, а не по-малко, тъй като AI прави спомагателните задания да наподобяват лесни и налични “, споделя пред WSJ Аруна Ранганатан, доцент в Haas School of Business към Калифорнийския университет в Бъркли, която управлява проучването. Първоначалните резултати са оповестени в Harvard Business Review.
Според нея сходни промени в държанието могат да усилят продуктивността, само че са и сигнален сигнал за работодателите.
„ С времето това може да докара до когнитивно претоварване, бърнаут, по-лошо взимане на решения и спад в качеството на работата, даже в случай че в кратковременен проект чиновниците наподобяват по-продуктивни. “
Манийш Ананд, който управлява инженерния екип на стартъп за телемедицина, споделя пред WSJ, че AI сътрудниците, с които работи екипът му, освен им разрешават да извършват няколко задания по едно и също време, само че и постоянно ги подтикват да задълбочат работата по настоящите планове.
„ Често питат: Искаш ли да прегледам и това? А това? “, споделя той.
„ Аз сътворявам проект за осъществяване, а те прибавят още пет или шест неща, за които или не си се сетил, или не са били част от първичното условие. “
Анализът на ActivTrak демонстрира също, че потреблението на AI на работното място пораства бързо, даже доста чиновници да споделят, че към този момент не им икономисва изключително време.
Около 80% от чиновниците към този момент употребяват AI принадлежности в работата си, по отношение на 53% преди две години, а времето, прекарано в работа с такива принадлежности, се е нараснало осем пъти, оповестява още ActivTrak.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ