Врачанският учител Искра Исаева е на мнение, че учебната програма е длъжница на Пенчо Славейков
Учебната стратегия е длъжница на Пенчо Славейков, сподели Искра Исаева, преподавател по български език и литература във врачанското СУ „ Васил Кънчов “. Тя взе участие в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция във Враца, проведена във връзка 160-ата годишнина от рождението на поета.
„ Само три произведения – това е прекомерно малко. В седми клас е една, в десети – друга, и внезапно в дванадесети идва „ Спи езерото “. Тази раздробеност не разрешава да се построи повсеместен взор “, е мнението на Исаева. Затова съгласно нея е значимо да се разсъни ползата към личността и творчеството на Славейков. „ Разбирам тематичния принцип в програмата, само че той може да бъде прибавен от възпитаници, които към този момент имат взор върху литературния развой. А ние желаеме от тях да извадят една творба и да я слагат в съответна тематика, без да могат да я свържат с епохата “, сподели Исаева.
Тя означи, че в преподаването постоянно потегля от човека-творец. „ Литературата е човекознание. Важно е да забележим индивида зад творбата и човешките истории, които той ни показва. Особено при Пенчо Славейков, който твърди, че във всеки българин би трябвало да търсим „ человека “. “
Искра Исаева описа, че постоянно стартира урока с биографични обстоятелства, с цел да приближи учениците до личността на поета. „ Помните ли стихотворението „ Пенчо, бре, чети “? То е отдадено на него от татко му. Като възпитаник Пенчо е бил същият като вас – не е обичал да учи, бил е своеволен, наказван е да стои на колене върху царевични зърна, въпреки татко му да е бил министър “.
Исаева напомни и трагичния миг от живота му – рухването върху леда на Марица на 17-годишна възраст. „ Бил е избухлив, витален, хороигрец – всяка неделя е водел хорото. А след това внезапно – месеци устойчивост, а по-късно и цялостен живот в недъгаво тяло. Но този дух, затворен в тялото, той канализира в творчеството си “.
Тя описа и за първата среща сред Мара Белчева и Славейков. „ Първото ѝ усещане е било, че е непохватен и некултурен – задържал се по-дълго от приличното, говорел на ръба на етикета. Но когато актуализираме тези човешки черти, виждаме, че той въобще не е друг от Ботев – експанзивна натура, несклоняем, надраснал времето си “.
Исаева означи, че Славейков е бил „ недолюбван и неразбираем от съвременниците си “, както и че персоналният му избор да живее с Мара Белчева без брак е бил абсурден за края на XIX век. „ Той не се преценява с публичното мнение – както и Ботев не го прави “.
„ Неслучайно го назовават „ Жреца и Титана " – жрецът е индивидът, който отстоява правилата си. Пенчо Славейков го прави ревниво, даже когато би трябвало да управлява себе си. Критикува Вазов, само че в кръга „ Мисъл “ участват произведения на Вазов “, уточни Искра Исаева. „ Той със своите модернистични правила е подготвен да направи компромис, тогава когато приказваме за чистото изкуство за произведения, които имат художествени достолепия “, добави тя.
„ Само три произведения – това е прекомерно малко. В седми клас е една, в десети – друга, и внезапно в дванадесети идва „ Спи езерото “. Тази раздробеност не разрешава да се построи повсеместен взор “, е мнението на Исаева. Затова съгласно нея е значимо да се разсъни ползата към личността и творчеството на Славейков. „ Разбирам тематичния принцип в програмата, само че той може да бъде прибавен от възпитаници, които към този момент имат взор върху литературния развой. А ние желаеме от тях да извадят една творба и да я слагат в съответна тематика, без да могат да я свържат с епохата “, сподели Исаева.
Тя означи, че в преподаването постоянно потегля от човека-творец. „ Литературата е човекознание. Важно е да забележим индивида зад творбата и човешките истории, които той ни показва. Особено при Пенчо Славейков, който твърди, че във всеки българин би трябвало да търсим „ человека “. “
Искра Исаева описа, че постоянно стартира урока с биографични обстоятелства, с цел да приближи учениците до личността на поета. „ Помните ли стихотворението „ Пенчо, бре, чети “? То е отдадено на него от татко му. Като възпитаник Пенчо е бил същият като вас – не е обичал да учи, бил е своеволен, наказван е да стои на колене върху царевични зърна, въпреки татко му да е бил министър “.
Исаева напомни и трагичния миг от живота му – рухването върху леда на Марица на 17-годишна възраст. „ Бил е избухлив, витален, хороигрец – всяка неделя е водел хорото. А след това внезапно – месеци устойчивост, а по-късно и цялостен живот в недъгаво тяло. Но този дух, затворен в тялото, той канализира в творчеството си “.
Тя описа и за първата среща сред Мара Белчева и Славейков. „ Първото ѝ усещане е било, че е непохватен и некултурен – задържал се по-дълго от приличното, говорел на ръба на етикета. Но когато актуализираме тези човешки черти, виждаме, че той въобще не е друг от Ботев – експанзивна натура, несклоняем, надраснал времето си “.
Исаева означи, че Славейков е бил „ недолюбван и неразбираем от съвременниците си “, както и че персоналният му избор да живее с Мара Белчева без брак е бил абсурден за края на XIX век. „ Той не се преценява с публичното мнение – както и Ботев не го прави “.
„ Неслучайно го назовават „ Жреца и Титана " – жрецът е индивидът, който отстоява правилата си. Пенчо Славейков го прави ревниво, даже когато би трябвало да управлява себе си. Критикува Вазов, само че в кръга „ Мисъл “ участват произведения на Вазов “, уточни Искра Исаева. „ Той със своите модернистични правила е подготвен да направи компромис, тогава когато приказваме за чистото изкуство за произведения, които имат художествени достолепия “, добави тя.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ