КНСБ: Журналистите трябва да работят единствено и само на трудов договор, не на граждански
" Една от огромните борби на КНСБ е да се контролира незаконовото полагане на ексклузивен труд, където се случва постоянно “, сподели вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов по време на традиционния годишен спорен конгрес с публицисти, проведен от КНСБ и Фондация Фридрих Еберт България. Той и юрист Николай Стоянов бяха представители в границите на панел на тематика " Трудовите права на публицистите и отбраната им на работното място “ по време на форума.
Темата за спазването на трудовите права на публицистите касае няколко съществени момента, от които единият е казусът за работа на цивилен, а не на трудови контракти. Ясно е разликата каква е да бъдеш обезпечаван при единия и при другия тип контракт. Основен проблем за работещите в медиите касае работното време, сподели юрист Стоянов, представен от " Фокус "
" Има места, даже във водещи медии, където даден публицист не знае какъв му е графикът, по кое време би трябвало да постъпи на работа. Често се откриват нарушавания за неспособност за прилагане на отпуски “, уточни Николай Стоянов и посочи, че законът позволява да се работи на празници, както постоянно се случва с публицистите. " Въпросът е обезпечава ли ви работодателят отпуските. Моите наблюдения – това не всеки път се случва. И още – обезпечава ли ви работодателят нужната седмична отмора. Тя към този момент не е 36 часа, след решение на Европейски Съюз, даже при сумирано пресмятане на работното време, включително публицистите имат право на непрекъсната отмора от два работни дни.
По думите на юриста, когато става дума за работно време, е значимо работодателят да го регламентира. Трябва да е ясно дали се работи на сумирано пресмятане на работното време или ненормирано такова.
" Разликата е основна, наши наблюдения и сигнали демонстрират, че работното време постоянно е проведено де юре, само че де факто се ползва смесена система “, изясни той и добави, че даден публицист би трябвало да знае по кое време стартира работният му ден и по кое време стопира.
По думите на Стоянов неведнъж се следи и неспазване на дневната отмора. " В момента, в който напуснете работа, не следва да се върнете на работното си място по-рано от 12 часа “, сподели той.
Проблеми в медиите има и те не са дребни. Когато един публицист поставя труд с трудова функционалност, с работно време, с работно място, с трудово заплащане – той би трябвало да бъде на трудов и на никакъв различен контракт, стана ясно от думите му.
Юристът засегна и тематиката за психическото натоварване и физическите опасности, които нерядко съпътстват полагането на труд от страна на работещите в медиите. " Често сте в горещи точки и само и единствено трудовият контракт ви подсигурява правото (при възможна злополука) и опцията да се търси съответното обезщетение от работодателя “, изясни още Стоянов.
" За да бъдете разполагаем на работодателя, това категорично би трябвало да е упоменато в трудовия контракт. Ако това не е посочено и не се явите на работа, вие не правите дисциплинарно нарушаване “, уточни още той.
Темата за спазването на трудовите права на публицистите касае няколко съществени момента, от които единият е казусът за работа на цивилен, а не на трудови контракти. Ясно е разликата каква е да бъдеш обезпечаван при единия и при другия тип контракт. Основен проблем за работещите в медиите касае работното време, сподели юрист Стоянов, представен от " Фокус "
" Има места, даже във водещи медии, където даден публицист не знае какъв му е графикът, по кое време би трябвало да постъпи на работа. Често се откриват нарушавания за неспособност за прилагане на отпуски “, уточни Николай Стоянов и посочи, че законът позволява да се работи на празници, както постоянно се случва с публицистите. " Въпросът е обезпечава ли ви работодателят отпуските. Моите наблюдения – това не всеки път се случва. И още – обезпечава ли ви работодателят нужната седмична отмора. Тя към този момент не е 36 часа, след решение на Европейски Съюз, даже при сумирано пресмятане на работното време, включително публицистите имат право на непрекъсната отмора от два работни дни.
По думите на юриста, когато става дума за работно време, е значимо работодателят да го регламентира. Трябва да е ясно дали се работи на сумирано пресмятане на работното време или ненормирано такова.
" Разликата е основна, наши наблюдения и сигнали демонстрират, че работното време постоянно е проведено де юре, само че де факто се ползва смесена система “, изясни той и добави, че даден публицист би трябвало да знае по кое време стартира работният му ден и по кое време стопира.
По думите на Стоянов неведнъж се следи и неспазване на дневната отмора. " В момента, в който напуснете работа, не следва да се върнете на работното си място по-рано от 12 часа “, сподели той.
Проблеми в медиите има и те не са дребни. Когато един публицист поставя труд с трудова функционалност, с работно време, с работно място, с трудово заплащане – той би трябвало да бъде на трудов и на никакъв различен контракт, стана ясно от думите му.
Юристът засегна и тематиката за психическото натоварване и физическите опасности, които нерядко съпътстват полагането на труд от страна на работещите в медиите. " Често сте в горещи точки и само и единствено трудовият контракт ви подсигурява правото (при възможна злополука) и опцията да се търси съответното обезщетение от работодателя “, изясни още Стоянов.
" За да бъдете разполагаем на работодателя, това категорично би трябвало да е упоменато в трудовия контракт. Ако това не е посочено и не се явите на работа, вие не правите дисциплинарно нарушаване “, уточни още той.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ