Една от големите битки на адвокат Александър Кашъмов е правото

Една от огромните борби на юрист Александър Кашъмов е правото на достъп до информация. Води я от 1997 година, откогато работи за неправителствената организация Програма Достъп до информация, на която сега е изпълнителен шеф. И макар многото блестящи победи борбата продължава.  През лятото можете да видите юрист Кашъмов да пие утринното си кафе на терасата в компанията на книга с антични текстове на старогръцки или латински. Когато има време, обича да стартира деня си по този начин, с цел да поддържа познанията си за античните езици, част от респектиращата му ерудираност. Международен специалист е в правото на достъп до информация, прозрачността на ръководството, отбраната на персонални данни, свободата на изложение. През последните 28 години работи като специалист към Програма Достъп до информация, Съвета на Европа, Организацията за сигурност и съдействие в Европа и редица интернационалните фондации. Консултира наши и непознати държавни управления, член е на Надзорния съвет (Advisory Council) на международния рейтинг на законите за достъп до информация. Приятел е с трите си към този момент пораснали деца, двама от които са адвокати и му оказват помощ в част от работата. „ Важно е човек да намира на какво и на кого да се опира – споделя юрист Кашъмов, – като Едип, който най-после на живота си се подпира на тояжката, сбъдвайки гатанката на Сфинкса и постигайки мъдростта. “  Преди правото сте приключили философия и Класическата гимназия. Коя е обичаната ви римска поговорка?   Все повтарях пред децата си не толкоз известната Timeo danaos et dona ferentes (Страхувам се от данайците и когато носят дарове). Разбира се, и Via vita est (Животът е път), както и Non scholae sed vitae discimus (Не за учебното заведение, за живота учим), тъй като е доста значимо ученето да ни помогне за оправянето ни с действителните неща и с огромната борба сред положителното и злото.  Първата поговорка, която споменахте, ме предизвика да ви попитам недоверчив ли сте? По природа съм лековерен, само че към този момент съм придобил и предпазливостта на юриста. Което от време на време притъпява сетивата и чувствителността.    Влияе ли това на персоналните ви връзки?  Приятелите ми ме знаят като човек сърдечен, обичащ да споделя истории, да пее и да свири.  Но мога и да прекрача границите, въпреки че се старая да не го върша. Ако го направя – оправдавам се. Две неща в връзките с хората са доста значими за мен – да не се сърдиш дълго и да се извиняваш.  Вие сте Адвокат на 2008 година. Кое е най-ценното качество за един добър юрист?  Да погледнеш по-отгоре. Повечето юристи имат изумителната дарба да виждат детайла. Тя е значима. Но вторият доста значим стадий е да се отдалечиш и да видиш тези елементи през призмата на по-големия свят, на положителното и злото. Да опиташ персоналната борба да превърнеш в част от обществената борба за правдивост. И посредством овладяната изразителност да представиш цялата трудност на проблема като елементарна схема. Да дисциплинираш визията си в границите на черно-бялото, тъй като пъстротата има заплаха да те отклони.  Доколко правото за достъп до информация е завладяване на нашето съвремие, на демократичните общества?  Първият подобен закон е признат през 1766 година в Швеция. Правото на достъп до информация се заражда там, където администрацията стартира да става администрация, даже и в положителния смисъл на думата, документите набъбва и се появява естествена изолираност на жителите от процесите на ръководство, които се случват по бюрата и в чекмеджетата на чиновниците. Европейският съд по правата на индивида постанови, че правото на достъп до информация е неразривно обвързвано със свободата на словото и присъединяване в обществени диспути. Това право е обезщетителен механизъм за доближаване сред отдалечилите се жители и властимащите. Достъпът до социална информация, т.е. достъпът до документите, които създават държавните институции, постоянно ще бъде настоящ, тъй като без него няма по какъв начин да има намерено ръководство, доклад на институциите, битка с корупцията.   Какво се случи за всичките тези години, откогато съществува Програма Достъп до информация? Знам, че сте свършили и доста интернационална работа.   През 2002 година на една наша конференция – първата в света, отдадена на правосъдните каузи за достъп до информация, на която пристигнаха сътрудници от всички континенти, взехме решение 28 септември да стане Световен ден на правото да знам. През 2015 година ЮНЕСКО го призна за Международен ден на достъпа до информация. През 2019 Организация на обединените нации също го призна. Помагали сме на други страни да си пишат законите за достъп до информация. Така че в действителност имаме интернационален принос.