2021 година – Конституцията под обсада
Една от функционалностите, които имат конституциите, съставлява основаването на самобитна система на „ въздържане “ на политическата власт. Конституцията съставлява система от правила, в някои страни и неписани конституционни традиции, изкристализирани от столетни обичаи, чиято цел е да подсигуряват една обективна и уравновесена система, основаваща се на разделяне на управляващите, господство на закона, гаранции за главните свободи и така нататък, и да създадат злоупотребата по силата на централизация с власт на практика невъзможна. Съвременната българска конституция тази година навърши своите тридесет години. През този интервал тя беше няколко пъти променяна, доразвивана в нейните обособени глави, а практиката на Конституционния съд до една не дребна степен подсигурява нейната природа като „ използвано, живо право “, както се споделя в едно негово решение. Но 2021 година беше изключително и по друга линия – Конституцията бе сложена под политическа блокада, която обхвана редица нейни институти, в това число поданство, изборна система, служебно държавно управление и други.
В средата на месец май през актуалната година, след невъзможността на 45-то Народно заседание, определено на изборите през април, да реализира консенсус и да избере министър-председател и конструкция и състав на Министерския съвет, президентът Радев назначи длъжностен кабинет, отпред със Стефан Янев. Служебният кабинет управляваше до избирането на кабинета „ Петков “, което даже чисто по времеви аршин беше най-дългият мандат за ръководство на длъжностен кабинет – в никакъв случай до момента в актуалната история не е имало сходна обстановка, в това число посредством провеждането на три парламентарни избора в границите на една календарна година. За първи път и длъжностен кабинет посредством неговите министри бе „ милитаризиран “ по подобен метод, а точно да води война с една съответна политическа партия. За първи път длъжностен министър на вътрешните работи, който би следвало да има съответни функционалности и отговорности в границите на кабинета, беше употребен като политическо оръжие за почистване на сметки. Макар и спестовно избрани във връзка с правила и процедура, служебният кабинет извършва функционалности в избран дух и той не може да бъде всевластно оръжие на президентската институция. Румен Радев го трансформира точно в това.
Вторият основен случай произлезе директно от състава на назначения от Румен Радев състав на Министерски съвет и във връзка с днешния министър-председател и тогавашен министър на стопанската система Кирил Петков. След въпрос към Министерството на външните работи от някогашния национален ръководител от „ ИТН “ Димитър Гърдев (но към днешна дата сегашни съдружни сътрудници на Кирил Петков) се оказа, че Кирил Петков е имал двойно поданство все още на своето назначение и даже по време на мандата му като министър на стопанската система. Невъзможността на разположение с двойно поданство да заема пост в държавно управление беше доказана в следващо решение на Конституционния съд по тази тематика, без значение от конституционно превратните тълкувания на разнообразни демократични гласове в обществото. Цялата обстановка сложи под подозрение всички актове, които Кирил Петков е издавал като министър на стопанската система, и съдейки по оповестена информация една част от тях към този момент са предмет на висящи каузи пред Върховния административен съд. За първи път обаче министър беше назначен в толкоз блестящо и даже брутално нарушаване на Конституцията, чието предопределение сложи под подозрение цялостен един икономически бранш и ролята, която министерството има като държавна конструкция в тази област.
Назначаването на Кирил Петков, решението на Конституционния съд и явното нарушаване на Конституцията сложи акцент и върху различен конституционноправен въпрос, който евентуално щеше да се развие, в случай че не беше актуалната политическа обстановка. Той касае и отговорността на президента. Принципното състояние е, че нарушаването на Конституцията съставлява едно от основанията (заедно с държавната измяна) за търсене на отговорност на президента, по този начин наречената процедура по импийчмънт. Практиката на Конституционния съд е открила една значима автономност за Народното събрание в процедурата по реализирането на отговорността на президента. Народното заседание разполага със независимост на преценката за съществуване на съображение за покачване на обвиняване против президента и неговата подготовка във всеки обособен случай.
Представлява ли назначението на Кирил Петков нарушаване на Конституцията, което може да обоснове отговорността на президента в границите на процедурата по член 103 от главния закон? Това зависи напълно от преценката на Народното събрание. Но, както стана съвременно да се споделя “, а точно, че „ всеки самичък си преценява “, по този начин и болшинството в Народното събрание, в своята целокупност подкрепило Радев за втори мандат („ Продължаваме промяната “, Българска социалистическа партия, „ ИТН “, „ Демократична България “), очевидно счита, че търсенето на отговорност от техния президент не е належащо. И ето тук поражда един неизбежен спор – сред политически конюнктурната преценка и сред характера, смисъла и духа на конституционните разпореждания. Дори и да не се откри конституционно съображение, въпросът за президентската отговорност по проблема „ Кирил Петков “, трябваше минимум да се повдигне.
През 2021 година Конституционният съд се произнесе с основно решение по отношение на така наречен „ частно финансиране “ на политическите партии, въведено след бурния проблем с партийните дотации през 2019 година, с което анулира редица разпореждания от Изборния кодекс и Закона за политическите партии. С което въпросът за явен и дълготраен модел на финансиране на политическите субекти остана отворен. В началото на декември 2021 година Софийският областен съд се произнесе с решение, с което разгласи, че основният правосъден контрольор Теодора Точкова не е подобен от април 2020 година Инспекторът към Висшия правосъден съвет е изминал мандат, а Народното събрание не е почнало процедура по желание на основен правосъден контрольор и инспектори. Ситуацията не подмина и самия Конституционен съд – към края на 2021 година в него има едно вакантно място, за което следва да бъде определен арбитър от Народното събрание. Към края на февруари 2021 година, когато изтича мандатът на Гроздан Илиев, вакантните места ще станат две – в случай че Народното събрание не се задейства към оня миг и не стартира процедурата по желание.
Текущата обстановка е прегледен образец по какъв начин политическата воля, в това число и неналичието на такава, може да „ обсади “ Конституцията като от една страна употребява разнообразни принадлежности, с цел да премине границите на допустимото и законно управническо държание, а от друга директно да саботира нейни съществени механизми – да вземем за пример с неизбирането на състав на Инспектората към Висшия правосъден съвет. Липсата на консенсус в две следващи Народни събрания, основаването на разнолика политическа коалиция като край на актуалната година, и към момента неприключилата политическа рецесия, сложиха и на тестване и конституционно открити органи, чиито състав зависи от парламентарната воля. Използването на служебното държавно управление като политически инструмент също. През 2022 година, в случай че се резервира актуалната структура на ръководство, е мощно евентуално да се търси следващо изменение в конституционната уредба във връзка със правосъдната власт и основния прокурор. Тогава още веднъж ще има конфликт на хрумвания и оферти, чиито център ще бъде главния закон. Но Конституцията не е нещо, което може да се написа на коляно от ден за ден, а бързите, неразбираеми и политически обосновани промени подкопават самото доверие в нейната мощ. Изключително значително е „ обсадата “ на конституционния строй през 2021 година да не се трансформира и в негов „ взлом “ през 2022 година, изключително на фона и на обявените от президента Радев оферти за конституционни промени.
В средата на месец май през актуалната година, след невъзможността на 45-то Народно заседание, определено на изборите през април, да реализира консенсус и да избере министър-председател и конструкция и състав на Министерския съвет, президентът Радев назначи длъжностен кабинет, отпред със Стефан Янев. Служебният кабинет управляваше до избирането на кабинета „ Петков “, което даже чисто по времеви аршин беше най-дългият мандат за ръководство на длъжностен кабинет – в никакъв случай до момента в актуалната история не е имало сходна обстановка, в това число посредством провеждането на три парламентарни избора в границите на една календарна година. За първи път и длъжностен кабинет посредством неговите министри бе „ милитаризиран “ по подобен метод, а точно да води война с една съответна политическа партия. За първи път длъжностен министър на вътрешните работи, който би следвало да има съответни функционалности и отговорности в границите на кабинета, беше употребен като политическо оръжие за почистване на сметки. Макар и спестовно избрани във връзка с правила и процедура, служебният кабинет извършва функционалности в избран дух и той не може да бъде всевластно оръжие на президентската институция. Румен Радев го трансформира точно в това.
Вторият основен случай произлезе директно от състава на назначения от Румен Радев състав на Министерски съвет и във връзка с днешния министър-председател и тогавашен министър на стопанската система Кирил Петков. След въпрос към Министерството на външните работи от някогашния национален ръководител от „ ИТН “ Димитър Гърдев (но към днешна дата сегашни съдружни сътрудници на Кирил Петков) се оказа, че Кирил Петков е имал двойно поданство все още на своето назначение и даже по време на мандата му като министър на стопанската система. Невъзможността на разположение с двойно поданство да заема пост в държавно управление беше доказана в следващо решение на Конституционния съд по тази тематика, без значение от конституционно превратните тълкувания на разнообразни демократични гласове в обществото. Цялата обстановка сложи под подозрение всички актове, които Кирил Петков е издавал като министър на стопанската система, и съдейки по оповестена информация една част от тях към този момент са предмет на висящи каузи пред Върховния административен съд. За първи път обаче министър беше назначен в толкоз блестящо и даже брутално нарушаване на Конституцията, чието предопределение сложи под подозрение цялостен един икономически бранш и ролята, която министерството има като държавна конструкция в тази област.
Назначаването на Кирил Петков, решението на Конституционния съд и явното нарушаване на Конституцията сложи акцент и върху различен конституционноправен въпрос, който евентуално щеше да се развие, в случай че не беше актуалната политическа обстановка. Той касае и отговорността на президента. Принципното състояние е, че нарушаването на Конституцията съставлява едно от основанията (заедно с държавната измяна) за търсене на отговорност на президента, по този начин наречената процедура по импийчмънт. Практиката на Конституционния съд е открила една значима автономност за Народното събрание в процедурата по реализирането на отговорността на президента. Народното заседание разполага със независимост на преценката за съществуване на съображение за покачване на обвиняване против президента и неговата подготовка във всеки обособен случай.
Представлява ли назначението на Кирил Петков нарушаване на Конституцията, което може да обоснове отговорността на президента в границите на процедурата по член 103 от главния закон? Това зависи напълно от преценката на Народното събрание. Но, както стана съвременно да се споделя “, а точно, че „ всеки самичък си преценява “, по този начин и болшинството в Народното събрание, в своята целокупност подкрепило Радев за втори мандат („ Продължаваме промяната “, Българска социалистическа партия, „ ИТН “, „ Демократична България “), очевидно счита, че търсенето на отговорност от техния президент не е належащо. И ето тук поражда един неизбежен спор – сред политически конюнктурната преценка и сред характера, смисъла и духа на конституционните разпореждания. Дори и да не се откри конституционно съображение, въпросът за президентската отговорност по проблема „ Кирил Петков “, трябваше минимум да се повдигне.
През 2021 година Конституционният съд се произнесе с основно решение по отношение на така наречен „ частно финансиране “ на политическите партии, въведено след бурния проблем с партийните дотации през 2019 година, с което анулира редица разпореждания от Изборния кодекс и Закона за политическите партии. С което въпросът за явен и дълготраен модел на финансиране на политическите субекти остана отворен. В началото на декември 2021 година Софийският областен съд се произнесе с решение, с което разгласи, че основният правосъден контрольор Теодора Точкова не е подобен от април 2020 година Инспекторът към Висшия правосъден съвет е изминал мандат, а Народното събрание не е почнало процедура по желание на основен правосъден контрольор и инспектори. Ситуацията не подмина и самия Конституционен съд – към края на 2021 година в него има едно вакантно място, за което следва да бъде определен арбитър от Народното събрание. Към края на февруари 2021 година, когато изтича мандатът на Гроздан Илиев, вакантните места ще станат две – в случай че Народното събрание не се задейства към оня миг и не стартира процедурата по желание.
Текущата обстановка е прегледен образец по какъв начин политическата воля, в това число и неналичието на такава, може да „ обсади “ Конституцията като от една страна употребява разнообразни принадлежности, с цел да премине границите на допустимото и законно управническо държание, а от друга директно да саботира нейни съществени механизми – да вземем за пример с неизбирането на състав на Инспектората към Висшия правосъден съвет. Липсата на консенсус в две следващи Народни събрания, основаването на разнолика политическа коалиция като край на актуалната година, и към момента неприключилата политическа рецесия, сложиха и на тестване и конституционно открити органи, чиито състав зависи от парламентарната воля. Използването на служебното държавно управление като политически инструмент също. През 2022 година, в случай че се резервира актуалната структура на ръководство, е мощно евентуално да се търси следващо изменение в конституционната уредба във връзка със правосъдната власт и основния прокурор. Тогава още веднъж ще има конфликт на хрумвания и оферти, чиито център ще бъде главния закон. Но Конституцията не е нещо, което може да се написа на коляно от ден за ден, а бързите, неразбираеми и политически обосновани промени подкопават самото доверие в нейната мощ. Изключително значително е „ обсадата “ на конституционния строй през 2021 година да не се трансформира и в негов „ взлом “ през 2022 година, изключително на фона и на обявените от президента Радев оферти за конституционни промени.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ