Ники Иванов: Нужен ли е селекционер, щом федерацията определя волейболистите?
Една от бележитите фигури в историята на родния волейбол – Николай Иванов счита, че абсурдът към националния тим за мъже, който се разигра през лятото, се е преекспонирал. Според някогашния разпределител решението на селекционера Силвано Пранди да извади петима от най-опитните играчи отвън състава за Европейското състезание се е раздухало прекомерно доста, защото сходни неща се случват в целия свят.
Някогашният ни национал сподели, че не е необикновен последовател на метода, по който италианският стратег бе оставен на работа, само че с изискването да преразгледа своето решение и наложително да вика най-опитните налични волейболисти.
„ Натоварена е програмата. В момента в Япония се играе една Световна купа, за която отбори като Италия, Полша и Русия, които също играха на Европейското състезание, незабавно изпратиха една част от своите състезатели натам. Като се прибавят и европейските шампионати, които също би трябвало да се играят. Има страни и лиги, където тимовете са повечко, играят се с по няколко кръга повече. Каквото е за всички, това е и за нас. Ние би трябвало да се съобразим със обстановката оптимално. Всеки клуб би трябвало да си направи организацията по този начин, че когато няма задължения с националните тимове, да уплътнява добре времето на състезателите и да развива качествата им”, сподели Иванов за „ Златният гейм” по DIEMA SPORT 2.
„ По-скоро би трябвало да свалим розовите очила и да погледнем действителността в очите. Доста ме търсеха за мнение във връзка това, което се развихри през лятото. Аз самият съм пускал мои мнения по тази тематика. Продължавам да бъда на това мнение – колкото по-бързо погледнем действителността в очите, толкоз по-добре ще бъде за всички нас. Не бива да витаем в облаците какво е било преди 5 години, преди 10 години. Трябва да живеем в сегашното, с какви запаси разполагаме – финансови, организационни и чисто човешки – с цел да бъдем конкуренция на тези тимове. Окей, играем, стигаме ненапълно, само че това очевидно не е задоволително.”
„ Цифрите са едно, действителността – друго. Ние можем да сме в първите 10 на света, само че като игра това, което следим през последните 1-2 години в националния тим, сензитивно изоставаме от водещите сили. Струва ми се, че в този интервал се появиха и нови претенденти за волейболната популярност, които употребяват всеки един възложен късмет, с цел да показват волейбол на доста високо равнище. Това Европейско състезание го удостовери: вижте едни украинци какви компликации сътвориха в елиминационния мач против Сърбия. Словения като хазаин затвърди своето показване (с постигане до финала – б.р.). Така че оттук насетне към всички нормални обвинени като Полша, Италия, Русия, Франция, Сърбия би трябвало включим едни такива тимове, които напират за изява.”
„ При всички случаи, в случай че бяхме спечелили класиране за Токио, всичко щеше да е цветя и рози. На Силвано Пранди може би щеше да би трябвало и монумент да му се направи, тъй като Месията пристигна, преобрази тима за 5 месеца и го класира. Това не се получи и с цел да не се получи, има по-други аргументи, които се коренят по-дълбоко обратно във времето.”
„ Резултатът е значим. От позиция на това, което се реализира през лятото, можем да кажеч, ме това, което видяхме като игра, и това, което сподели Пранди, не е приемливо. Във федерацията са хората, от които зависи дали ще продължат да работят с него или не. Видно е, примерно, че той е дал огромният късмет на доста млади състезатели, само че да не забравяме, че тези млади състезатели към този момент бяха в полезрението, когато Пламен Константинов беше треньор на националния тим и имаха своите епизодични прояви. Може би смелостта му се дължи на самочувствието, което има като треньор с дълга процедура. Да се лиши от опитни състезатели, той е решил най-добре. Чухме неговите причини, че всичко се опира до моментно положение и механически благоприятни условия. Той е решил, че в този миг от подготовката по никакъв метод те не са могли да дават добавена стойност на тима. Не виждам някаква драма в отстраняването им, тъй като доста се изписа и доста се изговори, че надали не в случай че са били тези момчета, в този момент ние сме щели да бъдем в Космоса. Това е ситуацията, преценка на треньора е с кои състезатели да работи. Предполагам, че той сносно се е аргументирал и с числа, и с видео материали, тъй като на високо равнище всяка подготовка се записва и проучва. На базата на това нещо е освободил хора, които надали ще оказват помощ на тима. Виждаме го във всеки един спорт. В целия свят е по този начин – един клуб или федерация взема решение с кой треньор да работи, след това наставникът преценя с кои състезатели ще го прави. Поставят се цели, които се реализират или не, следват разбори, търсят се други решения.”
„ Ние прекомерно доста драматизираме, че една част от опитните състезатели са освободени. Това е ситуацията – треньорът по този начин е решил. Тези състезатели поради положението, в което са се намирали, очевидно не подхождат на неговата идея за игра. Въпросът е завършен.”
„ Много зависи в какво положение ще са състезателите. Това, което се сложи под сурдинка, само че в това време е ултимативно слагане на въпроса при работата на един треньор, си е едно вмешателство на федерацията в работата на Пранди. В един прелестен миг би трябвало да се зададе основният въпрос: необходим ли е селекционер, откакто федерацията взема решение кои състезатели ще са в тима?”, сподели още Иванов.
Някогашният ни национал сподели, че не е необикновен последовател на метода, по който италианският стратег бе оставен на работа, само че с изискването да преразгледа своето решение и наложително да вика най-опитните налични волейболисти.
„ Натоварена е програмата. В момента в Япония се играе една Световна купа, за която отбори като Италия, Полша и Русия, които също играха на Европейското състезание, незабавно изпратиха една част от своите състезатели натам. Като се прибавят и европейските шампионати, които също би трябвало да се играят. Има страни и лиги, където тимовете са повечко, играят се с по няколко кръга повече. Каквото е за всички, това е и за нас. Ние би трябвало да се съобразим със обстановката оптимално. Всеки клуб би трябвало да си направи организацията по този начин, че когато няма задължения с националните тимове, да уплътнява добре времето на състезателите и да развива качествата им”, сподели Иванов за „ Златният гейм” по DIEMA SPORT 2.
„ По-скоро би трябвало да свалим розовите очила и да погледнем действителността в очите. Доста ме търсеха за мнение във връзка това, което се развихри през лятото. Аз самият съм пускал мои мнения по тази тематика. Продължавам да бъда на това мнение – колкото по-бързо погледнем действителността в очите, толкоз по-добре ще бъде за всички нас. Не бива да витаем в облаците какво е било преди 5 години, преди 10 години. Трябва да живеем в сегашното, с какви запаси разполагаме – финансови, организационни и чисто човешки – с цел да бъдем конкуренция на тези тимове. Окей, играем, стигаме ненапълно, само че това очевидно не е задоволително.”
„ Цифрите са едно, действителността – друго. Ние можем да сме в първите 10 на света, само че като игра това, което следим през последните 1-2 години в националния тим, сензитивно изоставаме от водещите сили. Струва ми се, че в този интервал се появиха и нови претенденти за волейболната популярност, които употребяват всеки един възложен късмет, с цел да показват волейбол на доста високо равнище. Това Европейско състезание го удостовери: вижте едни украинци какви компликации сътвориха в елиминационния мач против Сърбия. Словения като хазаин затвърди своето показване (с постигане до финала – б.р.). Така че оттук насетне към всички нормални обвинени като Полша, Италия, Русия, Франция, Сърбия би трябвало включим едни такива тимове, които напират за изява.”
„ При всички случаи, в случай че бяхме спечелили класиране за Токио, всичко щеше да е цветя и рози. На Силвано Пранди може би щеше да би трябвало и монумент да му се направи, тъй като Месията пристигна, преобрази тима за 5 месеца и го класира. Това не се получи и с цел да не се получи, има по-други аргументи, които се коренят по-дълбоко обратно във времето.”
„ Резултатът е значим. От позиция на това, което се реализира през лятото, можем да кажеч, ме това, което видяхме като игра, и това, което сподели Пранди, не е приемливо. Във федерацията са хората, от които зависи дали ще продължат да работят с него или не. Видно е, примерно, че той е дал огромният късмет на доста млади състезатели, само че да не забравяме, че тези млади състезатели към този момент бяха в полезрението, когато Пламен Константинов беше треньор на националния тим и имаха своите епизодични прояви. Може би смелостта му се дължи на самочувствието, което има като треньор с дълга процедура. Да се лиши от опитни състезатели, той е решил най-добре. Чухме неговите причини, че всичко се опира до моментно положение и механически благоприятни условия. Той е решил, че в този миг от подготовката по никакъв метод те не са могли да дават добавена стойност на тима. Не виждам някаква драма в отстраняването им, тъй като доста се изписа и доста се изговори, че надали не в случай че са били тези момчета, в този момент ние сме щели да бъдем в Космоса. Това е ситуацията, преценка на треньора е с кои състезатели да работи. Предполагам, че той сносно се е аргументирал и с числа, и с видео материали, тъй като на високо равнище всяка подготовка се записва и проучва. На базата на това нещо е освободил хора, които надали ще оказват помощ на тима. Виждаме го във всеки един спорт. В целия свят е по този начин – един клуб или федерация взема решение с кой треньор да работи, след това наставникът преценя с кои състезатели ще го прави. Поставят се цели, които се реализират или не, следват разбори, търсят се други решения.”
„ Ние прекомерно доста драматизираме, че една част от опитните състезатели са освободени. Това е ситуацията – треньорът по този начин е решил. Тези състезатели поради положението, в което са се намирали, очевидно не подхождат на неговата идея за игра. Въпросът е завършен.”
„ Много зависи в какво положение ще са състезателите. Това, което се сложи под сурдинка, само че в това време е ултимативно слагане на въпроса при работата на един треньор, си е едно вмешателство на федерацията в работата на Пранди. В един прелестен миг би трябвало да се зададе основният въпрос: необходим ли е селекционер, откакто федерацията взема решение кои състезатели ще са в тима?”, сподели още Иванов.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ