Една освирепяла тълпа вилнее от два дни в източногерманския град

Една освирепяла навалица вилнее от два дни в източногерманския град Кемниц. Тези хора и техните структури са добре проведени и свръхопасни, само че полицията и политиката в Германия от години си затварят очите. Защо?
Когато над Кемниц падна нощта, за мнозина публицисти новинарството завърши. Ситуацията така и така беше прекомерно объркана - и доста рискова. Навред из града бродеха десни екстремисти, подготвени да правят насилия. А напрежението периодичен нарастваше - още веднъж и още веднъж. На един кореспондент му разрушиха носа, няколко души са изправиха пред камерите с ръце, изпънати в хитлеристки привет (което в Германия е забранено), а един от тях се нахвърли върху публицистите. Стотици неонацисти, хулигани и настървени жители бяха излезли на улицата, с цел да излеят експанзията си и да създадат малко „ екшън ". Полицията не смогваше да озапти развилнялата се навалица, остро ѝ липсваше личен състав. Вчера не беше прекрасен ден за отвореното общество.
Как се стигна дотук? Причината се крие в един абсурден и в същото време мощно тягостен факт: в Германия, страната на хитлеристките закононарушения, и до през днешния ден крайнодесните насилия и опасността, която основават десните екстремисти, се правят оценка погрешно, омаловажават се и даже се одобряват. Ескалацията в Кемниц го потвърждава за следващ път. Още повече, че тя въобще не беше резултат от някакъв импровизиран изблик.
Кръстили са се NS-Boys
Вече от години неонацистите в Кемниц се провеждат към локалния футболен клуб. Кръстили са се NS-Boys (NS = националсоциалистически), което споделя всичко за настройките им. В някои квартали крайнодесните групировки се пробват да вземат цялата власт на улицата. Действат с увереността на една субкултура, която е разпростряла мрежата си из цяла Германия и непрестанно обменя опит. Групичките са дребни, само че добре подготвени и доста ефикасни. Ето за какво съумяха толкоз бързо да се активизират за уличния си марш на 27 август.
Полицията знаеше за тази готовност, а и за структурите зад нея. И все пак не планува повече чиновници на улицата, които да се погрижат за реда и сигурността. Политиците и службите за сигурност просто не гледат задоволително съществено на тази опасност. Защо ли? Ами тъй като самите политици и полицейските чиновници не са на мушката на десните насилници. И надлежно не изпитват състрадание към жертвите.
Тук е мястото да са разсее една рискова илюзия. Омразата на тези хора на улицата не е ориентирана единствено към бежанската политика или против Ангела Меркел. Тя е ориентирана против демокрацията в Германия. Защото разярената навалица се афишира общо-взето против целия текст на немската Конституция: против закрилата на човешкото достолепие, против равенството на жителите, против възбраната хора да бъдат дискриминирани поради религията, произхода или пола си. Тази нова последна десница към този момент от десетилетия атакува хора с разнообразни политически възгледи или с друг цвят на кожата, а през последните години все по-активно и мюсюлманите. Тези хора не крият, че са почитатели на Адолф Хитлер, изпъват ръка в хитлеристки привет, празнуват закононарушенията на Вермахта през Втората международна война и атакуват съперниците си на всички места, където им се отвори такава опция. Накратко: стремят се да изведат терора на улицата.
Голямата заплаха
Огромната заплаха обаче е друга. През последните години нацистки маршове като този в Кемниц все по-често се смесват с митингите на разочарованите и обществено онеправданите. Тези хора в болшинството си не са последователи на националсоциализма, само че обитават в рискова непосредственост до расистките и антидемократични възгледи. А това е доста обезпокоително. Защото немската история ни учи, че нападателната навалица може да стигне доста надалеч, в случай че успее да увлече фрустрираните и ядосани публични прослойки. Германската политика би трябвало добре да помни това предизвестие.

Автор: Ханс Пфайфер, Дойче Веле