Краят на Златната орда
Една голяма и мощна страна – Златната орда, от която се страхували всичките й съседи и която ужасявала средновековна Европа, просъществувала единствено 200 години и рухнала в небитието. Защо и по какъв начин се оказало, че това е исполин на глинени крайници?
Упадъкът почнало още по време на разцвета на тази страна, когато тя била на върха на могъществото си. През 1313 година отпред на Златната орда застанал хан Узбек (упр. 1313-1341). Понеже бил мохамеданин, той почнал да постанова принудително исляма. Убити били повече от 100 чингизиди – наследници от династията на Чингиз хан, които отказали да одобряват новата вяра. Но мнозина съвременници не обърнали внимание на това събитие, тъй като сметнали, че то е единствено израз на елементарна битка за власт.
Обаче с тази постъпка Узбек заложил бомба със закъснител в хубавичко основа на страната. Ако при Чингиз хан и предшествениците на самия Узбек монголо-татарите не налагали своята вяра на покорените нации, то в този момент това станало всекидневие. Така интеграцията и приобщаването на победените станали доста по-трудни, защото избухнали спорове на религиозна основа.
По време на ръководството на хан Тохтамъш (упр. 1380-1395) изглеждало, че междуособиците били преодолени, ислямът станал господстваща вяра и Златната орда още веднъж била постоянна. Но към този момент имало признаци на намаляване. През 1382 година Тохтамъш подхванал поход против Москва, само че не съумял да я превземе с взлом и понесъл огромни загуби. Руската столица била завладяна единствено с изменничество. Ала тези отряди на Тохтамъш, които се пробвали да навлязат по-навътре в съветските земи, били разгромени.
Княз Дмитрий Донски на собствен ред събрал голяма войска и тръгнал да си възвърне Москва. Тохтамъш отстъпил, без да влиза в пердах. Всъщност той нямал по-далечни проекти. Ордата била отслабена от неотдавнашна продължителна революция и това било всичко, на което бил кадърен. Вече не можел да се намесва интензивно във вътрешната политика на Русия, както преди него постъпвали Батий или Узбек.
Но привидният триумф с завладяването на Москва предиздвикал Тохтамъш да надцени силите си. В края на 1385 година той отпред на 9 тумена (около 90 000 бойци) завладял град Тебриз (в сегашен Иран) и го плячкосал. Това го вкарало във съдбовен за него спор с могъщия Тамерлан (Тимур Куция). Въпреки, че Тебриз не бил част от неговата империя, Тамерлан възприел похода на Тохтамъш като предизвикателство и в отговор превзел Закавказието.
През 1388 година Тохтамъш към този момент напълно намерено нахлул в земите на Тамерлан, като по едно и също време в доста градове почнали въстания в негова поддръжка. Обаче Тамерлан съумял да потуши протестите, разрушил предните отряди на Тохтамъш и го принудил да се отдръпна.
През 1391 година самият Тамерлан решил да отвърне на удара и със незабавно събрана 200-хилядна войска нападнал владенията на Златната орда. Изненаданият Тохтамъш употребявал тактиката на „ изгорената земя “, с цел да остави врага без храна, и избягвал решителна борба. Планът му обаче се провалил. Армията на неприятеля попълвала питателните си ресурси посредством ловуване на животни в степта и постепенно преследвала Тохтамъш, като последователно го притискала към Волга.
В последна сметка Тохтамъш се решил на генерално стълкновение. Битката се състояла на 18 юни 1391 година край река Кондруча. Персийският историк Шарафадин Язди разказва подготовката за това огромно стълкновение:
„ В понеделник, 15 Реджеб от 793 година (18 юни 1391 г.), подобаващ на годината на Рам, когато след 6 дни времето се проясни, Тимур завоевателят персонално се зае с войската и стартира да я строява в военен ред. На бойното поле против него застанаха толкоз доста противников войски, че никой не можеше да ги преброи. Тимур завоевателят, заради величието на своя ранг и изключителната си смелост заповяда на армията да си почива и да разпъне шатри. Като видя това, Тохтамъш беше учуден от хладнокръвието и изключителната храброст на победоносната армия и цялостното й равнодушие към вражеската войска “.
Битката приключила с погром на Тохтамъш, който позорно побягнал от бойното поле. През 1395 година той събрал нова войска, само че в борба при река Терек още веднъж срамно избягал в решителния миг на борбата и отново бил надвит.
Така могъществото на Златната орда било подкопано. Но освен поради военните провали. Тимур не просто победил, а разрушил икономическата основа на Златната орда. По-рано керванните направления от Китай и Индия минавали през земите на ордата и керванджиите си плащали за това: през Ургенч до Сарай и Астрахан, по-късно към Черно море и оттова източните артикули били доставяни в Европа. Тамерлан разрушил всички тези градове. Сега към този момент търговията с Китай и Индия прекосявала по южния път – през Персия и Сирия; т.е., не през Златната орда, а през империята на Тимур. Така той победил освен в борбите, само че и в икономическата война. Тохтамъш просто към този момент нямал пари, с които да набира, въоръжава и поддържа нова войска. Освен това, Тамерлан почнал да поддържа кандидати за трона на ордата и скоро Тохтамъш бил заставен да избяга в Литва.
Литовският Велик княз Витолд желал да го върне на трона и да го употребява за свое въздействие в Златната орда – само че литовските войски били разгромени от ординците в борба на река Ворксла. Макар и победоносна, тази борба се трансформирала в лебедова ария на залязващата Златна орда. Вярно, че успеха удължила живота на ордата с съвсем половин век, само че непрекъснатите междуособни войни довели да разпадането й през 1440 година
Битката сред армиите на ВеликотоЛитовско княжество и Златната орда в 1363 година Снимка: Уикипедия
А фамозното Стояние на река Угра през 1480 година против съветските войски на Великия княз Иван ІІІ демонстрирало цялостна загуба на предходната мощност. Русия дефинитивно извоювала своята самостоятелност. Отделните части от тогавашната велика мощ били завладени от цар Иван Грозни, който включил Казанското, Астраханското и Сибирското ханство към своите земи. Благодарение на покровителството на Османската империя Кримското ханство просъществувало най-дълго време, само че в последна сметка и то станало част от Руската империя.
По този метод преходът от религиозна приемливост към ислям, гражданските войни, укрепването на Московската страна и несполучливата политика на Тохтамъш довели до рухването на могъщата страна на Златната орда.
–
