Новооткрит свят поставя под въпрос разбирането ни за образуването на планети
Една новооткрита планета има толкоз странни свойства, че астрономите не схващат по какъв начин се е получила такава.
Тя се назовава TOI-4860b, среща се на към 260 светлинни години от нас и е газов колос, който е малко по-малък от Сатурн. Дотук всичко е обикновено.
Но TOI-4860b обикаля към дребна антична звезда, която е единствено една трета от размера на Слънцето, като прави всяка високоскоростна обиколка единствено за 1,52 дни. Тази планета се причислява към дребния, само че възходящ брой особени светове, които съставляват завладяваща мистерия. Понастоящем не са известни пътищата за образуване на такива планети към толкоз дребни звезди.
Две обособени публикации, в които се разказва екзопланетата, едната от които е показана в Astronomy & Astrophysics, а другата е оповестена в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, са качени на сървъра за препринтиране arXiv.
Тъй като астрономите откриват и удостоверяват от ден на ден и повече екзопланети – близо 5500 все още – се появяват любопитни пропуски в нашето знание за видовете светове, които съществуват там.
От друга страна, светове се появяват и тук-там, които не сме очаквали. Например великански планети към дребни звезди.
Звездите се образуват от плътни скупчвания в облаци от прахуляк и газ, които образуват диск, който се влива в растящата звезда, сходно на водата в канализацията. След като звездата завърши с образуването си, всичко, което остава от диска, се трансформира в планети. Много модели допускат, че количеството материал в диска се дефинира от масата на звездата; по-големите звезди имат повече материал, а по-малките – доста по-малко.
Несъмнено разбирате накъде ще поемем. Според нашите модели звездите червени джуджета, по-малки от към 40 % от масата и радиуса на Слънцето, не би трябвало да имат задоволително материал, с цел да образуват екзопланети над избран размер. Въпреки това продължаваме да ги откриваме. Около дузина от тях са разпознати в орбита към дребни звезди.
TOI-4860b съставлява обещаващ претендент за следващо изследване, защото е открита и оценена от два обособени екипа, употребяващи разнообразни набори от принадлежности, като са получени съвсем идентични резултати.
Екипът, управителен от астронома Жозе Мануел Алменара от Френския народен център за научни проучвания, откри, че екзопланетата е с радиус 76,6 % и маса 27,3 % от тази на Юпитер и обикаля към звезда с маса и радиус към 34 % от тези на Слънцето.
Екип, управителен от астронома Амаури Трио от Бирмингамския университет в Обединеното кралство, също откри, че TOI-4860b е със 76% от радиуса, само че пресметна, че масата ѝ е 67% от тази на Юпитер.
Очевидно е, че някъде би трябвало да се свърши още малко работа, с цел да се дефинира точната маса на планетата. Но радиусът е съвсем същият, което допуска, че екзопланетата е с значителен радиус – 22% от радиуса на своята звезда.
И по този начин, какво вършим с тази информация?
Всеки екип има какво да добави. Алменара и сътрудниците му откриха доказателства за втора, невиждана екзопланета с орбитален интервал от 426,9 дни и маса най-малко 1,66 пъти по-голяма от тази на Юпитер, което допуска, че гравитационните взаимоотношения сред екзопланетите може да са довели TOI-4860b до сегашната ѝ близка орбита.
Трио и екипът му откриват, че както звездата, по този начин и екзопланетата имат сходно високо съответствие на тежки детайли, което може да съдържа улики за образуването им. Изследователите предизвестяват, че тази интерпретация се основава на измервания на масата на екзопланетата, които са направени при неподходящи условия и вследствие на това може да са едва лимитирани.
Но и двата екипа допускат, че имаме доста какво да научим, като проведем следващи проучвания, с цел да надникнем в атмосферата на TOI-4860b и да забележим от какво е построена тя. Може би това ще помогне да се позволи загадката на тези необичайно тежки светове.
Двете публикации са налични в arXiv.
