Една нова обществена прослойка от вечно възмутени разбирачи и раздавачи

Една нова социална каста от постоянно възмутени разбирачи и раздавачи на морал и „ точност “ се пръква около пандемията. С отварянето на градове, заведения за хранене и стопански системи по целия свят изпъкнаха тези от нас, които са развили патологична взаимозависимост към ограниченията, маските, карантините и изолацията. Влюбени в локдауна пиари на общественото послушание, които маскират своето психическо отклоняване като угриженост за публичното здраве. Тук не приказваме тъкмо и напълно за хората, които нападателно се бориха срещу свободата и правата на жителите в разгара на ковид-кризата, когато имаше доста повече неопределеност, боязън и относително високи равнища на болест и гибел в другите страни. Те следва да са тематика на различен диалог и сериозно осмисляне, изключително от дистанцията на времето и предвид на една по-пълнокръвна и детайлна осведомителна картина за цялата полуда. Сега да си поговорим за надигащата се вълна от молещи се за несвобода, които просто не са в положение да се откажат от публично падащите ограничения и ограничавания. И освен това – не са в положение да разрешат и на другите хора да се откажат от тях. Те в огромна степен се припокриват с категорията на най-яростните пропагандатори за „ затваряне незабавно “ отпреди месеци, само че оперират на доста по-екстремно равнище. Това са хората, които ги е гняв, че няма по какъв начин към този момент да рапортуват на полицията съседа, който се събира с още трима индивида на вечеря, тъй като рестриктивните мерки са паднали и полицията най-вероятно няма да пристигна да закопчае този яростен нарушител за тяхно надълбоко задоволство. Става дума за тези от нас, които изпадат в суматоха в случай че видят човек без маска навън, в празен парк, при 40 случая на ден в страна с 20 милиона население, да вземем за пример. Това са в действителност нещастните дами и мъже, способни да се самоубедят, че хората, които се забавляват в това още веднъж отворено заведение на ъгъла, са евентуални всеобщи убийци. И нещо би трябвало да се направи против тях. Тези сътрудници на тиранията постоянно са публицисти, деятели, „ жители с мнение и позиция “, пристрастени към ограниченията, маските и нелепите профилни фотоси, рамкирани от още по-нелепи обществени дела. Те минаха от „ Затваряне незабавно “ през „ Този човек ще се имунизира “, до „ Ваксиниран съм “. И отново желаят отдалеченост, с по-две маски на лицето и затворени бизнеси. Ексхибиционизъм на страха и суматохата, обреден танц на поклонението пред искрено корумпирани интернационалните организации с враждебно отношение към всевъзможни форми на самостоятелност и суверенитет. ОК, ваксинирал си се, супер, само че не го превръщай в мъжество и не го използвай като някаква морална сопа, с която да налагаш останалите неимунизирани още „ всеобщи убийци “ и „ безподобни нарушители “. И недей да си помисляш да слагаш още веднъж профилната рамка „ Затваряне незабавно “ в случай че случаите станат от 50 на 53 за ден. Но всевъзможни форми на разумен съвет към такива хора съставляват ненужно упражнение. Те са подвластни на много по-могъщи сили и персонални демони. Ограниченията изкараха нескрито надълбоко тлеещи патологии и бесове. Желания да видят хората към тях в кафези, притиснати и смачкани. Тази нова каста на постоянно възмутени и пристрастени към ограниченията – изключително в случай че и като няма потребност от ограничения – е формирана от хора с диспропорционално въздействие. Още преди няколко месеца най-рейтинговата демократична водеща в Съединени американски щати Рейчъл Мадоу чистосърдечно си призна в ефир, че ще бъде мъчно за нея да се настрои към връщането на естествения метод на живот и ще продължава да възприема всички хора без маски като заплаха. В „ Туитър “ безусловно прелива от публицисти и деятели, публично верифицирани като значими с оня наследник знак, които се състезават да „ засрамват “ обществено някакви инцидентни жители без маски, които не били задоволително изолирани и дистанцирани. Пускат фотоси и сърцераздирателни статуси, все едно са оживели след престрелка или са взети за заложници от терористи. Да не приказваме за тези изявления, в които интернационалните и прекомерно авторитетни организации като Световния стопански конгрес се радват какъв брой хубави били изпразнените поради карантината градове. Медиите също са цялостни с мнения по какъв начин въобще не би трябвало и да си помисляме за цялостно завръщане към нормалността, а всеки миг още веднъж би трябвало да има карантина и локдаун, поради следващия нов вид на вируса. Истерия, стокхолмски синдром и психически разпад, показани като значима социална позиция. Любовта към локдауна е в действителност омразно събитие. А зависимостта от маски и ограничения занапред ще дава материал за медицината и комедията. Доколкото ни е останала такава. *** Владислав Апостолов е създател и публицист с дълготраен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник “Труд ”. Коментатор в bTV и БНР.