Изненадваща историческа статистика
Една на пръв взор скучна статистика би могла да ни даде скъпи и завладяващи разкрития за метода на живот и измененията в него през вековете. Нека разгледаме!
Цената за кг боядисана в лилаво вълна коствала 4 пъти повече от годишната заплата на един римски боец
От 1500 г.пр.н.е. лилавата багра, създавана от жлезите на някои типове ракообразни, била цветът на царете, свещениците, магистратите и императорите. Най-качествената багра се произвеждала във финикийския град Тир (днешен Ливан).
Цената ѝ била феноменална. През 1 век кг вълна, два пъти боядисана с най-доброкачествена лилава багра от Тир, коствала към 1000 денарий – 4 пъти повече от годишната заплата на един римски боец.
В някои антични документи се показва, че най-скъпата боядисана коприна коствала 150 000 денарий за кг. Поетът Марк Валерий Марциал пък написа, че лилавото покривало на римските претори коствало 100 пъти повече от годишната заплата на един боец.
Причината за тази астрономическа цена е в приемането на самата багра. Цялата процедура включвала дълъг развой на лов на ракообразни и по-късно бавното добиване на багрилото. Плиний Стари показва, че за производството на 225 кг багра били нужни повече от 3.5 милиона ракообразни. Интересното е, че той по никакъв начин не е преувеличил – през 2000 година един грам лилава багра от Тир, направена от 10 000 ракообразни, е пусната на пазара за цена от 2000 евро.
10 милиона – броя на меките вълнени платове, които се изнасяли годишно от Англия през към 1300-те години
През 14 век британските фермери отглеждали разнообразни породи овце, от които добивали вълна с друго качество – някои от които най-хубавото в цяла Европа. Английската вълна била необятно търсена от производителите на платове от Фландрия и Италия, които се нуждаели от нея, с цел да създават алените наметала, употребявани от царе, благородници и епископи.
Финансите обаче били прекомерно комплицирани, поради огромното търсене на вълна. Италианските и фламандските търговци постоянно се възползвали от обстановката и заемали пари на производителите (обикновено в манастирите), при изискване, че ще купят вълната – от време на време на много ниска цена.
6 седмици – продължителността на живота на новопристигналите коне в Южна Африка по време на анло-бурската война
Конете играят извънредно значима роля по време на англо-бурската война (1899-1902), само че заплащат голяма цена – от 518 704-те коне и 150 781 мулета и магарета, изпратени на английските военни в Южна Африка по време на спора, към 2/3 от тях (или 347 007 коне и 53 339 мулета и магарета) умират.
В началото на войната английските елементи пътуват от зимата в северното полукълбо до южноафриканското лято, което значи, че конете към момента били приготвени за зимни условия и страдали от жегата. Освен това, животните пътували по море 6 седмици преди да доближат Южна Африка. При идването те нямали време да се възстановят от дългия път или да се аклиматизират към южноафриканските условия, а незабавно били принудени да работят. Затова не е чудно, че междинната дълготрайност на живота на новопристигналите коне била единствено 6 седмици.
1000 $ – цената, която държавното управление на Съединени американски щати плащало през 1943 за 1 унция (28 грама) пеницилин
През 1940 екип от учени, ръководени от патолога Хауърд Флори откриват средства за добиване на пеницилин от мощно разредения разтвор, който се образува от хлебния плесен. След като откриват, че веществото може да лекува инфекции при мишките, учените от Оксфорд го тестват върху хора и получават забележителни резултати.
След този тест, американското държавно управление закупува пеницилин на цена от 1000 $ за унция – в интервал, в който златото се продавало за 35 $ за унция.
1138 – броя на децата от Лондон, които съгласно документите, са умряли „ от зъби “ през 1685
Тази статистика е от 1685 година и е извършена от „ London Bill of Mortality ”. Група небогати дами, наречени „ търсачки “ били виновни за събирането на данните. Плащали им се дребни суми, с цел да обикалят улиците и да чукат на вратите, разпитвайки за аргументите за гибелта на лондонските деца. Хората се страхували от „ търсачките “, защото те постоянно били свързани с преместването на инфекции.
Включените в статистиката болести били в действителност необикновени. Най-често в описанията участвали думи като „ уплашен “, „ ненадейно “ и „ зъби “. Смятало се, че децата умирали най-често при никненето на зъби. Това било съществена причина за гибелта на доста деца, а през 1664 година един доктор написа, че „ никненето на зъби постоянно е рисково заради тежките признаци, които детето има – като спазми, премеждия и други несгоди “.
